Още веднъж за русофобията и за русофилията в българското общество

Няма да скрия – аз съм не просто русофил – аз съм, така да се каже, професионален русофил, защото съм преподавател по руски език и литература по образование. И не го смятам за срамно, защото съм убеден, че за нас, българите, русофилството е част от националната ни идентичност. Както да кажем, славянството ни, или православието. Русофобията на част от съвременния български политически елит е нещо привнесено отвън, то е по-скоро фрондьорство, снобизъм, мода, а най-вече – отровен плод на истеричната русофобска пропаганда от годините на „демократичния преход“.

Всъщност русофобството в българското общество е нещо срамно, нещо подобно на педерастията – в нормалната ситуация то би трябвало да се крие, както се крие всяко отклонение, девиантност, срамна болест. Но днес русофобите са също толкова агресивни, колкото са агресивни и содомитите. Те не само парадират с този си недостатък – те дори претендират за привилегии, за власт, поклонение, почитание. Всичко се обръща нагоре с краката – ненормалните са се захванали да доказват на нормалните, че нормалните са те, ненормалните, а ние, нормалните пък в действителност сме ненормални. Да се смееш ли, да плачеш ли – докъде сме я докарали!

Живеем във време, когато се счита за нормално да се гордееш с това, че си крадец, че си мошеник, че си грабител, че си отродник, че си предател на своята Родина, че мразиш народа си, неговото минало, неговата култура. Днес са на почит и на власт индивиди, презиращи и дори присмиващи се на сънародници, които продължават честно се трудят, които не са се юрнали да печелят пари на всяка цена, не продават честта си, не се срамуват от народността си.

На мен понякога ми е смешно да наблюдавам как някои хора, които не приемат русофобията, се опитват да доказват на русофобите, че Русия трябвало да бъде обичана, защото ни е освободила от турско робство. Един вид Русия може и трябва да бъде обичана само и само от благодарност. Друга причина няма! Или защото руснаците, видите ли, са всички добри хора, а ония, другите – турците, или западняците и пр. са до един лоши. И по този начин се поставят в слаба, ама много слаба позиция, защото русофобите веднага се юрват да доказват, че Русия изобщо не била ни освободила, че руското правителство било гонило свои стратегически интереси, когато е обявило война на Османската империя; тутакси почват да изреждат недостатъците на руснаците и положителните качества на враговете на Русия. И се започва голямото плюене по Русия и хвалене на Запада: Русия била дива и варварска страна, там нямало демокрация, Русия била бедна, руснаците до един са били пияници и пр. и пр. Западът пък бил демократичен, богат, цивилизован, там всички са трезвеници, нямало престъпност, всички до един са с висше образование и могат да ти цитират наизуст Гьоте и Байрон. Започват се караници и кавги между наши сънародници, хващат се за гушите, ще си издерат очите, понякога се стига и до бой. Трагедия!

Неотдавна един известен журналист заяви, че русофилите били такива, защото били прости и необразовани хора. Не можело, вика, образован човек да симпатизира на Русия и да не симпатизира на Запада. Чудя му се на акъла на този „интелектуалец“. Според него излиза, че например Иван Вазов е бил прост, ама много прост и необразован човек. Нека да направи преглед на изявени русофили в днешна България – сред тях има не просто образовани, а много високообразовани хора – професори, академици, известни писатели и поети, общественици.

Някои цитират Христо Ботев и Георги Раковски, които се възмущават от тогавашната политика на руското правителство.

Ама, яланкоолу! Да критикуваш политиката на едно или друго правителство, изобщо не означава непременно, че мразиш и народа на съответната страна, неговата култура и пр. Ако тръгнем по тоя път, тогава всеки, който критикува политиката на днешното българско правителство трябва да бъде обявен за българофоб.

Нормалните българи обичат Русия и руснаците не защото са ни освободили, и не защото руснаците са идеални хора без недостатъци. Това е естествената обич към своите единокръвни и единоверни братя. Русия е нашата гордост, в Русия е нашата надежда. След като новите ни „приятели“ ни обезоръжиха и на практика унищожиха въоръжените ни сили, Русия остава единствената ни надежда. Само тя може да ни помогне да се отървем от „демократичната“ окупаторска, убийствена за народа ни власт на най-върлите ни душмани, само тя може да ни защити от агресивните попълзновения на неоосманистите.

И така ще стане, колкото и да врякат разни коритаровци, ивоинджовци, методиандреевци и „вся остальная сволоч“. Този последният – Методи Андреев, стигна дотам, че да плаши с гражданска война. Няма да стане, мой човек. Няма кой да ви подкрепи, шепа родоотстъпници и ненормалници!

 

Николай Тодоров, Нова Зора

bultimes.com/nyama-da-stane-rodootstapnitsi/

 

Едва ли нашите пишман русофоби знаят, че студентите в Руските университети изучават, че в основата на руската държавност и етнос е Казанска (Волжско-Камска) България.

е била Старата Велика България. Там до днес живеят племената на двама от братята на Аспарух, и не само в Чувашия и "Татарстан", а от Черно Море до Сибир. Там са гробовете на Кубрат и Аспарух. Днес Русия ОЩЕ НЕ СЕ Е ИЗПРАВИЛА в цял ръст след поражението в Студената война. И ако не се изправи, и ние ще трябва, за радост на фобите, да се простим и с Кирилицата, и с Православието, и С ЖИВОТА СИ накрая.

Привет,щастлива Нова Година,много здраве и успехи във всичко! Същото и на домакина!