„Гражданско общество” правят осъзнато и организирано индивидите-егоисти, за да са в състояние да защитават личните и/или груповите си интереси, а само при определени обстоятелства и общонационални интереси. Тези действия са обективна необходимост, доколкото държавата, възникнала зада защитава общия интерес, по определение, не всякога е способна да го хармонизира с личните и груповите интереси.
„Обществото ни е болно” чуваме и четем ежедневно. Но каква е болестта и само българското общество ли страда от нея? Или е пандемия? Мнозинството смята, че причина за болестта е егоизмът, който бива определян като нещо ненормално, като симптом на заболяване, панацея на което е гражданското общество. Да вземем за пример съседна Гърция. Там гражданско общество има повече, отколкото е необходимо и въпреки това обществото им, не само че е болно, но болестта му от хронична е навлязла в етап на сериозно изостряне. В развитите страни на „Запада” хората са създали „граждсанско общество” с вековни традиции и въпреки това, почти всеобщо е мнението, че обществото им е болно. Няма да разглеждам симптомите, те са известни. Преди обаче да се опитам да определя „диагнозата” и евентуалната роля на „гражданското общество” в лечението, ще акцентирам върху следното: политическите партии нито са алтернатива, нито противоположност на гражданското общество, а са негов необходим елемент. Без партии, или само с една партия, буржоазното общество от демократично се превръща в тоталитарно, както социалистическото общество, което с многопартиана система, най-често, се превръща в буржоазно.
Според триализма (диалектиката като онтология и логика), всяко нещо, в своето развитие, преминава през три фази: зараждане; зрялост; упадък и гибел. Буржоазното общество преживя своето зараждане като Възраждане ( Ренесанс, Чинквеченто), Преживя и зрелостта си, често назовавана като „Бел Епок” (фр. Belle Epoque) (1890-1914). Вече век то преживява упадък и може би е съвсем близо до гибелта си. Тази последна фаза бе наречена от Джон Гобсън „империализъм”, а в марксистко-ленинската философия бе определена и като всеобща криза на капитализма. До средата на 70-е години на миналия век трудещите се от целия свят виждаха в СССР и Световната социалистическа система алтернатива на капитализма. След това настъпи период на обясним, но задоволително не обяснен все още упадък, който завърши с гибел на реалния социализъм. В резултат на това, в света настъпиха дълбоки и, бих казал, съдбовни промени, една от които е идеологическия и теоритичен вакуум, същността на който е „обезценяването” на марксизма-ленинизма и комунистическата идея. В тези условия адептите на гражданското общество, осъзнато или не, се опитват да спасят и продължат агонията на буржоазното общество, въобразявайки си, че са способни да отстранят недъзите му.
Една нова доктрина ( идеология и теория) на гражданското общество, способна да замени всевъзможните илюзии и предразсъдъци в тази област, трябва да има за презумпция разбирането, че буржоазното общество, като последна епоха на ИОФ е исторически определено, т. е. не е вечно и следователно ще отстъпи мястото си на друг вид общество. Тази презумпция, като отрицание на еволюционистките „теории”, отричащи единството на прекъснатоста и непрекъснатостта в общественото развитие, логично поражда множество въпроси, които ще разгледам последователно.
Първо, как ще стане зсмяната на двете общества – старото и новото? Съществуват три групи отговори: детерминистични, субективистични и марксистки. Според детерминистичните теории, историческият процес е закономерен и следователно промените настъпват, както в природните процеси, без осъзнатото действие на хората и независимо от тяхните интереси и въжделения. Социалдемократите са най-последователните привърженици на тази „теория”. Субективният идеализъм е методология на втората група отговори. Според тях Историята я правят великите личности и затова тя е история на човешкото съзнание. „Теорията на конспирацията” е една от тези теории. Според Маркс „Хората сами правят своята история, но те я правят не произволно, не при избрани от самите тях, а при непосредствено заварени, дадени и наследени обстоятелства”. (Т. 8., с. 117.)
Втори въпрос: ако хората сами правят историята си, как биха заменили буржоазното общество, в което днес живеят, с ново желано от тях общество? Маркс отговаря: смяната на буржоазното общество с ново се нарича социална революция, съдържанието на която е замяната на целия отживял времето си ансамбъл на обществените отношения с нов, съотвестващ на степента, до която е достигнало непрекъснатото развитие на производителните сили на обществото. Политическата революция, която решава въпроса за властта, е необходим момент от социалната революция, но не е задължително тя да бъде насилствена и кървава.
Трети въпрос: в едно социално нееднородно общество, каквото е буржоазното, кои класи, прослойки, групи и индивиди са недоволни от съществуващото и желаят установяването на принципно нов тип общество? Маркс отговаря: това е пролетариатът, чиито жизнени условия са най-нечовешки. Но той може да реализира историческата си мисия само в съюз с всички останали класи и прослойки, страдащи от непрекъснатата концентрация и централизация на капитала.
Четвърти и последен въпрос: актуален ли е и днес отговорът на Маркс на горния въпрос? Да, защото и днес, както по времето на Маркс, независимо от големите промени в социалната структура на обществото, основното противоречие – противоречието между наемния труд и капитала – се запазва принципно непроменено. „Третото” на тези две противоположности, т. е. разрешаването на противаречието, е появата на нова обществена форма. В наше време става все по-актуално превръщането на „гражданското общество” в обединение на всички граждани, обективно заинтересувани от раздялата с капитализма, а те са около 80-90 % от активното население на света. Раждането на такова гражданско общество – „гробокопач на капитализма” ще е бавен и мъчителен процес, в който отделният гражданин ще се освобождава от личните, груповите и националните си егоистични интереси за да прегърне идеята за създаване на човешко общество.
„Становището на стария материализъм е „гражданското” общество; становището на новия материализъм е човешкото общество или обобщественото човечество” (К. Маркс – 10-ти от Тезисите за Фойербах)
С о ф и я Юли – септември 2011 г.
