Прочетен: 2442 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.05.2012 10:18
В Интердисциплинната гражданска академия (ИНГА) от години се правят опити за написване на Гражданска доктрина. Независимо от многото оригинални мисли, изказвани от членовете й, Доктрина все оше на е създадена и основната причина за това е липсата на идейно и методологическо единомислие. Това обстоятелство ми даде повод да напиша предлаганият по-долу Проект за доктрина. Бих бил много доволен, ако любезните читатели я подлажат на аргументирана критика. С нетърпение ще очаквам първия и всеки следваш коментар.
Желю Железов Проект
Г Р А Ж Д А Н С КА Д О К Т Р И Н А
(марксистка)
1. В Република България господстващ е капиталистическият обществен строй, рествриран от контрареволюцията през 1989.
2. Глобалният капитализъм е изпаднал в дълбока системна криза, изход от която може да бъде само неговата гибел.
3. Гражданин е всеки индивид, живеещ в условията на буржоазното общество, което е исторически наследник на „третото съсловие”. Последното, в хода на буржоазните революции от 17, 18, 19 и 20 векове, унищожи политическото и икономическото господство на другите две съсловия - аристокрацията и духовенството, с каето реализира прехода на човечеството към капитализма – поредния, но не и последен обществен строй на икономическата обществена формация (ИОФ).
4. Буржоазното общество или капиталистическият обществен строй се привижда като триада от бизнес, държава и гражданско общество. Научният анализ на тези три елемента, както и взаимодействието между тях схваща триадата като троица по подобие на Пресветата Троица (Бог Отец, Бог Син и Св Дух).
А. Бизнесът не е нищо друго освен общественото производство и възпроизводство на материалния живот на индивидите. Начинът на това производство и възпроизводство (НП) изразява основното противоречие на епохата – противоречието между труда и капитала, предизвикано от все по-задълбочаващият се обществен характер на производсвения процес и частно-капиталистическото присвояване на произведения продукт. Капиталистическият НП е основа на буржоазното общество, привижда се като вечен и по аналогия може да се сравни с Бог Отец.
Б. Държава е политическа общност, заемаща дадена територия, имаща организирано правителство и притежаваща вътрешен и външен суверенитет. Тя е основен институт на политическата система на обществото. Пръв понятието за държава („Stato“) въвежда италианския мислител Николо Макиавели в своето съчинение „Владетелят“. (Интернет)
Марксисизмът разглежда Държавата като необходим атрибут на класовите форми на човешко общество и вижда основната й функция в осигуряване на политическото господство на икономически господстващата класа. В съответствие с това приема, че тя е исторически определена и ограничена. Съвременната буржоазна държава, независимо от формата и устрайството си, е национална по своята природа. С прехода на съвременното общество към безкласов обществен строй постепенно ще отмират функциите на държавата, с това и самата държава като политическа общност.
Различните направления на анархизма виждат в Държавата най-важната причина за всички злини, които съпътстват общественото развитие. Те апелират за унищожението й и замяната й с различни форми на народно самоуправление основано върху обща собственост на имуществата.
В буржоазната идеология, в която методологично роля играе позитивистичната философия, Държавата, и изобщо политическото, заемат привилегировано положение спрямо „бизнеса” (напр. „демокрация и пазарна икономика”, а не обратното). Днес, според същата идеология, единствено истинска, отговаряща на понятието за държава е съвременната парламентарна многопартийна демокрация. В това си качество тя е сравнима с Бог Син, доколкото има начало в миналото и се приема за вечна в бъдещето.
В. Гражданско общество. Според марксизма то е другото лице на буржоазното общество, това което индивидите-граждани творят сами в общественото си устройство, осъзнавайки или неосъзнавайки, че възможностите и усилията им са ограничени в рамките на буржоазните обществени отношения. Като такова то е конгломерат от стремящи се към систмна организация граждански организации, непрецизно наричани „неправителствени”, създавани за защита на частни, професионални, съсловни, или общонационални интереси, или за реализация на неполитически идеи. С тази си същност то е част от Троицата, играе и ще играе ролята на Св. Дух, докато индивидите се осъзнават като граждани и в действителност са такива.
5. Социална структура на буржоазното общество. Гражданите или „третото съсловие” скоро след победата на буржоазните революции формират двете основни антаганистични класи: буржоазия (капиталисти) и наемни работници (пролетариат) и множество неосновни класи и прослойки (селяни, занаятчии, интелигенция и др. под.). Днес хората на наемния труд в развитите общества са около 80-85%. Т. нар. „средна класа” е широкоупотребяван термин без научна ценност, доколкото съдържанието му не издържа на научна критика. В този смисъл е вулгарно индивидите, които се мислят за част от тази средна класа, да смятат само себе си за граждани.
Грожданин е всеки жив човешки индивид, живеещ в условията на демократично устроено буржоазно общество и не лишен от граждански права.
Граждански са всички организации на гражданите в буржоазното общество, които не преследват политически и икономически цели и не противоречат на законите.
6. Политическа структура на буржоазното общество. Гражданите, по определение, са политически същества, „ зоон- политикон” (Аристотел). Но такива те са били и могат да бъдат само в т. нар. „революционна ситуация”. В стабилно или относително стабилно функциониращото буржоазно общество те са лишени от политическата си същност и са принудени да я преотстъпват на т. нар. политици, които се обединяват в организации, обикновено наричани политически партии от електорален тип - втората неделима част от политическата структура на буржоазното общество. Буржоазните партии, в т. ч. и дребнобуржоазните социалистически и социалдемократически, в една или друга стелен, са котерии.
Буржоазната демокрация, независимо от това дали е еднапартийна, двупартийна или многопартийна, винаги е власт на буржоазната класа като цяло или на отделни нейни прослойки, или териториални формирования. Показател за това е слабата активност на изборите за органите на властта.
Когато гражданското общество – гражданите и тяхнити организации – запачват да се политизират, т. е. устремяват се към властта, това е сигурен признък, че замирисва на революционни промени.
7. Бъдещето на гражданското общество.
„Становището на стария материализъм е „гражданското” общество; статовището на навия материализъм е човешкото общество или обобщественото човечество”. (К. Маркс. Тезиси за Фойербах)
Според Маркс капитализмът е не само „последен експлоататорски строй”, но и последен строй на икономическата обществена формация (ИОФ), която ще бъде заменена чрез социалистическа революция (мирна или не) с комунистическата обществена формация (КОФ). Последната ще премине през два етапа: низш или социализъм, и висш – комунизъм, „на знамето на който ще бъде написано „от всекиму според способностите, всекиму според потребностите”. „Между капиталистическото и комунистическото общество лежи период на революционно превръщане на първото във второто. На този период съответствува и политически преходен период и държавата на този период не може да бъде нищо друго освен революционна диктатура на пролетариата.” ( К. Маркс. Критика на Готската програма.)
Тази Марксова мисъл не бе разбрана от управлявалите комунистически партии в бившите социалистически страни, поради което потребността от диктатура на пролетариата бе разпростряна върху целия етап на социалистическото общество. Когато грешката бе осъзната, изправянето й беше вече невъзможно, защото диктатурата на пролетариата, доколкото я е имало, бе вече заменена с диктатура на т. нар. „нова класа”. (номенклатурата)
Общественото развитие след Маркс и особено съдбата на бившите социалистически страни доказва, че между капитализма и комунистическата обществена формация необходимо ще се появи нов и може би последен обществен строй, който ще е все още част ИОФ, доколкото ще се основава на обществено разделения труд, но ще е различен от капитализма с липсата на капиталистическа частна собственост върху условията на общественото производство, и следователно с липсата на експлоатация на човек от човека. Хегемон на този революционен преход ще бъде вече не промишления пролетариат, а гражданското общество, включило в своите редици хората на намния труд и свободните професии и противопоствило се на нищожното малцинство от станали непотребни олигарси и едри капиталисти.
Държавата на този нов обществен строй ще е пряка демокрация, която и структурно, и исторически е решението на алтернативата (противоречието) на гражданското и политическото.
8. Гражданското общество по принцип се формира в рамките на националната държава, но като хегемон на бъдещата социална революция все повече ще се интернационализира, доколкото революцията ще е всесветска алтернатива на капиталистическата глобализация.
9. Гражданското общество ще е в състояние да изпълни историческата си мисия само ако освободи Духа си от покваряващото въздействие на буржоазните – държавни и частни – масмедии. За тази цел е необходимо да бъдат създадени независими и финансирани от самото общество телевизии, вестници и списания .
Стъпете на Пътя към Храма!!! Станете Сво...
Бакунин пред Сфинкса...
04.05.2012 11:44