Мантра ли е "гражданското      обшество"

                         Желю Железов

Тази мантра „гражданско общество”. Под това интригуващо заглавие доц. д-р Пенко Гюров прочете лекция пред ИНГА (Интердисциплинна гражданска академия). Изпълнявам обещанието, дадено пред автора на лекцията да й направя кратък писмен коментар. Публикувам го в Блога си с мисълтта, че може да бъде интересен за по-широк кръг читатели.

Във всеки  научен трактат - а въпросната лекция е действително такъв -  според мен, трябва да се търси отговор на множество въпроси, между които могат да бъдат следните:

1. Какво е било предварителното разбиране и отношение на автора към изследвания проблем?

2.  Желае ли той да разкрие същността на проблема или напротив - да я скрие?

3. Каква методология и метод използва в изследването на предмета?

4. Какво приема като предпоставка-(и) на изследването?

  5. Успял ли е да постигне целта си?

Заглавието на лекцията показва, че за автора гражданското общество (ГО), и по-скоро господстващите възгледи за него, както и употребата им, е мантра, и че отношението му към него, в това му състояние, е  като към мантра, т. е. негативно. За разкриване съдържанието на не особено популярния термин „мантра” авторът привежда следното определение, взето от някаква стара Енциклопедия: „мантра (санскритски) стихъ с такова разположение на ритъмъ и смисълъ, че при декламиране да произвежда магическо действие”. Това съвпада с моето разбиране на термина като заклинание.

Доц. Гюров действително желае да разкрие същността на изследвания предмет. За доказателство на това може да се приеме и цитирането на „Малкия принц” от Сент-Екзюпери, което е и едно от достоинствата на лекцията. Избраният диалог между Малкия принц и Лисицата недвусмислено говори за това, че лекторът желае и му се иска да вярва, но въпреки това не е уверен, че гражданското общество е в състояние да опитоми двата звяра - държавата и бизнеса. Според мен обаче, по-сполучливо би било да се използва Главата за боабабите. На русунката, направена от самият Антоан,  се вижда как корените на трите боабаба-чудовища са се вплели в недрата на малката и беззащитна планета. Допустимо ли е да приемем това за алегория на съвременния свят? Ако за болшинството от хората сравняването на съвременните бизнес и държава с чудовища не буди съмнение, то за гражданското общество сравнението с чудовище е валидно, ако пренебрегнем тънката и незначителна разлика между него и понятието за буржоазно общество, и ако ги разглеждаме не като триада от тяло, противотяло и контакт между тях, а като Троица - по подобие на „Пресветата Троица”.

         Избраната от автора методология и метод, а от там и предпоставките са показани в следния цитат:

         „Съгласно философията на триализма гражданското общество е контактно образование между двете алтернативи на съвременното общество – власт и бизнес. Дълго време докато бизнесът не прие глобални характеристики и размери, практически се приемаше, че той е елемент от гражданското общество и негов помошник в отношенията с държавата и властта. Индустриалното развитие през последните пет години показа, че тази мимикрия е ненужна и пречи на самия бизнес.”

            Известно е, че съществуват множество триалистични философски направления, между които е и диалектиката на Хегел и Маркс, която, и като логика, и като епистемология и като онтология (логика на нещата), фактически е триалектика. В лекцията, като метод, методология и онтология е приложено триалистичното философско направление, създадено от акад. Манолов и превърнало се в идеология на ИНГА. Но доколкото това направление не се е самоопределило  в отношенията си с философския идеализъм (обективен и субективен), материализма (домарксовия) и Марксовия материализъм, на който историческият подход е абсолютно присъщ, дотолкова използването му създава условия за еклектично смесване на идеалистически, материалистически и марксистки възгледи за общественото развитие.

         Определение на ГО като предпоставка на изследването: „...гражданското общество е контактно образование между двете алтернативи на съвременното общество – власт и бизнес.” Така формулирана тази предпоставка остава безсъдържателна, докато не се разкрие същността на двете алтернативи, а това, за разлика от природните феномени, е възможно, когато се разкрие историята им (ставането). Изследването на социалните феномени е безплодно, ако структурния и функционалния анализ не се съвместят с исторически аналез.   

Формалната логика на мисленето забранява съществуването на „трето” между две алтернативи. Според диалектическата логика „третото” е синтезата между тезата и антитезата. В „логиката на нещата” (онтологията) „трето” е новото, появило се в резултат от разрешаване на противоречията межди две или повече противоположности.

„Власт” и „бизнес” не са алтернативи нито като логически понятия, нито като феномени в „логиката на нещата”. Като феномени те, в най-добрия слечай, са само различни (различия), факт достижим за разсъдъчното мислене. Дали са противоположности, способни да родят новото като трето е проблем, достъпен за спекулативното мислене, което, за да реши проблема, трябва да определи същността на двете явления чрез разкриване на ставането им.

Властта изобщо е явление, за което са създадени множество понятия, идеологически предразсъдъци и откровени заблуди. В нашия случай ние имаме предвид политическата власт, олицетворена в държавата. Последната не е вечен спътник на човечеството. Тя се е появила на определен етап от неговото развитие и ще изчезне, когато престане да бъде потребна. Потребността й се реализира чрез двете й основни функции: а) да гарантира, със всички възможни средства, частната собственост на господстващите класи върху условията на общественото производство. б) да регулира отношенията между индивидите - егоисти, които отношения без съществуването на държава се превръщат във „война на всички срещу всички” (Томас Хобс). Тази втора функция погрешно се приписва на ГО

Бизнес. В контекста на нашето изследване негово родово понятие е общественото производство и възпроизводство на материалния и духовен живот на човешките индивиди. Съвременният етап от неговото развитие, наричан обикновено бизнес, се определя с понятието капиталистически начин на производсво (НП). За да не повтарям всевъзможните банални предразсъдъци за ГО , ще се спра на бизнеса и ще покажа, че точно „тук е зарито кучето”. Всеки, исторически появил се НП, е единство на две противоположни страни: производството като създаване на жизнени блага и второ, присвояване на произведения продукт (отчеждаването му от непосредствения производител). Съвременният етап от развитието на капиталистическия НП се характеризира с изключително бързо развиващ се процес на обобществяване на производството, придобиващо все по-глобален характер и частно присвояване, от все по-малко на брой и все по- богати собственици, на произведения продукт. Това противоречие, превръщащо производството в неравновесна система, е източникът на грандиозните успехи на буржоазното общество в развитието на науката и технологиите. И едновроменно с това то е източникът на повечето от бедите, които измъчват човешкия род. Затова капитализмът, в морален план, е неповторимо единство на „добро” и „зло”. Това Марксово разбиране на триадата „държава, бизнес и ГО”е оспорвано и се оспорва от две групи опоненти. Първо, представителите на домарксовия материализъм и на догматизирания марксизъм, бидейки по принцип детерминисти, не допускат намесата на хората в природно-историческия процес. Каквото повеляват обективните закони на развитието и функционирането (каквото е било писано), ще се сбъдне без и въпреки волята на обществото. За тях ГО е само повече или по-малко организираната дейност  на индивидите-граждани за „извоюване” или запазване на  свободите, които им принадлежат като природни същества, а държавата в съюз с бизнеса злонамерено се стреми да им отнеме.

Второ, съвременните идеалистически възгледи за човека и обществото, общо казано, се свеждат до богата гама от интерпретации на стария възглед за първичността и определящата роля на духовното начало. Идеологията на ИНГА е прекрасна илюстрация на това определение. В битието на хората, според нея, в нацианален и глобален план съществуват много злини, причина за което е липсващата все още гражданска доктина. Когато бъде създадена истинска доктрина, въоръжено с нея, ГО ще „опитоми” държавата и бизнеса и гражданите ще заживеят щастливо и безметежно. Такава е „природата” и на споменатите в лекцията „Глобален договор и десетте принципа на ООН” ,  и инициативата „Партньорство за открито управление”, автори на която са Барак Обама и Дилма Русеф. Агресията срещу суверенна Либия, наречена от Бан Ки Мун „освобождение”, говори красноречиво за успехите в „опитомяването” на Държавата и Бизнеса.

Във втората половина на лекцията доц. Гюров формира скептично отношение към казаното в първата част. В този смисъл идеите изложени тук може да се третират като „антитеза” на господстващите възгледи за ГО, изложени като „теза” в първата част.

„Въз основа на всичко това може да се направи изводът, че създаване на гражданско общество, тоест на колективна цялост, съществуваща независимо от държавата, в която основните обществени решения се вземат на местно равнище и не се контролират и предопределят от държавата, практически е невъзможно.”

Точно формулирана антитеза! Но, за съжаление, същата екзактност липсва при дефинирането  на синтезата.  Причина за това, според мен, е фактът, че доц. Гюров,  споделяйки идейно марксизма, не го познава в достатъчна степен като теория, методология и метод. Действителна „синтеза” е Марксовото определение на ГО като тоталност на съсловната (корпоративната и браншовата) структура на буржоазното общество. Като такова то, ГО участва в регулирането на отношенията в обществото, целящо запазване и увековечаване на капиталистическия обществен строй. В тази си действителнос то е също така и определен (буржоазен) етически модел, безсилен обаче да премахне злото от буржоазното общество.

Наред с посочената структура буржоазното общество притежава и друга – класова структура, състояща се от едра буржоазия (олигарси), средна и дребна буржоазия, назовавани обикновено „средна класа” и хора на наемния труд. Всичките елементи на двете структури са „размити множества” и отношенията както  вътре в структурите, така и между тях, могат да се интерпретират и с помощтта на „размитата логика”, създадена от Лютфи А. Заде. Хората на наемния труд и т. нар. средна класа – назовавани „народ” - обективно са противници на буржоазното общество, но само накакъв постоянно променящ се процент от тях, днес формират обществото на възмутените (размито множество), които осъзнато желаят премахването на капитализма. Но, за да стане премахването му факт, освен възмущение е необходимо и революционно действие; необходимо е „Духът на революцеята” да обхване критическа маса от трудещите се класи, което Ленин нарече „революционна ситуация”. Но за окончателната и безвъзвратна победа на революцията са необходими още и революционна теория, авангард, и не на последно вясто – вождове.

„Становището на стария материализъм ( и на идеализма, доб. от мен Ж. Ж.) е „гражданското” общество; становището на новия материализъм е човешкото общество или обобщественото човечество”. (Карл Маркс)