вестник КУЛТУРА от 29 март 2013 год.
Теодора Георгиева

Каква е съдбата на марксизма след комунизма?   Каква е съдбата на марксизма след комунизма? На този въпрос бе предизвикан да отговори президентът на Световната социологическа асоциация и преподавател в Калифорнийския университет в Бъркли професор Майкъл Буравой, който изнесе няколко лекции в средата на март в София – в НБУ, СУ „Св. Климент Охридски” и социален център „Хаспел”, където бе по покана на „Нови леви перспективи”. Правейки теренни проучвания в Унгария през 80-те години и в постсъветска Русия през 90-те години, Буравой добива усещането, че в Източна Европа марксизмът не е достоверен, което го кара да очаква, че в този регион ще се появят нови форми на марксизъм. Ето защо той въодушевено представи пред софийската си публика четирите възможни сценария на това какво би представлявал марксизмът след комунизма. 1. Марксизмът като пустиня – според тази гледна точка, след комунизма не може да има марксизъм, защото двете неща са едно и също нещо. 2. Марксизмът като парник – според това гледище, което принадлежи на университетски учени, изолирани от реалните политически събития, марксизмът има много малко общо с комунистическите режими, тъй като е наука, превърната в идеология от комунизма. 3. Марксизмът като архив – това е идеята, според която на марксизма се гледа като на отделни идеи от миналото, от които можеш да си подбереш само онова, което ти харесва, и да го ползваш в контекста, който имаш пред себе си. 4. Марксизмът като голямо дърво, като жива традиция, която расте и се променя според историческия контекст. Буравой отдели специално внимание на четвъртия сценарий, който е плод на негови наблюдения, като само образът на дървото е провокиран от унгарския философ Имре Лакатош, според когото различните изследователски програми са традиции, които се развиват. Според Буравой, корените на дървото са идеите на ранния Маркс, марксизма на отчуждението и като цяло марксистката теория на човешката природа. После следва философската основа на марксизма - марксистката философия на историята, и накрая тезите на Маркс, заключаващи се най-общо в това, че теорията никога не може да бъде разделена от практиката. Стъблото на дървото са трите тома на „Капиталът” - теорията на капитализма - неговото възпроизводство, динамика и неизбежно самоунищожение. Стъблото обаче има издънки и това е Комунистическият манифест и политическите текстове върху Франция. След това следват клоните - първият клон е немският марксизъм, вторият - руският, третият - западният, който е в отговор на руския и съветски марксизъм и се свързва с имената на Лукач, Грамши и Франкфуртската школа, а четвъртият клон е марксизмът от Третия свят - на Мао и Франц Фанон. След като Буравой „нарисува” дървото, той подчерта, че макар и да има социолози, които предлагат клонът на съветския марксизъм да бъде отсечен, той смята, че именно този клон, който е дегенерирал, трябва да се възстанови, защото ще помогне на така наречения „социологически марксизъм”, който, според Буравой, може да се реализира след комунизма. В момента се намираме в третата вълна на марксизма, посочи Буравой. (Първата е по време на класическия марксизъм, при която основното противоречие е между капитала и труда, втората вълна е свързана със социализма като държавен социализъм, а не като утопия и при нея основното противоречие е между производството и размяната.) Задачата сега, при третата вълна, е марксизмът да се фокусира не върху икономиката, утопическия социализъм и държавния социализъм, а върху гражданското общество. Целта е да се върне социалното в социализма, което почива върху колективната самоорганизация на гражданското общество, която удържа пазара и държавата в приемливи граници, защото, според Буравой, вече не може да се вярва в неизбежните исторически закони, които някога са предвещавали изчезване на капитализма и поява на социализма. Представата, наложена в Комунистическия манифест, че буржоазията произвежда преди всичко своите собствени гробари, защото световната, осъзната и солидарна работническа класа неминуемо ще доведе до срива на капитализма, се е оказала невярна. Според Буравой, буржоазията произвежда най-вече своите собствени спасители, а не гробари, тъй като благодарение на социалните борби работниците получават някакви отстъпки, които позволяват на капиталистите да запазят своето господство в рамките на капитализма. Ето защо, според Буравой, за да се опази жива идеята за социализма, трябва да се развият така наречените „действителни и истински” утопии.  

 

Дразнещо нетолерантни са тези, които поради простотията си сравняват марксизма със своите примитивни представи за комунизма. Време е чрез Маркс да се излезе от идейната празнота на консуматорското общество. Наближава края на реставрацията на варварския капитализъм.