СЪОБЩЕНИЕ ЗА НАУЧНО ОТКРИТИЕ

                                                Желю Железов

 

В обективната реалност, която в материалистическата философия се определя с философските категории „материя” или „субстанция”, наред с познатите й атрибути „пространство”, „време”, или „пространство-време” и „движение” съществува и четвърти (или трети), непознат до сега, атрибут, който определям с понятието „виртуалност”. Във философския дискурс терминът „виртуалност” често се използва като синоним на „възможност”. Модуси на този атрибут са известните феномени „информация” и „идеално”.

Последните, третирани като атрибути, притежават свои модуси: информацията има за модуси животинската и човешката психика, а идеалното – съзнанието и практиката.

„Ставането” (по Хегел) е немислимо и невъзможно, ако материята не притежава възможността като свой атрибут.

Това е възможно най-кратката формулировка на научното откритие, което предлагам на вниманието на научната общност. Според мен то отговаря на общоприетото разбиране за научно откритие: „ново достижение постигнато в процеса на научното познание на природата и обществото; установяване на неизвестни по-рано обективно съществуващи закономерности, свойства и явления на материалния свят.” (Википедия).

Тази теоретична конструкция (идея) като резултат от интелектуалните ми занимания има своята история. През 1972 г. постъпих слушател (студент) във Военната академия „Г. С. Раковски”, в нейния Политически факултет. Там имах възможност да щудирам някои от основните произведения на Маркс, Енгелс и Ленин. В резултат на това написах дипломна работа на тема „ Философски проблеми на партийно-политическата работа”, която  защитих с отлична оценка в присъствието на  зам. началник на Главното политическо управление на БНА и на цялото командване на Академията. Държавната комисия предложи на катедра „Философия” дипломната ми работа да бъде зачетена за основа на кандидатска дисертация. Последва назначаването ми за преподавател в същата катедра, която преди това отказваше да ме допусне до защита с мотива, че дипломната ми работа съдържа ревизионистични идеи. В продължение на две години бях подложен на остракизъм. В основата на конфликта с колегите бе негативното ми отношението към „теорията на отражението” на акад. Тодор Павлов и изобщо към философската категория „отражение”. В това мое  отношение към категорията „отражение” е генезисът на идеите, които предлагам като научно откритие. След отстраняването ми от Катедрата и Академията, а по късно  и с уволнението ми от БНА,  интензивността на научните ми занимания значително намаля. Импулс за възстановяването й ми дадоха контрареволюционните промени у нас и в другите социалистически страни. В продължение на няколко години прочетох значителен обем литература, третираща природата, причините и следствията на въпросните промени. Започнах да пиша научен труд под работното заглавие „КАРЛ МАРКС, МАРКСИЗМЪТ И СЪВРЕМИЕТО”. Този труд все още не е завършен, но в хода не неговото създаване през 2000 г. публикувах  самиздатовска брошура под заглавие „ЕВРОПЕЙСКИ ИЛИ КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ ЦЕННОСТИ”, в която изложих някои идеи до които бях достигнал. Между другото, там определих различието между психика и съзнание: психиката като материална информационна система, а съзнанието като идеална реалност с троична структура – познание, идеологически форми и воля. Това разбира се не беше новост, а осмисляне на неразбрани и/или позабравени Марксови идеи. Тук идеята ми за нов атрибут на материята все още не бе избистрена, което се вижда от следния цитат: ”Като атрибут на материята информацията е материална и следователно не е идеална. Това отрицателно определение е много съществено, защото едно свойство на информацията, свойството виртуалност, често и неправомерно се смесва с идеалното.” (. 5)

Нов импулс за разширяване и задълбочаване на научните ми занимания даде участието ми в дейността на Интердисциплинната гражданска академия (ИНГА) с председател проф. Нягол Манолов – академик на ИНГА. За изминалите седем години публикувах редица статии в сп. „КОНТАКТИ” и в Сборниците от сесиите на ИНГА. Проблеми, имащи отношение към идеята, предлагана за научно откритие са разгледани в следните статии:

1.      Присвояване, собственост, ценности. Сб. на 16 НТС на ИНГА, С 2005, с. 49.

2.      Частична интелектуална слепота (ЧИС); Пълна интелектуална слепота (ПИС); Синдром на придобития интелектуален дефицит (СПИД). Сб. на 18 НТС на ИНГА, с. 54, С. 2006 г.

3.      Познание и ценности; Познание на ценностите; Ценност на познанието. Сб. на съвм. НТС на ИНГА. С. 2007 г., с. 45. Интернет. jelezov.blog.bg

4.      Битие на идеалното. Сп. Контакти, 2007/3, с. 45. Интернет. jelezov.blog.bg.

5.      Противоречие и триализъм. Сп. Контакти, 2010/1, с. 39. Интернет. jelezov.blog.bg

6.      Никола Тесла и съдбата на капитализма. Сп. Контакти, 2011/2, с. 27. Интернет. jelezov.blog.bg

7.      Пресветата Троица. Част І и ІІ. 2011 г. Интернет. jelezov.blog.bg.

8.      Коментар върху две лекции: 1. Проф. Нягол Манолов. Човекът в условията на глобалната криза. 2. …… 2011 г. Интернет, jelezov.blog.bg.

В съвременния философски дискурс все още няма единно разбиране за категориите материя, идеално, дух, съзнание, психика, отражение, информация – все моменти от т. нар. „Основен въпрос на философията”. Философите, в т. ч. и философите-марксисти, не проумяват, че този Основен въпрос е решен от К. Маркс още през 1844 г. в известните „ИКОНОМИЧЕСКО-ФИЛОСОФСКИ РЪКОПИСИ” и следователно той вече е актуален като проблем на Историята на философията. Този факт аз обяснявам  с липсата все още на философско осмисляне на „теорията на информацията”. Клод Шенън – бащата на тази теория – изрично подчертава, че я създава като частна математическа теория с конкретно практическо приложение. (Виж неговата статия „Бандвагон”). Същото е мнението и на Леон Бриллюэн, изложено в книгата му „Наука и теория информации”. М. 1960. Това положение, доколкото аз съм запознат, се запазва и до днес. Липсата, все още, на философска теория на информацията, която да покаже на кой и на какъв атрибут тя е модус, принуждава философите-материалисти и учените-природоизпитатели да прибягват до категорията „отражение”, което е в основата на незатихващата дискусия за определението на материята, както и природата на „идеалното” и „информацията” като два различни модуса на атрибута на материята „виртуалност” .

                                                                                                     София, юни 2012 г.   

Няма да крия, очаквах коментари, дори оживени. И ето, след 342 прочитания, те липсват. Защо? Опитвам да си отговоря. Може би съвсем лаконичното и без необходимата аргументация изложение на един вероятно най-фундаментален научен проблем не е в състояние да влезе „в резонанс” с умствената нагласа на читателите. Допускам и, че все още работата ми не е попаднала пред очите на учени с необходимата философска квалификация, единствено която би могла да ги направи съпричастни към съдържанието на Постинга.
Но ще бъда много благодарен и на не изкушените във философията читатели, които ще се опитат да критикуват идеите ми, претендиращи за научно откритие, или да задават въпроси, имащи отношение към тях. Това ще ме подпомогне да завърша студията, квинтесенция на която е публикуваното съобщение, и върху която работя повече от две години.

Понятието "отражение" е въведено от Ленин, за свойството на материята да отразява. Трудът на Тодор Павлов не съм го чел. Не схванах противоречието
между "отражение" и "виртуалност", "информация" и прочие.