„Достатъчно е, че народът не разбира нашите банкова и парична система. Защото ако ги разбираше, предполагам, че още преди изгрев слънце щеше да избухне революция.”

               Хенри Форд

            Безспорен факт е, че днес България е най-бедната държава в ЕС. Защо е така? Защо половината граждани на тази страна живеят под прага на бедността? Какви са причините и кой е виновен?

         Според много видни политици, идеолози, учени и обикновени люде причината за бедността е мързелът на съвременния българин (сбърканият чип). Някога – казват те – българите са били един от най-работливите народи в Европа, а сега са най-мързеливите, вина за което имат единствено комунистите. В тази премъдрост има капчица истина – само капчица –но тя е достатъчна, за да заблуди дори  интелектуалците и те да повярват в истинността на това, по същество, абсурдно творение.

         Каква е истината?

         Като вземам предвид фактът, че това е проблем по-труден за разбиране дори от общата теория на относителността на Айнщайн, предлагам обяснението му да стане чрез следния идеализиран пример: произвеждам примерно краставици на парче земя – частна собственост , получена в наследство от дядо ми. Обработвам земята с ръчни оръдия на труда, получени също като наследство. Не използвам торове и хербициди. Поливам с вода от извор, намиращ се в имота ми. Произвел съм един тон продукция, която продавам на някоя от многото чужди вериги магазини, примерно на БИЛЛА. За стоката си получавам 200 лева – стойност, която ще „угасне” в процеса на възпроизводството на работната ми сила. БИЛЛА продава краставиците на крайните потребители за 1000 лева, като реализира брутна печалба от 800 лв. Конкретно въпросът ми към специалистите (аз не съм икономист и знанията ми в тази област са лаически) е: какво става по-нататък с тези 800 лв. Как те се разпределят между брутния вътрешен продукт (БВП) на РБ, брутния национален продукт (БНП) на РБ, националния доход (НД) на РБ и БНП на ФР Германия.

         Подобни въпроси може да се зададат и за предприятията от преработващата и добивната промишленост, селското стопанство, както и за банките – собственост на чужди стратегически инвеститори.