Карл Маркс

ПРЕДГОВОР към КЪМ КРИТИКАТА НА    ПОЛИТИЧЕСКАТА    

                             ИКОНОМИЯ

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

В общественото производство на своя живот хората  влизат  определени, необходими, независими от тяхната воля отношения – производствени отношения, които отговарят на определено стъпало от развитието на техните материални производителни сили. Съвкупността от тези производствени отношения образува икономическата структура на обществото, реалната база върху която се издига една правна и политическа надстройка и на която отговарят определени форми на общественото съзнание. Начинът на производство на материалния живот обуславя процеса на социалния, политическия и духовния живот изобщо. Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а, напротив, тяхното обществено битие определя съзнанието им. На известно стъпало от своето развитие материалните производителни сили на обществото влизат в противоречие със съществуващите производствени отношения или – което е сама юридически израз на същото – с онези отношения на собственост, в границите на които те са се движили дотогава. От форми на развитието на производителните сили тези отношения се превръщат в окови за същите. Тогава настъпва епоха на социална революция. С изменението на икономическата основа настъпва по-бавен или по-бърз преврат в цялата огромна надстройка. При разглеждането на такива преврати трябва винаги да се прави разлика между материалния преврат в икономическите условия на производството, който може да се установи с точността на природните науки, и правните, политическите, религиозните, художествените или философските, накъсо, идеологическите форми, в които хората осъзнават този конфликт и го разрешават с борба. Както за отделния човек не може да се съди по това, което той сам мисли за себе си, така за една епоха на преврати не може да се съди по нейното съзнание. Напротив, това съзнание трябва да се обясни въз основа на противоречията на материалния живот, въз основа на съществуващия конфликт между обществените производителни сили и производствените отношения. Никога една обществена формация не загива, предr да са се развили всички производителни сили, за които тя дава достатъчно простор, и никога нови, по-висши производствени отношения не настъпват, преди материалните условия за съществуването на същите да са узрели в недрата на самото старо общество. Ето защо човечеството си поставя винаги само такива задачи, които може да разреши, защото при по-внимателно разглеждане винаги ще се окаже, че самата задача възниква само където материалните условия за нейното разрешение са вече налице или най-малкото се намират в процес на формиране. В общи черти, азиатският, античният, феодалният и съвременният – буржоазният - начин на производство могат да бъдат наречени  прогресивни епохи на икономическата обществена формация. Буржоазните производствени отношения са последната антагонистична форма на обществения производствен процес, антагонистична не в смисъл на индивидуален антагонизъм, а на антагонизъм, израснал из обществените жизнени условия на индивидите; но развиващите се в недрата на буржоазното общество производителни сили създават същевременно материалните условия за разрешаването на този антагонизъм. Затова с буржоазната обществена формация завършва предисторията на човешкото общество.

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

         Тези бележки за хода на заниманията ми в областта на политическата икономия целят само да покажат, че моите възгледи, както и да бъдат преценявани и колкото и малко да се съгласуват с егоистичните предразсъдъци на господстващите класи, са резултат на добросъвестни и дългогодишни изследвания. Но на входа на науката, както и на входа на ада, трябва да се постави следното изискване:

                                            “Qui si convien lasciare ogni sospetto;

                                             Ogni vilta convien che qui sia morta”

             „Тук трябва да се остави всяко колебание;

          Тук трябва да умре всякаква низост”

                                                               Данте, „Божествена комедия”

 Лондон, януари 1859 г.

                                                                             Карл Маркс

 (К.  Маркс Ф. Енгелс. Съч. т.13, с. 7-11                                                     

            „Главната грешка на др. Ярошенко се състои в това, че той отстъпва от марксизма по въпроса за ролята на производителните сили и производствените отношения в развитието на обществото, извънредно преувеличава ролята на производителните сили, също така извънредно подценява ролята на производствените отношения и работата свършва с това, че обявява производствените отношения за част от производителните сили.”

                 Според мен, „теориите” за „ информационната епоха”, „епохата на знанието”, „постиндуктриалното общества”, „посткапиталистическото общество и др. под. имат за основа (предпоставка)  посочената от Сталин грешка на Л. Д. Ерошенко.