ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ; ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО;             КОМУНИЗЪМ

         Лайтмотив на тази статия е въпросът: способно ли е съвременното буржоазно общество, със своя капиталистически начин на производство (НП), да понесе внедряването на „вечния двигател” (ВД), т. е. на т. нар. „свободна енергия”? За много хора този въпрос е, най-малкото, неуместен, защото още през 1775 г. Френската академия на науките постанови, че вечният двигател е невъзможен, поради което спира да приема за разглеждане на подобни проекти. Така мислят и съвременните представители на официалната академична наука. Според мен, дори невъзможността на вечния двигател да е абсолютна истина, валидна за всички времена, въпросът остава актуален, доколкото търсенето на негов отговор в един идеализиран експеримент ще ни покаже какво може и не може капиталистическата пазарна икономика и капитализмът като обществен строй.

         Това обстоятелство предопределя лекцията да съдържа два момента: а) идеализиран експеримент на основата на постановка, че някъде е създаден и започва широкомащабно прилагане на технологично доработен изтачник на свободна енергия (ВД); б) причините, които определят сегашното състояние на проблема за свободната енергия.

         Първият момент.

         Да си предствим, че в утрешния ден световните масмедии ще съобщят и покажат, как някъде – в България, Русия, САЩ, Китай, Япония или където и да е другаде – пред внушетелна група от  световно извистни физици и инженери, както и пред представители на най-големите масмедии в света, - е демонстрирано действието на „вечен двигател”, т. е. на устройство което произвежда от нищото  т. нар. „свободна енергия”. Какво би се случило минути след това съобщение?

         Сигурно стотици милиони хора ще ликуват екзалтирано при мисълта, че съвсем скоро ще разполагат с всичките жизнени условия и блага - отопление, осветление, транспорт, храна, жилища и т. н. и др. под. – безплатно или съвсем евтино. Но след броени дни ще бъдат жестоко разочаровани и ужасени от привидно нелогичните  последствия от появата на това, мечтано хилядолетия, творение на човешкия гений.

         С много голяма вероятност, буквално веднага ще се сринат котировките на световните борси, ще настъпи финансова криза, пред мащабите и дълбочината на която досегашните ще изглеждат като безобидна детска игра. Финансовата криза ще предизвика верижна реакция в реалната икономика, която ще изпадне в колапс. Капиталът, т. е. олицетворението му в отделните капиталисти и тяхни обединения, ще са абсолютно безпомощни пред връхлетялата ги „стихия”. Националните правителства, с изключение на тези в Китай, Виетнам, Северна Корея и Куба, също ще се окажат относитилно безсилни, защото не разполагат с инструментариум за справяне с подобно явление. Доказателство за това е теорията и практиката на поведението им в досегашните кризи.

         След този колапс, ако изобщо  бъде преодолян, човечеството ще се запита: „А сега накъде?” За сега съществува само един смислено формулиран отговор, който се разпространява сред религиозните люде:

         „Безплатната енергия е тук. Тя е била тук от десетилетия. Комуникационните технолотии и Интернет раздраха тайнственото було, покриващо този забележителен факт. Хората от целия свят започват да изграждат устройства за безплатна енергия за собствена употреба. Банкерите и правителствата не желаят това да се случи, но нямат контрол над него. ... Западната и цялата световна цивилизация се спуска стремглаво по спиралата на самоунищожението – ефект от дълго продължилите алчност и корупция и надигащият се вече Нов Световен Ред на Антихрист. Всеобщото разпространение на безплатната енергия не може да спре тази тенденция. То само ще я засили. Последната Велика Война ПРЕДИ ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ИСУС ХРИСТОС – АРМАГЕДОНСКАТА БИТКА е почти над главите ни. Семената са посети. След нея ще дойде началото на истинска цивилизация (на) ХИЛЯДА ГОДИШНОТО ЦАРСТВО НА ХРИСТОС И НЕГОВИТЕ СВЕТИИ. Тези от нас, които вярват в ХРИСТА и устоят, ще видят зората на света на безплатната енергия.” ( www.teosfera.narod.ru)

             Друг възможен отговор могат да дадат учените и идеолозите, които днес лансират теориите за последователността на индустриалното, постиндустриалното, информаионното, обществото на знанието и др. под. Няма да е необходимо особено дълбокомислие, за да го нарекат примерно „общество на свободната енергия”. Социалдемократите вероятно ще съзрат реалната възможност за създаване на „общество на всеобщото благоденствие”, запазило всичкитe атрибути на капитализма.

             Трети, и възможно най-близък до истината, отговор може да се формулира  от позициите на Марксовото учение. Не са ми известни опити на известни марксисти да третират този хипотетичен проблем и  затова аз ще се опитам да надникна в него. В Марксовата философия на историята развитието на човечеството (човешкото общество или очовечената природа) се разглежда като процес на историческо развитие, преминаващ през три формации: първобитно-общинна, икономическа, комунистическа. Тази прекъснатост, формираща трите епохи, е едната страна на историческия процес; другата страна е непрекъснатото развитие на производителната сила на хората и преди всичко на средствата за производство, ядро на които са оръдията на труда. Това единство на прекъснатост и непрекъснатост прави системата на социума неравновесна, което е и източника на нейното постоянно ускоряващо се развитие.

         Грандиозните достижения на науката и технологиите, на които сме свидетели, са все още съвместими със социалните отношения на икономическата обществена формация (ИОФ) и на капитализма като нейн последен обществен строй. Но всеобщата и всестранната криза, в която е изпаднало човечеството, и която е общопризната, е показател, че съществуващото съответствие между производителните сили и производствените отношения (капиталистическата частна собственост) се е самоизчерпало. И същевременно скокът в комунистическата  обществена формация ще е невъзможен, докато не се открие и масово използва принципно нов източник на енергия, какъвто не могат да бъдат всичките днес използвани източници. Нов източник на енергия, осигуряващ развитие на производителните сили на обществото съответствемащи на комунистическите обществени отношения може да бъде само генераторът на „свободната енергия”.

         Но развитието на човечеството, макар и детерминиран, не е стихиен процес. „Хората сами правят своята история, ...” (Маркс)  Кои хора и как ще извършат скока в комунистическата формация, когато свободната енергия стане факт? Това не могат да бъдат капиталистите и тахната политическа власт в лицето на буржоазните държави. Мъртъвците не могат да се самопогребват.  Прехода ще организират гражданите, организирани в т. нар. „гражданско общество”, и в този процес самото то ще се превърне в „човешко общество или обобществено човечество” (Маркс), а гражданите - егоисти и алтруисти в икономическата обществена формация, ще се преродят и ще заживеят като хуманисти в комунистическата обществена формация.

         Вторият момент

         Днес проблемът за „свободната енергия” има четири аспекта: научен, икономически, политически и идеологически.

         1. Научен аспект. Както вече казах по-горе, науката отрече и продължава да отрича възможността за съществуване на вечен двигател от всякакъв род. Но има учени, заслужаващи доверие, които твърдят обратното. Такива например са Никола Тесла и нашите сънародници Стефан Маринов и Илия Вълков (Yull Brown). Независимо от това, официалната наука все още продължава да третира опитите за откриване и използване на свободната енергия като лъженаука. Фрапантен е случаят с РАН, която, вече в демократичната РФ, създаде комисия за борба с лъженауката с председател печално известният акад. Эдуард Кругляков. Възгледите на този академик, както и дейността на възглавяваната от него комисия, са подложени на доста остра и по-често основателна, според мен, критика. Много интересни мисли за съвременното състояние на науката, в т. ч. и за природата на лъженауката и причините за бума в създаването и разпространението й може да се прочетат в интервю на акад. Стьопин  – директор на Института по философия към  РАН, публикувано в Интернет (В. С. Степин. Наука и лженаука). Моето разбиране и увереност във възможността за създаване, или вече за съществуване, на ВД като източник за свободна енергия се основава на два момента:

         - на авторитета на учени, като тези, споменати по горе и най-вече на авторитета на Тесла, който е имал възможност години наред да общува непосредствено с А. Айнщайн (проекта „Дъга”) и въпреки това да остане противник на теорията на относителността (СТО и ОТО) и поради това - привърженик на теориите на етера.

         - Философският момент. Според Хегел, човешкото мислене в онто и фило-гинитичното си развитие преминава през три етапа: разсъдъчен, диалектически (отрицателно-разумен) и спекулативен (положително разумен). Същите три етапа са елементи на развитото човешко мислене както у отделни индивиди, така и в обществото на определен етап от неговото развитие. В чисто логически аспект тази триединност се представя като теза, антитеза и синтеза. Тезата е „по-пълна в своята празнота и затова е по-многостранна и красива”. Антитезата, отрицанието или диалектиката в тесния смисъл на думата, е едностранчива. Синтезата, снела в себе си тезата и антитезата, в своята пълнота и многостранност, е въплъщение на Разума. Тук е важно да се отбележи, че въпросната триада е триединство, което е диалектично,  само доколкото всяко от „лицата” на триединното съдържа в себе си общото, т. е. Разума. Например у Хегел се среща изразът „Разумен разсъдък” Между така описаното триединство и „Пресветата Троица” съществува аналогия, която е лесно обяснима.

В историческото развитие на научното познание тезата обхваща всичко създадено преди появата на науката на Новото време. Последната носи типичните черти на антитезата и започва развитието си като разсъдъчно мислене за Природата, способно да „вижда” и измерва количествената определеност на нещата, както и качествената им определеност, но само като различие, различаване (негативно). Най-убедително доказателство за едностранчивостта на релативистката физика и изобщо на т. нар. официална наука е еволюцията в разбирането на етера. Според античната и средновековната наука етерът е един от основните елементи на мирозданието. Антитезата, която в лицето на релативистката физика придобива завършен вид, отрича етера, само въз основа на това, че той първо е неосезаем за всички човешки сетива, а все още и за всевъзможните прибори и второ, възможността за математическата обосновка на СТО без признаване съществуването на етера.. Следователно, според господстващата научна парадигма за него не може да се създаде разсъдъчна абстракция и затова той не би трябвало да съществува. Връщането на етера в съвременната наука е сигурен признак на това, че тя започва да навлиза в етапа на синтезата, когато нейн обект стават и „невидимите” за разсъдъка явления, които по принцип са недостъпни за формалнологическото мислене и математиката, разглеждана като приложна формална логика.

Създаването на ВД (ако той вече не съществува) ще се реализира на основата на етеродинамиката. Както е известно, невъзможността на ВД се доказва с помащта на първия и втория принципи на термодинамиката, които са постулати и въпреки това, на термодинамична основа ВД е невъзможен и това се доказано експериментално, но само за затворени системи. Етеродинамиката, която, като етап от развитието на науката, не е отрицание на съществуващите „динамики” и най-вече на термодинамиката с нейните постулати, а диалектически ги снема в себе си. Създател на съвременната етеродинамика (эфиродинамика) е проф. Ацюковский (р. 1930 г.) – академик на РЕАН. Самият той, след обширно изложение на теориите на етера и споменаване на учените с най-голям принос за развитието им, обяснява прекъсването в историческото развитието на етеродинамиката така:

„Обикновено природоизследователите смятат, че по пътя на своето развитие човечеството натрупва знания.... Този процес е несъмнен. Но в него следва да се отдели етап на закрепване на знанията, свързан с тяхното усвояване от общественото производство. Шанс  да се запазят имат само тези знания, които са нужни на определения начин на производство, и при това само за този период в който съществуват съответстващите технологии

Ако вече наличните знания не са усвоени като необходим елемент на технологията, остават незабелязани, загубват се, и в бъдещето, когат от тах възниква необходимост, се преоткриват.” (Интернет. В. А. Ацюковский. Популярная эфиродинамика)

В първата половина 19 в., доста  преди победата на релативизма в теоретичната физика,  известният за времето си немски учен Йохан фон Поппе, след като посочва дотогавашния неуспех в създаването на ВД пише: „Все пак, ако назовем вечен двигател машина, която при своята работа е способна непрестанно да възстановява първопричината на своето непрекъснато движение, т. е. машина, в която силата предизвикваща движение, действа непрестанно и без всякакво външно влияние до момента, когато тя ще спре сама, заради собственото си износване, то изобретяването на такава машина, макар и много трудно, но, според мнението на нашете най-големи математици, е напълно възможно.” (Интернет. Вечный двигатель)

Могат да се цитират мисли на десетки крупни учени, доказващи възможността за създаване на ВД. И ако той все още не е създаден, една от причините е господството на догматизма и консерватизма в т. нар. официална наука. В потвърждение на това ще посоча случаят с тазгодишния Нобелов лауреат по химия проф. Даниел Шехтман. През 1982 г., с помощта на електронен микроскоп, той наблюдава нещо невероятно, нещо което, физиците и математиците са смятали за невъзможно и поради това, в продължение на близо 30 години откриването на квазикристалите не е признато.

Икономически аспект. Несъмнено създавнето на източник на свободна енергия (ВД) изисква значителни инвестиции,  с каквито не разполагат разпръстнатите по света ентусиасти. А тези, които разполагат с достатъчно капитали, не са заинтересуване от създаването му, за което вече споменах по горе.

Политически аспект. Като се има предвид, че държавата в буржоазното общество съществува, за да защитава интересите на капитала, може спокойно да се отсъди, че тя е възпрепатствала и ще продължи да възпрепятства, по всички възможни начини, опитите за създаване на ВД. Доказателство за това е и загадъчната гибел на проф. Стефан Маринов. Тук възниква въпросът: защо в бившите и сегашните социалистически страни властите, които, по презумпция, би трябвало да са заинтересовани, не са осигурили условия за създаване на ВД. Това е друга тема, заслужаваща специално внимание.

Идеологическият аспект е предмет на дисциплината „философия на науката” или наричана още „наукознание”. В тази област широко известни са изследванията на Теодор Кун, който, макар и от позитивистични позиции, прави сериозен опит за разкриване природата и причините на революциите в развитието на науката.

А ако все пък бъде създаден ВД, как ще понесат този факт учени, като споменатия по горе акад. Кругляков, заместникът му акад. Гинзбург и хилядите мастити корифеи на науката по света, обединени в негласна общност за борба с „лъжеучените”, дръзнали да нарушат душевният им комфорт.

Вечният двигател (свободната енергия) като основа на нов етап от развитието на производителните сили на обществото, ще предизвика появата на нов, комунистически тип социални отношения,  с което човечеството ще навлезе в третата, в комунистическата обществена формация .

PS: След написването на статията попаднах на „Черное солнце Третего рейха” на  Дж. Фаррер Прочетеното затвърди убеждението ми, че източникът на сбободната енергия е възможен, дори и че  вече съществува. Недостъпността му за всеобщо ползване от човечеството се дължи на користния интерес на капитала, който вижда в него своята историческа обреченост и кончина.

Юли - октомври 2011 г.э