КЪДЕ Е ЛОГИКАТА ?
На 4 ОЧИ с Цветанка Ризова. Георги Кадиев – кандидат за кмет от Левицата: в Софийска община има много корупция, но госпожа Фъндъкова (Данчето) не е корумпирана. Прошко Прошков – кандидат за кмет от СДС: твърди същото. На мен лично ми се иска това да е истина, защото не ми е приятно да мисля, че една красива, мила и умна жена може да е корумпирана. Всички определят софийската корупция с името на нейния родоночалник Стефан Софиянски, който отново е кандидат за кмет, въпреки че той лично не е бил и не е корумпиран. Оправдателната присъда по делото за Халите е доказателство.
Всичко това логично предизвиква въпроса: възможно ли е във ведемството на некорумпиран ръководител да се шири безнаказана корупция и то в смразяващи въобръжението размери? Възможни са два отговора: или това е възможно, но подобен ръководител трябва да се нарече „честен глупак”. Но и това е нелогично, доколкото един такъв некорумпиран кмет стана премиер. Вторият отговор – не не е възможно! Не е възможно в една изцяло корумпирана държава ( точно затова не ни искат в Шенгенското пространство) ръководителите й да са некорумпирани. Тази ситуация има научно обяснение.
С зараждането си Буржоазното общество започва да разделя Света на метрополии и колонии. Едно от съществените следствия на този факт е тоталното корумпиране на обществото в метрополиите. Това е описано в десетки знаменити литературни творби. В началото на 19 в. Латинска Америка се освобождава от колониална зависимост, но десетките нови суверенни държави не се превръщат в метрополии, а формират т. нар. „Периферия”, в които се установява буржоазно общество от особен тип. В него господстващата буржоазна класа не отстоява националните интереси, а се превръща в посредник и помошник на развития Запод в ограбването на собствения си народ. Тази буржоазия бе наречена „компрадорска”. Постепенно с развалата на колониалната система съставът на „Периферията” се попълваше с нови държави. В края на 20 в. към нея се присъединиха и всичките бивши социалистически страни. Новата буржоазия в тях, формирана от номенклатурчици, реститути и много тъмни субекти от ъндърграунда, е, по обясними причини, преобладаващо компрадорска. Компродорът като социален тип, по определение, е корумпиран; корупцията е негово иманентно свойство. На предстоящите избори ще избираме Президент и кметове, или компрадори, или некомпрадори (доколкото все още се срещат тук-там такива), или недотам компрадори.
Разпознаваем ли е компрадорът? Да! Притежава три признака, „видими” с просто око: хвалба за привлечени чужди сратегически инвенститори и свързаната с това особена грижа за инфраструктурата, необходима преди всичко на чуждестранния капитал, и трето - високоплатена мениджърска служба в чуждестранни корпорации. Вероятно се досещате за някои персонажи.
