Убеждават ни, че сме загубеняци, но истинските загубеняци са на Уол Стрийт. Те бяха спасени с милиардите наши пари. Определят ни като социалисти, но тук социализмът продължава да е за богатите. Казват, че не уважаваме частната собственост, но във финансовия крах от 2008 г. бе унищожена повече трудно придобита частна собственост, отколкото ако всеки от нас би разрушавал денонощно в продължение на седмици.
Казват ни, че сме мечтатели. Истинските мечтатели са тези, които мислят, че нещата могат да си продължават все така за неопределено време. Ние не сънуваме. Ние сме пробуждането от съня, който се превръща в кошмар.
Ние не разрушаваме нищо. Ние само наблюдаваме как системата се саморазрушава. Всички познаваме класическата сцена от анимационните филми. Котаракът стига до ръба на пропастта, но продължава да крачи, без да забелязва, че отдолу няма нищо. Едва когато поглежда надолу и забелязва това, пропада. Ето това вършим тук. Казваме на типовете от Уол Стрийт „Ей, я погледнете надолу!”
В средата на април 2011 г. китайското правителство забрани излъчването по телевизията, във филми и романи на всякакви разкази за алтернативни реалности или пътуване във времето. Това говори добре за Китай. Тези хора все още мечтаят алтернативи, затова на властта се налага да ги забранява. Ние тук не се нуждаем от подобна възбрана, понеже системата на управление е потиснала самата ни способност да мечтаем. Забележете филмите, които постоянно гледаме. Лесно е да си представим края на света. Астероид разрушава целия живот и неща от този сорт. А същевременно не можем да си представим края на капитализма.
Та, какво правим ние тук? Нека ви разкажа един прекрасен стар виц от комунистическо време. Изпращат човек от ГДР да работи в Сибир. Ясно му е, че кореспонденцията му ще се цензурира, затова казва на приятелите си: „Да използваме шифър. Ако писмото ми е написано със синьо мастило, то написаното е истина. Ако е с червено – не е.” След месец приятелите му получават първото писмо. Всичко е със синьо. Пише, в това писмо: „Всичко тук е чудесно. Магазините са пълни с хубави храни. В кинотеатрите прожектират добри западняшки филми. Апартаментите са просторни и луксозни. Единствено невъзможно да се купи е червено мастило.” Ето така живеем и ние.
Притежаваме всички свободи, които желаем. Но това, което ни липсва е червено мастило: езикът, с който да изразим нашата не-свобода. Начинът, по който сме приучени да говорим за свободата – война на терора и пр. – фалшифицира свободата. Именно това правите вие тук. Давате на всички ни червено мастило.
Съществува една опасност. Не се самовлюбвайте! Тук се забавляваме, но помнете, че карнавалите са евтин фалш. Важен е следващият ден, когато ще се върнем към нормалния живот. Ще настъпят ли някакви изменения тогава? Не искам да помните тези дни, нали, като: „А бяхме млади и беше красиво.” Помнете, че основното ни послание е: „Позволено ни е да мислим за алтернативи.” Ако правилото е нарушено, то значи не живеем в най-добрия възможен свят. А ни предстои дълъг път. Пред нас стоят наистина сериозни проблеми. Знаем какво не искаме. А какво всъщност искаме? Каква социална организация може да замени капитализма? И какъв нов тип лидери желаем?
Помнете. Проблемът не е корупцията или алчността. Проблемът е системата. Тя ви подтиква да бъдете корумпирани. Внимавайте не само за врагове, а и за фалшиви приятели, които вече се опитват да размият този процес. Точно както ви пробутват кафе без кофеин, бира без алкохол, сладолед без мазнина, така ще се опитат да превърнат този процес в безвреден морален протест. Процес без кофеин. Но причината да сме тук е, че ни е втръснало от един свят, в който да рециклираш кенчета Кока-кола, да даваш по някой долар за благотворителност или да си купуваш капучино от „Старбъкс („Старбъкс” – американска компания за търговия с кафе и едноименна верига кафенета. б.пр.), от което 1 % отива за гладните деца от третия свят – е достатъчно, за да ни накара да се чувстваме добре. След като изнесоха производството и изтезанията, след като сега брачни агенции изнасят любовния ни живот, можем да видим, че вече дълго време позволяваме да изнасят и политическата ни ангажираност. Искаме си я обратно.
Ние не сме комунисти, ако комунизъм значи системата, която изпадна в колапс през 1990 г. Помнете, че днес тези комунисти са най-ефективните, най-безкрупулните капиталисти. Днес в Китай е налице капитализъм, който е далеч по-динамичен от вашия американски капитализъм и съвсем не се нуждае от демокрация. Което означава, че когато критикувате капитализма не позволявайте да ви изнудват, че с това сте против демокрацията. Бракът между демокрацията и Капитализма приключи. Промяната е възможна.
Какво възприемаме днес като възможно? Само проследете медиите. От една страна, технологично и сексуално, всичко изглежда възможно. Може да пътувате до Луната, може да станете безсмъртни чрез биогенетиката, може да правите секс с животни или какво да е, но погледнете социалната и икономическата сфера. Там почти всичко се смята за невъзможно. Искате малко да вдигнете данъците за богатите. Казват ви, това е невъзможно. Губим конкурентноспособността. Искате повече средства за здравеопазване, казват ви: „Невъзможно, това е равнозначно на тоталитарно управление.” Има нещо сбъркано в свят, в който ти се обещава безсмъртие, а е невъзможно да се похарчи малко повече за здравеопазване. Може би трябва да си изясним приоритетите тук. Не искаме по-висок стандарт на живот. Искаме по-добър стандарт на живот. Единствения смисъл, в който сме комунисти, е че ни е грижа за общите блага. Общите блага на природата. Общите блага приватизирани чрез интелектуалната собственост. Общите блага на биогенетиката. Затова и само поради това трябва да се борим.
Комунизмът напълно се провали, но проблемите за общите блага са си тук. Казват ви, че ние тук не сме американци. Но на консервативните фундаменталисти, които претендират да са истинските американци, трябва нещо да им се напомни: Какво е християнство? Това е божият дух. Какво е божият дух? Това е егалитарна общост на вярващи, които са взаимно обвързани от любовта един към друг, и които за целта разполагат единствено със своята свобода и отговорност. В този смисъл божият дух е тук сега. А там долу на Уол Стрийт са езичници, които се кланят пред богохулни идоли. Така че ни трябва само търпение. Единственото нещо, от което се боя е, че един ден просто ще си идем вкъщи, и ще се срещаме веднъж годината на по бира и носталгично ще си спомняме: „Колко хубаво беше тогава.” Обещайте си, че това няма да се случи. Ние знаем, че често хората пожелават нещо, но действително не го искат. Не се страхувайте наистина да искате бляновете си. Благодаря за вниманието!
източник: http://www.imposemagazine.com/bytes/slavoj-zizek-at-occupy-wall-street-transcript
Сърдечни благодарности на Пейчо Пейчев за превода и Мария Р. за редакцията!
За новини, ъпдейти и анализи на окупацията на уолстрийт следете този сайт: http://occupywallst.org/
Отново чупим рекордите по демографски ср...
Диско България с водещ Ди Джей номер едн...
Зърно, ракети, мини: англосаксонците се ...
Българите говорят славянски, но са по-бл...
18.10.2012 00:36
18.10.2012 02:42
21.10.2012 03:08
21.10.2012 13:13
22.10.2012 22:27
23.10.2012 00:19
23.10.2012 03:43
23.10.2012 15:49
23.10.2012 16:52
24.10.2012 05:27
24.10.2012 23:36
25.10.2012 15:21
26.10.2012 06:36
31.10.2012 16:21
03.11.2012 03:15
03.11.2012 23:45
