САЩ и Китай – наркоманът и неговият дилър

        

Помествам тази статия на Светломира Гюрова от постинга на г. Стойнев и в моя блог, за да я направя още по-популярна, каквото тя несъмнено заслужава. Но и за да разширя тематично моя коментар към нея, който може да прочетете в stoineff.blog.bg

 

 

20.08 19:00 - САЩ и Китай - наркоманът и неговият дилър

Автор: stoineff Категория: Политика   
Прочетен: 912 Коментари: 6 Гласове: 34

"Ако дължите на банката 100 долара, това е ваш проблем. Но ако й дължите 100 млн. долара, това е проблем на банката." А ако в тази фраза на легендарния милиардер Джон Пол Гети сменим милионите с трилиони, ще получим доста точно обобщение на ситуацията между САЩ и Китай. Като Вашингтон е в ролята на длъжника, а Пекин e в ролята на банката, която в последните седмици осъзнава колко голям проблем всъщност има.

Свалянето на кредитния рейтинг на Америка и дълговите драми от двете страни на Атлантическия океан изведнъж обърнаха на 180 градуса гледната точка към финансовата симбиоза между първата и втората икономика в света. Съвсем доскоро САЩ се притесняваха, че са прекалено зависими от своя най-голям кредитор, който държи американски облигации за 1.17 трлн. долара. Сега Китай се стресна, че не е много разумно и дори е направо опасно да седи върху толкова огромни доларови активи. И въпреки всички тиради за нов финансов ред и нова резервна валута на мястото на залязващия американски долар Пекин съвсем не изглежда готов да освободи своя юан и да го номинира за наследник.

Размяна на ролите

Всичко това промени и тона в диалога между световната суперсила и изгряващия източен гигант, както пролича при посещението в Пекин на американския вицепрезидент Джо Байдън през седмицата. Нямаше ги обичайните назидателни лекции от страна на Вашингтон за човешките права, Тибет, Тайван и подценения китайски юан. Защото, както отбеляза наскоро съвсем откровено американският държавен секретар Хилъри Клинтън, "как да говориш твърдо с банкера си". А и на сегашния фон би изглеждало по-подходящо, вместо Байдън да притиска китайците за юана, те да го притискат за стабилността на долара.

Наистина домакините в Пекин този път съвсем не бяха в ролята на смъмрения и докачлив ученик. Но и учтиво спестиха на госта си реплики в стилистиката на откровеното злорадство и унищожителните критики, които се изляха в китайските медии около фарса във Вашингтон покрай вдигането на дълговия таван и последвалото сваляне на кредитния рейтинг. Миролюбивото послание след срещите на Байдън в Пекин беше за сътрудничество, общи интереси и общи отговорности.

Вашата валута е наш проблем 

Въпреки официалните любезности тонът в китайските медии - проводници на линията на управляващите в Пекин - е доста по-различен. Миналата седмица държавната агенция "Синхуа" публикува огнен редакционен коментар, в които заклейми "дълговата зависимост" на САЩ и поиска "международен контрол над печатането на долари" и "нова, стабилна и сигурна глобална резервна валута, за да се избегне катастрофата, предизвикана от една-единствена страна." Освен това агенцията обяви, че сега "Китай има пълното право да изисква САЩ да вземат мерки за структурния си дългов проблем и да гарантират сигурността на китайските доларови активи".

Ответните реакции от САЩ бяха също толкова бурни. "Това е върхът на лицемерието. В крайна сметка кой е най-големият купувач на американски облигации в света? Кой финансира американския търговски и бюджетен дефицит? Кой купува по 2 млрд. долара на валутните пазари всеки ден, за да държи юана подценен и да има огромно нечестно предимство в търговията", попита реторично Фред Бъргстън, директор на Peterson Institute for International Economics, в подкаст, качен на сайта на института. И действително, ако САЩ са дългов наркоман, Китай е техният дилър. И е почти толкова виновен за светещия на червено американски баланс, колкото и политиците във Вашингтон.

Така Пекин сам се хвана в това, което бившият член на монетарната комисия на Китайската централна банка Ю Юндин определи в статия за в. Financial Times като "доларов капан". Китайското правителство изгради втората по сила икономика в света отчасти чрез поддържане на евтин юан, който да стимулира износа. За да постигне това, то купуваше огромни количества американски ценни книжа. И сега всеки опит на Пекин да се отърве от натрупания американски дълг би бил самоубийствен, защото ще потопи още повече долара и ще обезцени собствените му внушителни валутни резерви. "Икономическият успех на Пекин е съвместен продукт на действията на Китай и бездействието на САЩ. Фискалната каша в Америка е сътворена от двете страни", казва Питър Мориси, икономист от университета в Мериленд, пред в. Los Angeles Times.

Стабилност и само стабилност

Понижаването на американския кредитен рейтинг като че ли разтревожи повече Китай, отколкото САЩ. Най-малкото защото засили вътрешното недоволство срещу политиката на Пекин да акумулира огромен валутен резерв от близо 3 трлн. долара и да инвестира почти половината от него в доларови активи. "Китайците работят толкова усилено, ден след ден, икономическата среда е толкова добра, но животът на хората не е чак толкова прекрасен. Оказва се, че това е, защото правителството затяга коланите на гражданите, за да заема пари на САЩ", написа миналата седмица един китайски микроблогър. Негов колега обобщи: "Американците получават евтини продукти, китайското правителство получава американски долари, а китайците получават само девалвирал юан и не струващи нищо лични активи."

Американските драми осветлиха провала на управляващите в Пекин да балансират китайската икономика и засилиха вътрешните критики срещу политиката на акумулиране на огромни резерви. Макар и да препуска с впечатляващите 9% ръст на БВП годишно дори по време на криза, Китай остава опасно зависим от износа, а местното потребление, което може да постави икономиката на по-устойчива основа, остава анемично.

При целия си главоломен растеж в последните десетилетия източният гигант все още е бедна държава и с БВП на глава от населението от 7600 долара годишно продължава да е след страни като Ангола и Албания. Въпреки че доходите растат, повечето домакинства остават обсебени от спестовност, включително и заради несигурната здравна и пенсионна система. Така дълго очакваният потребителски бум се задушава и от растящата инфлация, надхвърляща 6%, която притиска обикновените китайци и засилва риска от пламване на социално недоволство. Което е кошмарът на режима в Пекин, особено в навечерието на предстоящата догодина смяна на ръководството на комунистическата партия и държавата с новото поколение лидери.

Същевременно заплахите на Китай да спре да купува американски дълг са кухи, поне в близко бъдеще. Колкото и да недоволства от безотговорността на Вашингтон, Пекин просто няма друг избор. Американският пазар е единственият, който е достатъчно голям и ликвиден, за да абсорбира китайските резерви и покупките, нужни за поддържане на курса на юана.

Некролозите за американската валута също са преждевременни. Въпреки че в последните дни позволиха на юана да поскъпне с 0.8% спрямо долара - което е малка стъпка за всяка друга валута, но огромен скок за китайската - властите в Пекин все още не изглеждат готови да се откажат от контролирания обменен курс като удобен политически инструмент. А без да стане напълно конвертируем, юанът няма как да конкурира специалния статут на долара.

Линията на Китай винаги е била, че ще освободи валутата си тогава, когато е готов за това. И е много по-вероятно да го направи не заради външния натиск, а по вътрешни причини - т.е. когато прецени, че ползите от контролирания курс са по-малки от вредите като високата инфлация и небалансираната икономика. Този момент, изглежда, още не е дошъл, но последните глобални трусове може би ще ускорят настъпването му. И тогава светът наистина ще трябва да се подготви за настъпването на нов финансов ред.

 

 

Мой коментар съм статията.

 

Заглавие: Въпроси, въпроси...

Гласувах положително за постинга, зщото ми харесва. Но, едно четиво е добро, когато предизвиква въпроси. Ето някои от тях: 1.  Дали същността на съществуващия финансов ред се свежда само до положението на долара като световна резервна валута” 2. Ако това е така, то каква би могла да е заменилата я резервна валута: злато, юан, евро или някакви шарени книжки, разменната стойност на които ще се определя свише? 3. Дали всичките факти от живота на съвременното човечество, които формират всеобщата глобална криза, заплашваща дори физическото му оцеляване, са следствие от несъвършенството на съществуващия финансов ред? 4. Ако това е така, един нов финансов ред ще освободи ли човечеството от господството и подчинението, експлоатацията на чужд труд, разтварящата се ножица между бедност и богатство, тероризъм, войни?

            Продължение на публикуваното в сайта на Stoineff

Според мен, за проблемите на света днес не е виновен долърът в качеството му на световна резервна валута. Друга, каквато й да бъде резервна валута, няма да промени забележимо нещата към по-добро, защото истинският пробрем на света днес е безразделното господство на финансовия капитал, на който  една или друга резервна валута е само по-добър или по-лош инструмент.  Както е известно, този феномен се появи в резултат на сливането на промишления и банковия капитал, което стана в края на 19  и началото на 20 в. и е основният признак на етапа империализъм, в кйто навлезе класическият либерален капитализъм. Малко хора си представят и разбират каква страшна сила притежава това чудовище. Войните на „сетовната общност” срещу Ирак, Афганистан, а сега и срещу Либия, са негови войни, каквито бяха и Първата, и  Втората, и Третата (студената) войни, както и повечето от локалните войни на епохата. Той е в състояние да срине, ако има интерес, икономиките на страни от мащаба ня Франция и Германия.

Привържениците на т. нар. „теория на конспирацията”, по принип, са съгласни с тази характеристика на империализма, но търсят негова персонификация (Световно правителство, Римски клуб Еврейски капитал и т. н.), която е задължителен атрибет на разсъдъчното мислене, доколкото прави финансовия капитал представим, т.е постижим члез представата като мисловна форма.

 

Интересен постинг.
За финансовия капитал си прав,както и за останалите неща.Но това не е единствения проблем на световната икономика.Като допълнение искам да кажа още нещо без да претендирам за изчерпателност и завършеност.Факторите са много и променливи по сила и посока.Знаем как действа свежия капитал на икономиката - изстрелва я във висините с двуцифрени годишни ръстове.Емитирането на финансови инструменти и откровеното печатане на пари са едно от най-мощните средства за стимулиране на икономически разтеж.За съжаление това си има и своята цена - инфлация и девалвация на съответната валута.Така за да се постигне баланс процесът на емитеране и печатане трябва да е строго контролиран за да се постигне реален разтеж на икономиката и то в рамките на няколко процента от БВП на съответната държава.
Тази балансирана политика е тотално изродена в случая с САЩ и печатането на долари.Липсата на световен контрол върху печатането на долари води до тотално ограбване на световната икономика от САЩ.По коствен начин всеки един работещ човек в света плаща на САЩ с цената на обезценката на неговия труд,оценяван в долари, вследствие на колосалното изнесено количество инфлация в света от САЩ.Просперитета остава за американците ,а инфлацията и обезценката на труд и стоки остава за световното население.Грандиозно ограбване в колосални мащаби и от десетилетия(плана Маршал).
Да не говорим за невероятно голямия и разнообразен набор от финансови инструменти,които като имаш колосален капитал,опит,солидни икономически познания и хладен ум - става страшно за простосмърните.Те просто нямат шанс.Най-опростено казано финансовия капитал и система са като кожения бич в къката на надзирателя на работещите роби на пирамидите.