ПОЛИТИКА, ЦЕНЗУРА ИЛИ АВТОЦЕНЗУРА

            Неотдавна БНТ излъчи документалния филм на Поли Златарева „Да докоснеш края”, в който се разказва за съвременна Испания и най-вече за двата й най-важни проблема: тероризмът и кризата. Не съм професионален кинокритик и въпреки това ще се осмеля да му дам отлична оценка. Хареса ми и като съдържание и като художествена форма. Но той предизвика у мен недоумение, каквото у малко зрители ще възникне. Става въпрос за следното: Единият  от проблемите – тероризма – е непосредствено свързан със Страната на баските, където се развива основната част от сюжета на филма. При това положение, неспоменаването на феномена Мондрагон предизвиква съмнение за злонамерено игнориране на факт, който има голяма значимост в живота на десетки хиляди баски. От друга страна, ако разглеждаме икономическата криза не като природно бедствие, а като вътрешно присъщо и необходимо явление на капиталистическия начин на производство, то премълчаването на феномена Мондрагон  също буди подозрение. За какво иде реч?

            През 1956 г. (годината на ХХ конгрес на КПСС) младият католически свещенник  дон Хосе Мария Арисмендиариета създава в баския град Мондрагон малък кооператив за ремонт и производство на печки-керосинки. Днес този кооператив се е  превърнал в мощна корпорациа от десетки кооперативи в която членуват, работят и са съсобственици десетки хил. испанци. Икономическите отношения (формата на собственост) върху които е изградена Корпорацията са надскочили капиталистическата частна собственост върху условията на материалното и духовното производство. Груповата трудова собственост е икономическа форма, съответстваща на нивото на развитие на производителните сили на обществото и затова тя, като икономическа форма, ще стане база на новия обществен строй, който ще замени по един или друг начин капитализма. (В блога ми има постинг „Кризата и Мондрагон”, разказващ по-подробно за МСС MONDRAGON, а в мрежата има океан от информация за нея, но, за съжаление – на испански, английски, немски и френски езици. В български и руски сайтове темата е слабо представена.)

Некапиталистическата природа на Корпорацията, според мен, е действителната причина да не бъде дори споменато за нея. Спонсорството на фондация „Америка за България” е сериозен аргумент в полза на твърдението ми. Тази политика се обяснява още и с факта, че БНТ  е формално „национална”, т. е.  тя е национална толкова, колкото примерно и БТВ, но за разлика от последната – собственост на отделни буржоа –  държавната БНТ е собственост на цялата буржоазна класа, доколкото България е вече буржоазна (демокрация и пазарна икономика) държава.

Проява на цензура ли е коментираният тук факт? Т. е. госпожа Златерева е имала намерение да говори за Мондрагон, но някой свише е забранил. Ако това е действително така, то означава че буржоазната (демократичната) цензиа е по-безкомпромисна от социалистическата.

А ако е автоцензура, тя би могла да има две причини: или авторката има завършен буржоазен мироглед, поради което  съзнателно е игнорирала факта на съществуване на Мондрагон, което, само по себе си, не е нравствено осъдителна постъпка, или е желаела да говори за корпорацията, но се е страхувала от неприятни за кариерата й последствия. Ако се е реализирал този последен вариант – ще е жалко за чара и таланта й.