„Гражданско общество” е вид „човешко общество”, следователно последното е по-общото панятие и затова без неговото формулиране е невъзможно да се разбере същността на гражданското общество. Всичките възгледи за същността на човешкото общество, формирали се в хилядолетната история на философията на историята, могат да се обединят в три групи: идеалистическа, материалистическа и марксистка.

Идеалистическото понатие за човешко обществое,  по определение, е диалектическо, доколкото разглежда човечеството като развиващ се феномен. Идеализмът му се свежда до подмяната на живите, от плът и кръв, човешки индивиди, произвеждащи с пот на чело своя материален живот, с  тяхното съзнание (субективният идеализъм) или с превъплъщенията на „абсолютната идея” (обективният идеализъм).

Материалистическото понятие се формира от грешната предпоставка – плод на нагледа, представата и разсъдъчното мислене - че „... човешката същност е присъща на отделния индивид”, от което следва логичното следствие, че човешкото общество е сумата от индивиди, т. е. „ като „род”, като вътрешна, няма общност, която свързва множеството индивиди само с природни връзки.” (с. 5.) Илюзорността на това разбиране ще стане очебийна на фона на третото, на ...

Марксовото понятие за човещко общество, което, не само се различава от материалистическото, но е негова абсолютна противоположност. Противоположности ги прави определението на човешкото общество, дадено от Маркс, че  е „съвкупността (ансамбълът, т. е. системата) на всички обществени отношения”, в която наличието на живи човешки индивиди е само необходима предподставка за съществуване на човешко общество, но не и негова същност. Това Марксово определение на човешкото общество е абсолътно оригинално;  преди Маркс са съществували само догадки. То е толкова необичайно за „здравия човешки разум”, т. е за разсъдъка, че остава неразбрано както за всички немарксисти, така и за огромното мнозинство от марксистите. Върху това неразбиране избуяват всичките приказки за съществеването или несъществеването на гражданско общество у нас. За пояснение ще спомена притчата за Моисей, който 40 години въртял из пустинята освободините от Египетско робство евреи, докато не умре и последният индивид с робско съзнание. Обичащите да използват тази притча за обяснение на ставащото сега у нас, не знаят или не искат да знаят, че хилядолетия след това евреите пак са имали робско съзнание, независимо от това, на кого са били роби – на вавилонци, римляни или на други народи, защото са живели в условията на робовладелско общество. По тази логика, мнозина, дори и високо образовани люде, смятат че у нас все още е „комунизъм”, който ще изчезне едва когато умре и последният човек живял при комунизма или поне – мнозинството от тях. Или друг пример: Бащата на Сергей Станишев е бил комунист, и то истински. По същата логика Сергей също се превръща в комунист, а БСП – в комунистическа партия. Следователно когато тя е била и ще бъде на власт, се е възраждало и ще се възражда комунистическото общество. Очевадна глупост! Какво да кажем за интелекта на различни идеолози, които я повтарят при всеки възможен случай.

            Въз основа на немарксистките определения на човешкото общество са правени множество опити за периодизация на Историята. Всички те – и идеалистическите и материалистическите – могат да се определят като цивилизационни, в които историята се разделя на отделни общи или локални (А. Тойнби) цивилизации. В основата на всички тях е положено разбирането, че Историята е хронология на материалната или духовната, или и на двете заедно, дейности на човешките индивиди.

            Периодизацията на Историята, която прави Маркс, въз основа на определението на човешкото общество като ансамбъл на всичкити ебществени онтношения, се нарича „формационна”. Според нея, човечеството или очовечената природа върху планетата Земя  преминава през три обществени формации: 1. Първобитнообщинна (Urkommunismus) 2. Икономическа 3. Комунистическа. Преди да разгледам трите формации поотделно, ще обърна внимание на няколко интересни и важни момента.

            В ИМ Марксовото разбиране е преиначено. Вместо три, се появяват цели шест ОИФ (Обществено икономически формации): Първобитнообщинна, Азиатска, Робобовладелческа, Феодална, Капиталистическа и Комунистическа. Много автори обяснават този факт с грешка на Ленин при превода на Марксовите текстове. Според мен обаче това не е резултат на грешен превод, а се дължи поне на три причини: Този проблем е един от най-сложните и трудно разбираемите в творчеството на Маркс; второ, самият Маркс не е разполагал с време да го проучи и формулира екзактно и трето, по това време историческата наука все още не е разполагала с достатъчно конкретни знания за по-точното му формулиране.

            Много автори несправедливо са обвинявали Маркс, че трите формации са дедуктивен постулат от Хегеловата триада „теза, антитеза, синтеза”. Фактически възгледът на Маркс за троичност в развитието на човечеството се появява като резултат от много задълбочено изучаване на Историята с помощта на диалектическия метод, който, сам по себе си, е триалистичен.

             В ИМ незадоволително е разработен  проблемът за последователното развитие на индивида в трите формации като единен процес на освобождаване от природните връзки, с които той започва социалното си развитие.

            Изключително сериозен принос в развитието на Марксовата формационна концепция прави съветския и руски учен  Семьонов (Юрий Иванович Семенов, р. 1929 год.) Произведенията му са общодостъпни на руски език в Интернет.

            1. Първобитна формация. Този отрязък от време – от края на антропогенезата, създала неоантропа (Homo sapiens) или съвременния тип човек, до разпадането й преди около 8 -10 хил. години, подължил около 100 хил. години – в други периодизации се нарича дивачество. В ИМ е прието, че основа на тази формация е общата, или дори „обществената” собственост върху средствата за производство. Според мен, това противоречи на Марксовото разбиране, защото „собственост”, къквато и да е тя, е икономическа категория, която първо, не може да съществува в предикономическата формация и второ, тогава индивидите действително са присвоявали природното вещество, събирайки и/или произвеждайки, но не са могли да натрупват присвоеното, т. е. не са създавали собственост. Освен това индивидите са били свободни от всякакъв тип социални връзки (зависимости), защото такива все още не са се появили. Отношенията в Рода и между родовете Маркс нарича „природни връзки”. Хесиод (700 г. пр. н. ера) – създателят на първата от известните периодизации нарича тази епоха „Златен век”.

             2. Икономическа обществена формация (ИОФ).

            Основа на епохата, която наричаме ИОФ, са „трите кита”: ТРУД, СОБСТВЕНОСТ, ЦЕННОСТ.

             Три триади: 1. „Гражданско общество, държава, бизнес”; 2. „Пресвета Троица – Бог Отец, Бог Син, Свети Дух”; 3. „Труд, собственост, ценност”.

            Ще обобщя вече казаното за първата триада. Трите елемента имат реална действителност, постигаема с разсъдъка и следователно са разсъдъчни, формално-логически  абстракции. Изключение прави третият елемент – бизнеса – доколкото даже и сред образованите люде няма общоприета дефиниция, дори и като разсъдъчна абстракция. Според формалната логика и математиката обаче триадата е принципно невъзможна, т. е. е антиномия забранена от закона за изключеното трето. Ако по някакъв начин се опитаме, в рамките на формалната логика и с нейния инструментариум, да игнорираме този закон, се натъкваме на закона за тъждеството, според който триадата отново се оказва антиномия. Акад. Манолов прави опит да преодолее формално-логическата антиномичност както на тази, така на триадата изобщо, като търси и открива логически невъзможното трето в самата действителност. И това трето, съществуването на което той доказва експериментално, като физически факт, е контактът между две тела. Откритието на контакта като действителното трето за пореден път доказва, че формалната логика и цялата математика са необходими, но недостатъчни „инструменти”  на научното познание. Акад. Манолов търси и открива изход от тази ситуация в създадените от него интердисциплинни „Контактен подход” и „Функционален атом”. Но, доколкото те не могат да бъдат алтернатива на формалната логика, защото тя е безалтернативна, г. Манолов, вместо да потърси изход от ситуацията във вече съществуващата диалектическа логика,  ги определя като онтологичен фундамент на нова научна парадигма.

             Втората триада – Пресветата Троица – е интресна за нас, доколкото чрез нея  видният съветски учен в областта на ракетната техника и технология акад. Борис Викторович Раушенбах (1915-2001) изследва логическите свойства на триадата изобщо. В статията „Логика троичности” (Интернет) Борис Викторович разкрива шест свойства на Пресветата Троица: триединност, единосъщност, неразделност, съприсъщност, специфичност, взаимодействие. Те могат да се сведат до четири, ако  двете свойства – съприсъщност и спецефичност – се обединят в едно, наречено несливаемост. За разлика от акад. Манолов, Раушенбах търси и намира аналог на Троицата не в действителността, а в математиката, и това е познатият на мнозина вектор. Анализът на този математически обект разкрива същите свойства, които притижава и Пресветата Троица.

            „Математическият модел на триединността не бе измислен специално за съгласуването му с логическата структура на (Пресветата) Троица, ... а беше открит в математиката и това може да означава много. Векторът, както е известно, е в основата на много естествени науки. Вектори са силата, скоростта, ускорението, механичният момент ... и т. н. ... Хората постоянно се натъкват на това, че при известни условия монадата и триадата са едно и също нещо.” (Пак там)

Тази концепция на акад. Раущенбах се оспорва от някои учени, които смятат, че първо, неговата интерпретация на Пресветата Троица не съответства на „Символа на Вярата”, т. е. е ерес, за която през средновековието би бил изгорен на клада; второ, примиряването на триединността с формалната логика за преодолаване на антиномията е несполучливо и трето векторът не е доказателство за реалното съществуване на триединното.

В подхода и на двамата автори, - Манолов и Раушенбах - наред с несъмнените успехи, съществува много съществен недастатък: онтологичната определеност на триализма (контактният подход) на първия, в комбинация с формално-логическия  и математически подход на втория, прави невъзможно изследване на развитието на обектите (системите), независимо от природата им. Опит да се преодолее този недостатък в Троицата е правен през ІІІ в. в рамките на ереста наречена „модализъм”. Според нея, „... единният Бог е троичен в този смисъл, че последователно приема облик на Отец, Син и Свети Дух – в зависимост от обстоятелствата. Ерата на Отеца е била до грехопадението, след това започва ерата на Сина, а след Възнесението настъпила ерата на Светия Дух.”(Пак там) Добре ще е читателят да се замисли и запомни тази последователност, защото тя, в някаква степен, е аналогична с действителното развитие на човечеството

Трета триада: труд, собственост, ценност.

Труд.  Като категория на икономическата наука, трудът има различно съдържание от подобните му „работа” и „дейност”, които само в ежедневния говор (дискурс) се приемат за синоними. Ако човек обработва някакъв участък земя, за да произведе продукт за себе си, дейността му не е труд, а е работа. Ако бъде принуден, по какъвто и да е начин, да произвежда продукт за други хора, дейността му става обществено разделена, с което получава определението труд. При това положение трудът се превръща от монада в триада: а) отношение между индивида и природата, в което той се различава от нея дейно и в действителност; б) отношение между индивиди овеществено в производствения процес и в произведения продукт (собственост); в)  ценност – третото на горните две отношения, което ги превръща от отношения между индивиди в отножение за индивида, т. е. в осъзнато отношение, нещо, което не възниква между животни, защото то е възможно само като едно от трите  „лица” на монадата  Човек  в процеса на нейното развитие в рамките на ИОФ.

Собствеността е отношение между индивиди в обществено разделения труд  по повод овеществен и/или натрупан труд. Това е другото „лице” на монадата-триада.

Ценност. На немски език, на езика на който е създадено Марксовото учение, с Wert се обозначава съдържанието на двете понятия, обозначавани на български ез. съответно с термините „ценност” и „стойност”. Това обстоятелство допълнително затруднява разбирането на ценността. Според Маркс ценността е също така отношение, но какво? В случая са възможни само две по-общи определения: материално и идеално. Според всички форми на материализма извън Марксовото учение, както и за т. нар. ИМ, едно отношение може да бъде или  материално, или идеално. И това е една формалнологична истина, съобразена с закона за изключеното трето, но не е истина според диалектическата логика и Марксовия материализъм, и не отговаря на определенията на „триадата”. Както в Троицата Св. Дух е лице на Бога и е Бог, без да нарушава единобожието, така в монадата „Човек” ценността е единосъща с другите му „лица”. В този смисъл делението на ценностите на материални и духовни не е резонно.

В своето развитие ИОФ преминава през няколко епохи, определени от различни НП. За Европа и особено за Средиземноморието те са Античност, Средновековие, Новото Време, основаващи се съответно на робския, феодалния и капиталистическия НП. Като различен от тях Маркс посочва азиатския НП. Много зъдълбочено развитие на тази Марксова теория се съдържа в творчеството на проф. Семьонов.

Ще изоставя характеристиката на отделните епохи, както и замяната им една с друга, за да съсредоточа вниманието върху интресуващия ни проблем: какво представлява съществото, което днес наричаме „гражданин” и кога, къде, как, и защо се е появило на историческата сцена. В наше време  с термина „гражданин” се обозначава статута на човешкия индивид в конституционното, международното и  гражданското право. Освен това терминът се употребява и в т. нар. широк смисъл, който аз бих разделил на разсъдъчна абстракция и философско-историческо понятие. Според „здравия човешки разум” ( разсъдъчната абстракция) гражданинът е нравствен човек, притежаващ политическа и правна култура, политически активен, живеещ с интересите на страната си. В този дух истински панегирик на гражданина ни поднася доц. д-р инж. Б. Симеонов, за който автентичен гражданин е представителят на т. нар. „средна класа: (сп. „Контакти”, бр. 4/2010, с. 26.)

Философското понятие за гражданин включва историческото развитие на човешкия индивид, в резултат на което се е появил съвременниат тип човек, който във  Новото време се нарича „гражданин”. Човекът, такъв какъвто ни го поднася антропогенезата е индивид от вида „Sapiens” на рода „Homo”, в който природният инстинкт за самосъхранение вече се е превърнал в „зоологически егоизъм”. През  цялата първобитна обществена формация (ПОФ) протича процес на превръщане на този зоологически егоизъм в зоологически, т. е. в природен алтруизъм. Природен, защото отношенията между индивидите в рода, а по късно и в племето, са все още предимно природни (кръвни). Производството и възпроизводството на материалния живот на индивидите и общността Маркс нарича не труд, а „игра на природните им сили”. Преди много години някъде прочетох интересно проучване живота на централноафриканско племе, живеещо все още в ПОФ, направено от европейски учени. Беше описан случай, когато мъж убива едър дивеч. Месото се разпределя по равно на всички членове на рода, като на ловеца се дава по-голямо количество. Той, вместо да го присвои, го раздава на няколкото бременни жени.

През следващата – икономическата обществена формация (ИОФ) - протича процес на освобождаване на индивидите от природните им връзки и замяната им със социални отношения, фундаментално от които е собствеността, но разбирана като едно от „лицата” на описаната по-горе „троица”. Другото лице на този процес е превръщането на човешките индивиди от природни алтруисти в социални егоисти. Новото време  или буржоазното общество, чиято същност е капиталистическият НП има за предпостовка човешки индивиди – завършени егоисти. Следователно буржоазното общество и гражданското общество имат една и съща предпоставка. „Буржоазно общество” е понятие, чието съдържание, според Маркс, е последната, епоха на ИОФ; общество, което произвежда егоисти, а те го възпроизвеждат като егоистично общество. На този, който смята, че това не е истина, а е само марксистка измислица, препоръчвам да направи справка в произведенията на Томас Хобс и Джон Лок.   Следователно, като етап от развитието на ИОФ, то съществува вън от съзнанието и волята на отделните индивиди, е социална реалност.

„Гражданско общество” правят осъзнато и организирано индивидите-егоисти, за да са в състояние да защитават личните и/или груповите си интереси, а само при определени обстоятелства и общонационални интереси. Тези действия са обективна необходимост, доколкото държавата, възникнала зада защитава общия интерес, по определение,  не всякога е способна да го хармонизира с личните и груповите интереси.

„Обществото ни е болно” чуваме и четем ежедневно.  Но каква е болестта и само българското общество ли страда от нея? Или е пандемия? Мнозинството смята, че причина за болестта е егоизмът, който бива определян като нещо ненормално, като симптом на заболяване, панацея на което е гражданското общество. Да вземем за пример съседна Гърция. Там гражданско общество има повече, отколкото е необходимо и въпреки това обществото им, не само че е болно, но болестта му от хронична е навлязла в етап на сериозно изостряне. В развитите страни на „Запада” хората са създали „граждсанско общество” с вековни традиции и въпреки това, почти всеобщо е мнението, че обществото им е болно. Няма да разглеждам симптомите, те са известни. Преди обаче да се опитам да определя „диагнозата” и евентуалната роля на „гражданското общество” в лечението, ще акцентирам върху следното: политическите партии нито са алтернатива, нито противоположност на гражданското общество, а са негов необходим елемент. Без партии, или само с една партия, буржоазното общество от демократично се превръща в тоталитарно, както социалистическото общество, което с многопартиана система, най-често, се превръща в буржоазно.

Според триализма (диалектиката като онтология и логика), всяко нещо, в своето развитие, преминава през три фази: зараждане; зрялост; упадък и гибел. Буржоазното общество преживя своето зараждане като Възраждане ( Ренесанс, Чинквеченто), Преживя и зрелостта си, често назовавана като „Бел Епок” (фр. Belle Epoque) (1890-1914). Вече век то преживява упадък и може би е съвсем близо до гибелта си. Тази последна фаза бе наречена от Джон Гобсън „империализъм”, а в марксистко-ленинската философия бе определена и като всеобща криза на капитализма. До средата на 70-е години на миналия век трудещите се от целия свят виждаха в СССР и Световната социалистическа система алтернатива на капитализма. След това настъпи период на обясним, но задоволително не обяснен все още упадък, който завърши с гибел на реалния социализъм. В резултат на това, в света настъпиха дълбоки и, бих казал, съдбовни промени, една от които е идеологическия и теоритичен вакуум, същността на който е „обезценяването” на марксизма-ленинизма и комунистическата идея. В тези условия адептите на гражданското общество, осъзнато или не, се опитват да спасят и продължат агонията на буржоазното общество, въобразявайки си, че са способни да отстранят недъзите му.

Една нова доктрина ( идеология и теория) на гражданското общество, способна да замени всевъзможните илюзии и предразсъдъци в тази област, трябва да има за презумпция разбирането, че буржоазното общество, като последна епоха на ИОФ е исторически определено, т. е. не е вечно и следователно ще отстъпи мястото си на друг вид общество. Тази презумпция, като отрицание на еволюционистките „теории”, отричащи единството на прекъснатоста и непрекъснатостта в общественото развитие,  логично поражда множество въпроси, които ще разгледам последователно.

Първо, как ще стане зсмяната на двете общества – старото и новото? Съществуват три групи отговори: детерминистични, субективистични и марксистки. Според детерминистичните теории, историческият процес е закономерен и следователно промените настъпват, както в природните процеси, без осъзнатото действие на хората и независимо от тяхните интереси и въжделения. Социалдемократите са най-последователните привърженици на тази „теория”. Субективният идеализъм е методология на втората група отговори. Според тях Историята я правят великите личности и затова тя е история на човешкото съзнание. „Теорията на конспирацията” е една от тези теории. Според Маркс „Хората сами правят своята история, но те я правят не произволно, не при избрани от самите тях, а при непосредствено заварени, дадени и наследени обстоятелства”. (Т. 8., с. 117.)

Втори въпрос: ако хората сами правят историята си, как биха заменили буржоазното общество, в което днес живеят, с ново желано от тях общество? Маркс отговаря: смяната на буржоазното общество с ново се нарича социална революция, съдържанието на която е замяната на целия отживял времето си ансамбъл на обществените отношения с нов, съотвестващ на степента, до която е достигнало непрекъснатото развитие на производителните сили на обществото. Политическата революция, която решава въпроса за властта, е необходим момент от социалната революция, но не е задължително тя да бъде насилствена и кървава.

Трети въпрос: в едно социално нееднородно общество, каквото е буржоазното, кои класи, прослойки, групи и индивиди са недоволни от съществуващото и желаят установяването на принципно нов тип общество? Маркс отговаря: това е пролетариатът, чиито жизнени условия са най-нечовешки. Но той може да реализира историческата си мисия само в съюз с всички останали класи и прослойки, страдащи от  непрекъснатата концентрация и централизация на капитала.

Четвърти и последен въпрос: актуален ли е и днес отговорът на Маркс на горния въпрос? Да, защото и днес, както по времето на Маркс, независимо от големите промени в социалната структура на обществото, основното противоречие – противоречието между наемния труд и капитала – се запазва принципно непроменено. „Третото” на тези две противоположности, т. е. разрешаването на противаречието, е появата на нова обществена форма. В наше време става все по-актуално превръщането на „гражданското общество” в обединение на всички граждани, обективно заинтересувани от раздялата с капитализма, а те са около 80-90 % от активното население на света. Раждането на такова гражданско общество – „гробокопач на капитализма” ще е бавен и мъчителен процес, в който отделният гражданин ще се освобождава от личните, груповите и националните си егоистични интереси за да прегърне идеята за създаване на човешко общество.

„Становището на стария материализъм е „гражданското” общество; становището на новия материализъм е човешкото общество или обобщественото човечество” (К. Маркс – 10-ти от Тезисите за Фойербах)

С о  ф и я                                                                             Юли – септември 2011 г.