„ПРЕСВЕТАТА ТРОИЦА”
ТЕЗИСИ
1. Наличието на „граждани” е необходима предпоставка за възникването и съществуването на „гражданско общество”. И двата феномена са продукт на историята, и следователно разкриването на тяхната същност изисква историко-логически подход и постулиране на статуса им като предмет на обществознанието, а не на каквато и да e интердисциплинна теория.
2. Научни понятия за гражданин и гражданско общество може да се сътворят единствено чрез възхождане на мисленето от разумните абстракции (понятия) „Човек” и „човешко общество” към конкретната социална действителност, дадена ни в нагледа и представата.
3. В досегашната история на философията на историята са създадени три групи понятия за човек и човешко обшество: а) идеалистическа – човекът е тъждествен на съзнанието си ( на душата си) и следователно човешкото общество е духовна субстанция; б) материалистическа – човекът е разумно животно (Homo sapiens), съдържанието на съзнанието (разума) му няма реално битие, е само отражение на обективната действителност. Човешкото общество е сумата от абстрактни индивиди, свързани с природни връзки и следователно е тъждествено на животинските популации. в) Марксистко (Марксово) – човешкият индивид и човешкото обшество имат едно и също определение: ансамбълът (системата) на всичките обществени отношения. Основа на човешкото общество е производството и възпроизводството на материалния живот на хората. В процеса на производството индивидите влизат в отношения – производствени отношения, които са основа на всичките им отношения.
4. В научното изследване на Света хората прилагат множество подходи (методи, методологии). Тук ще се спрем само на следните: контактен, интердисциплинен, триалистичен, диалектически, формалнологически.
5. Контактният подход се ражда, когато акад. Манолов експериментално доказва, че контактът между две физически (веществени) тела притежава физически качества на трето тяло. Това сериозно научно откритие поражда положителни и негативни следствия. Положителните: дава мощен тласък в развитието на трибологията като техническа дисциплина; разпространява действието на откритите заканомерности върху контактите между всички възможни природни тела от микро, мезо и макро света, което го превръща в интердисциплинен подход. Доказва, че природата сама по себе си е диалектична. Негативните следствия: пренася (постулира) закономерностите на контакта между природните тела в обществените отношения (механистически материализъм); неоснователно отъждествява контактния и триалистичния подходи.
6. Пососочените по-горе две негативни следствия се проявяват нагледно в постулираната триада „гражданско общество, държава, бизнес”. Тази триада е нелогичен конструкт, защото не отговаря на определението на триединното, каквото притежават напр. „Пресветата Троица” и диалектическата Логика както в Марксовото, така и в Хегеловото й разбиране. Всеки един от посочените три феномена на триадата притежава собствено „лице” и същност, и следователно може да има самостоятелно битие вън от триадата. Те стават действителна Троица или триединство, когато бъде разкрита същността им като „лица” на нещо, което в случая се оказва демократично устроеното буржоазно общество.
7. Диалектиката и диалектическия метод са истински триалистични. Хегеловата Логика, която за него е преди всичко онтология, съдържа три аспекта: а) абстрактен или разсъдъчен; б) диалектически или негативно-рационален аспект; в) спекулативен или позитивно-рационален аспект. Формалната логика е система от правила на мисленето в рамките на първия, на разсъдъчния аспект на Логическото
8. Според Марксовата периодизация на Историята, създадена с помощта на диалектико-материалистическия подход (метод), буржоазното общество е една от няколкото и може би последна епоха на икономическата обществена формация (ИОФ). Като такова, то има обективна природа, е закономерен етап от развитието на човечеството и съществува вън и независимо от съзнанието на индивидите. Необходима предпоставка на буржоазното общество са индивидите-егоисти. Егоистът е човешки индивид освободен до голяма степен от природните си връзки с другите индивиди и преобладаващо подчинен на специфично обществената вещна връзка, каквата са парите.
9. Гражданското общество е осъзнато обединяване в различни неформални формации на индивидите-егоисти (и алтруисти) за защита на лични, групови и национални интереси и идеали, които държавата не винаги е в състояние да защити. Политическите партии са част от структурата на гражданското общество. Многопартийната система съответства на класовата структура на буржоазното общество. Без партии или само с една партия то се превръща в тоталитарно.
10. Държавата е феномен необходим и присъщ само на ИОФ, защото само в нея възникват причините, които я пораждат, и ще определят функциите й чак до самата й кончина. А те са: а) превръщането на индивидите в егоисти като следствие от разпадането на общинния строй и появата на частната собственост. Държавата се появява, за да регулира отношенията между индивидите в появилата се „война на всички против всички” (Bellum omnium kontra omnes) – Томас Хобс. б) защита на „свещенната„ частна собственост.
11. Бизнесът е най-неопределения феномен в триадата на акад. Манолов. Английският термин се превежда и означава частно предприемачество. Но, предприемачите също са граждани, дори най-истинските, доколкото притежават собственост. Какво тогава остава от бизнеса, което го прави действителен член на триадата? Тук терминът „бизнес” се използва, съзнателно или не, да прикрие нещо действително съществуващо, но неуловимо от разсъдъчното мислене, а това са капиталистическите производствени отношения като основа на буржоазното общество, необходим елемент от което е т. нар. „гражданско общество, без който елемент то не е демократично.
12. Когато глобалното буржоазно общество, като триединство на капиталистически производствени отношения, буржоазни държави и гражданско общество, изживее своето време, гражданите, преодолели своите лични, групови, класови и национални интереси и идеали, осъзнато и организирано ще ликвидират тази „Пресвета Троица” и ще създадат ново триединство, което Карл Маркс нарече „човешко общество или обобществено човечество”
13. Това ще е началото на третата, комунистическата обществена формация, която ще е ново триединство, отрекло принудителния труд, частната собственост върху условията на общественото производство и разменната ценност (стойност) – „Пресветата Троица” на икономическата обществена формация.
Публикувано в jelezov.blog.bg
Желю Железов
