ХАРАЛАН АЛЕКСАНДРОВ
НА ДИВАНЧЕТО ПРЕД СЛАВИ
Желю Железов
Харесвам „Шоуто но Слави”, особено когато на диванчето пред него сядат интересни личности. Затова с особен интерес гледах и слушах разговора му с Харалан Александров на 21 февруари 2012 г. Оставах удовлетворен от чутото, докато г. Александров, след доста обстоен коментар на завистта като психо-социален феномен, не изтърси явна глупост: „ Между другото, завистта е енергията, двигателя, горивото на всички големи уравниловъчни политически проекти; това което болшевиките са призовали простите селяни да ходят и разрушат Зимния дворец, вместо да се напънат и забогатеят”. Така мислят всички антикомунисти, а най-елементарните от тях се изразяват точно по този начин. Но, според мен г. Александров нито е отявлен антикомунист, нито е глупак. Напротив, пак според мен, той е талантлив и високоерудиран учен. Затова възниква резонният въпрос: защо той изпада в ролята на оксиморон (остроумен глупак). Познавах г. Александров само от телевизионните му прояви, затава, за да си отговаря на възникналия въпрос, прочетох много от казаното и написаното от него и за него в Мрежата. Формулирах отговор, който, за да бъде разбран и възприет от любезния читател, трябва да бъде обяснен чрез определени предпоставки. Случаят с г. Александров не е уникален. Начинът му на мислене е типичен за голяма част от интелектуалците. Този феномен е разкрит от Карл Маркс и ляга в основата на материалисическото разбиране на историята. В известните „Икономическо-философски ръкописи от 1844 г.”, имайки предвид Хегел, той пише: „Философът – самият той абстрактен образ на отчуждения човек – прави себе си мащаб на отчуждения свят. Затова цялата история на отчуждението и цялото отстранаване на отчуждението е не нещо друго, а история на производството на абстрактното, т. е. на абсолютното мислене, логическото, спекулативното мислене”.
Като философ и/или социален антрополог г. Александров е също толкова абстрактен екземпляр от рода „неоантроп” (Homo sapiens), колкото е бил и Хегел, и са абстрактни, макар и в различна степен, всички човеци, откак човечеството живее в условията на общественото разделение на труда. Оттогава „цялостен индивид”, т. е. индивид, притежаващ всичките човешки качества е само мисловна абстракция, а от това следва, че всеки отделен индивид, в една или друга степен, е абстрактен, т. е. частичен: социален антрополог, инженер, земледелец, шоумен, скотовъдец и т. н. и др. под.
Както е известно, най-дълбоко е разделението на труда на умствен и физически. Представителите и на двата вида труд са абстрактни, частични индивиди, но това важи в по-голяма степен за хората на умствения руд по две причини: първо, продукт на техния труд обикновено са абстракции (научни, донаучни, лъженаучни) и второ, ръцете си те използват предимно за удовлетворяване на биологични потребности (хранене, миене и т. н.). Хората на физическия труд са по-малко абстрактни, или по-цялостни, доколкото самият физически труд, в повече от случаите, изисква много повече мислене и воля. Как се проявява абстрактната (частичната) природа на на г. Александров? Доколкото съдържатние на неговото битие е парексаланс производство на абстракции, той превръща абстракцията, т. е. своята същност, определена от битието му, в „мащаб на отчуждения свят”, в същност на човека (антропа), а това просто озночава, според него, че човекът е тъждествен със съзнанието си. Това е конкретен начин на осъзнаване основната догма на обективния идиеализъм: тъждеството на битие и съзнание.
За тази определеност на философа (интелектуалеца изобщо), по аналогия с далтонизма (частичната цветова слепота), аз създадох понятието „частична интелектуална слепота” (ЧИС).
Интелектуалци, страдащи от ЧИС се подвизават във всички отрасли на научното знание. Но само в областта на обществознанието този недъг има значение за научната дейност на учените– хуманитаристи. Доколкото те, по определение, не са способни да разберат природата на социалното (същността на човека), дотолкова я локализират в отделния индивид и то преди всичко в главата му. Ефективността в работата на подобни учени зависи главно от две неща: първо, от природната надареност (глупаци, умни, таланти, гении) и второ, от степента на общност на научните проблеми, с които се занимават. Когато те изследват отделните индивиди, различни общности от индивиди или конкретни аспекти на тяхните взаимоотношения ЧИС не е пречка за постигане на забележителни научни резултату, дори може да се окаже полезна. Но, колкото общността на социалните проблеми нараства, толкова интелектуалната слепота прави невъзможно постигането на истината за тях.
Това е причината г. Александров да произнесе цитираните по- горе глупости, които го определят като истински оксиморон – талантлив глупак.
Февруари 2012 г. С о ф и я
Тагове:
27.10.2012 16:58
31.10.2012 10:02
