ДОБРИ ДУМИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ МИТРОПОЛИТИ

Проблемът за агентурното минало на действащите български митрополити, по-голямата част от които са били „агенти” на ДС, а останалите е много вероятно - на западните разузнавания, има три страни: Църквата като институция; религията като идеология; вярата като идеалната характеристика на човешкото индивидуално съзнание.

Църквата като институция, по определение, трябва да бъде лоялна на държавата и нейния обществено-политически и икономически строй. Също така, по определение, тогава тя е била враждебна на атеистичната държава и затова е било нормално последната да е в правото си, с всички възможни средства да неутрализира тази враждебност. Едно от тези средства е вербуването на агентура сред клира и това не е прецедент, а вековна световна практика. То и за вербуваните, и за вербуващите е било, и е нравствено, защото, както един от митрополитите отсъди: „Всяка власт е от бога”!

Религията като идеология. Тук нещата са много противоречиви. Всяка религиозна идеология, наред с догматиката си, съдържа и определена етика. Дори съществува мнение, че именно етиката , макар и постоянно нарушавана, е спомогнала за хилядолетното оцеляване на религиозните идеологии. Общоизвестно е, че етиката на ранното християнство е егалитарна и дори комунистическа, и дори Христос не рядко е определян като първият комунист. Когато християнството става официална идеология на робовладелската Римска империя, неговата етика претърпява значителни промени, обосновани най-вече от св. Августин Блажени (354-430) Но, въпреки това и благодарение на вековното съществуване на потиснати и експлоатирани класи, християнската етика и най-вече православната, е запазила до голяма степен комунистическия си дух. От тази гледна точка, връзките на духовниците с ДС са по-скоро похвални, а не укорителни. Обратното твърдение става възможно, когато комунистическата идеология и практика биват сатанизирани, което се опитват да правят хора - не особено интелигентни, което им дава възможност и примитивната  способност да разделят хората на добри и лоши, и увереност, че единствено те и само те са добрите.

Вярата. Най-сложният за обяснение феномен. Животните, в т. ч. и най-висшите, не притежават вяра, защото нямат история. Човешкият индивид като въплъщение на обществените отношения притежава самосъзнание, снело в себе си животинската психика. За разлика от последната то е действителна троица от познание, ценности (вяра) и воля. Използвам определението „троица”, а не триада или триединство, защото структурата и функциите на съзнанието най-пълно и точно могат да се разберат и с помощта на структурата и функциите на измислената „Пресвета Троица”, така както е канонизирана като част от „Символа на вярата” от Втория вселенски събор през 381 г. В каноничната Троица единобожието е запазено и Бог се явява в три лица (ипостоси): Бог-Отец, Бог-Син и Свети Дух. Така и човешкото съзнание е Троица от познание, ценности и воля, и всяко от тези лица е съзнение, а съзнанието е тоталност подобна на „божествената”. Много често, осъзнато или не, религиозната вяра се отъждествява с вярата изобщо; религиазният човек е единственият вярващ човек, а всички останали са неверници, безверници, антихристи и т.  н. Появата и историческото съществуване на религиозната вярата е обяснимо и обеснено. Съществуването й днес, въпреки колосалното развитие на науките също е обяснимо. Не е далече от истината сентенцията: „Религиозната вяра в Бог и безсмъртие е патерица за слабите духом”. Едва когато индивидът се освободи от вярата в чудеса, придобива истинската вяра такава, каквато я вижда Никола Вапцаров.

Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

Януяри, 2012 г.