Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2013 22:51 - ПРОМЯНА, НО КАКВА?
Автор: jelezov Категория: Политика   
Прочетен: 1090 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 01.07.2013 14:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Желю Железов

ПРОМЯНА, НО КАКВА?

 

ПЕРФИДНА ИЗМАМА, ГРАНДИОЗНА ЗАБЛУДА ИЛИ „СВЕТАТА” ИСТИНА?

 

Или може би мода е разгърналото се протестно движение по повод избирането на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС. Вероятно всичките заедно. Че съществува момент на мода показва макар и само фактът, че процентът на татуираните е по-голям от средния за страната, което говори и за по-голямата интелигентност на протестиращите.

Измама или заблуда? Отговор може да се даде едва след анализа на исканията на протестиращите. Редакторите от „Шоуто на Слави” – едни доста умни мъже – отсяха следните искания:

1.Смяна на пропорционалната избирателна система с мажоритарна.

2. Намаляване броя на депутатите от 240 на 120.

3. Мандатност на народните представители – до два мандата.

4. Задължително гласуване.

5. Електронно гласуване.

6. Драстично намаляване на субсидиите на партиите.

7. Пряк избор на съдии, прокурори, областни управители, началници на Областни управления на МВР.

Ако тези седем искания се изпълнят, ще се решът ли проблемите, които изкараха хората по улиците и площадите? Положителният отговор, когато се игнорира фактът, че между исканията не фигурират понятия като „собственост”, „справедливост”, „експлоатация” категорично ще означава, че самите седем искания са плод  както на дълбока заблуда, така и на нагла измама.

Да видим!

Реализацията на първото искане реално означава отказ от буржоазната демокрация, която функционира оптимално само като многопартийна парламентарна власт; власт не на политическата класа (такава класа няма и това е първата заблуда), а на буржоазната класа, която крие своето тотално господство зад ширмата на т. нар. „политическа класа” (което е най-грандиозната измама). Мажоритарният избор е нещо прекрасно, същност на народовластието, т. е. на демокрацията, но самото то не е инструмент, способен да свали буржоазната класа от действителната власт и да установи истинско народовластие. В условията на господство на буржоазията то обикновено се изражда в популистко (фашизоидно) управление на вождчета от типа на ББ или Волен Сидеров. Съвсем малко са личностите, избрани мажоритарно, които ще устоят на съблазънта, да бъдат купени от олигархичната буржоазия.

Второто искане – намаляване броя на депутатите - е не съществено. Обосновката му от поредния редактор бе повърхностна, неубедителна, а на места и смешна. Освен икономията на определена сума пари, незначителна в мащаба на бюджета, то друго въздействие върху Драмата на обществото не е в състояние да внесе. Въпреки това лично аз го одобрявам.

Третото искане – мандатността - също е не съществено. Изпълнението му няма да повлияе особено на съществуващата политическа система

Четвъртото искане – задължителното гласуване – е резонно. То няма да отмени „Системата”, но ще помогне за   намаляване вредното й въздействие върху живота на хората. Гласувам „за”.

Петото искане – електронното гласуване – е технологичен проблем. То е за предпочитане, само ако възможността за фалшификация на резултатите е абсолютно изключена. В което се съмнявам. Че с него ще се даде възможност на емигрантите да гласуват масово е истина, но дали това е нравствено, е отделен въпрос.

Шестото искане – намаляване субсидиите на партиите – е резонно и ще бъде полезно преди всичко от нравствена гледна точка.  Хората са в правото си да смятат, че партиите не заслужават такова солидно субсидиране, след като са приемани, с право или не, за основни виновници за незавидния хал на народа. Гласувам отново „за”.

Седмото искане – пряк избор на … - е спорен проблем. Еднакво на брой аргументи може да се изкажат както за, така и против. Най- добре ще е да се потърси чужд опит от приблизително подобни по мащаб и народопсихология на РБ държави.

И седемте искания, като цяло, са измама, защото те целят да отклонят вниманието на народа от явления, които науката обозначава с  понятията „собственост”, „капитал”, капитализъм „експлоатация”, „буржоазия”. Те са и заблуда, щом като не се намери макар и един демонстрант, който да разобличи тази насаждана от масмедиите перфидна измама, че капитализмът може да придобие „човешко лице”, ако се преборим за това.

 

   

Най-често издиганото и най-същественото искане според мен е „СМЯНА НА СИСТЕМАТА !” За какви системи и за каква смяна става дума. Ето тук е „зарито кучето”, както е казал Хегел. Коректната формулировка на въпроса е: КОЯ СИСТЕМА С КАКВА СИСТЕМА ТРЯБВА ДА СЕ СМЕНИ И КАК ДА СТАНЕ ТОВА? Видно от лозунгите е, че съвсем малко са хората, които определено искат замяната на капитализма със някакъв социализъм. Защо?

Моят отговор!

Решаването на такъв сложен въпрос изисква определени теоретически и методологически предпоставки. За такива аз приемам Марксовото учение, неговите формационна философско-историческа теория и диалектическия метод.  Приемам ги, защото други истинни философско-социологически теории просто не съществуват. А като инструмент на мисленето за развиващи се обекти, каквото е човешкото общесто, формалната логика е недостатъчна. Без диалектическия метод мисленето се върти в омагьосан кръг и ражда банални тавтологии.

От тук нататък автентичните антимарксисти (които не са повече от няколко хиляди) могат да продължат четенето, ако не се страхуват да загубят идейното си целомъдрие. Другите, които се мислят за антикомунисти и антимарксисти, без да са прочели дори и 100 страници от Маркс, ще е добре да продължат четенето. Обещавам им, че ще научат нещо оригинално, нещо което дори ортодоксалните марксисти не знаят.

Според Маркс, в своето развитие човечеството преминава през ТРИ ФОРМАЦИИ: Първобитно-общинна (комунистическа), Икономическа, Комунистическа. Различието между тях се определя от различните начини на производство и възпроизводство на действителния живот на хората във всяка една от тях. За разлика от всички останали живи същества, единствено хората сами произвеждат живота си, произвеждайки средства за живот, и затова имат история. В първата формация хората произвеждали и възпроизвеждали своя живот чрез РАБОТА, която Маркс определя като игра на природните сили на човека.

През втората, икономическата обществена формация (ИОФ) материалния си живот хората произвеждат с ТРУД,  който, за разлика от работата, е тежко бреме, принуда (независимо от формата)

В третатакомунистическата – формация, когато „На мястото на старото буржоазно общество с неговите класи и класови антагонизми се появява една асоциация, в която свободното развитие на всеки един е условие за свободното развитие на всички”, производството и възпроизводството на материалния живот на хората отново ще се превърне в „игра на природните сили на човека”. По времето на Маркс, при тогавашното развитие на производителните сили на обществото е била необходима неимоверна гениалност, за да се направи такова научно предвиждане , а не поредна утопия. Сега, при това равнище на развитие на производителните сили, възможността за установяване на комунистически обществени отношения става съвсем очевидна.

В юдео-християнската цивилизация ИОФ преминава през три „прогресивни епохи” (Маркс): Античност или робовладение, Средновековие или феодализъм, Ново време или капитализъм. От тук започват моите различия с общоприетите марксистки схващания, според които капитализмът е последен обществен строй (епоха) на ИОФ, а  социализмът – първа (низша) фаза на комунистическата обществена формация (КОФ). Маркс определя капитализма като „последен експлоататорски строй на ИОФ, с което не отрича възможността след капитализма да се развие още един строй на същата формация, който ще се отличава от предходния основно с липсата на експлоатация и чиято основа ще бъде отново трудът. Докато има труд – комунизъм няма и не може да има.

 И работата и трудът по отделно са части, лица (ипостаси) от троици, другите две лица на които са собствеността и ценността. Между тези троици и „Пресв. Троица” може да се направи аналогия и затова е резонно да заменим Бог-Отец с „труд” или „работа”, Бог-Син със собственост и Свети Дух с ценност в мисълта на Св. Григорий Богослов: “Бог се разделя, така да се каже, неразделимо и се съединява разделно, защото Божеството е Едно в Три, и Трите са Едно, в Които е Божеството или по-точно, Които са Божество”. Разбира се, аналогията между „Пресв. Троица” и нашата Троица не превръща последната в религиозно явление, а само подпомага разбирането на троичността като фундаментално свойство на Битието.

          Казаното до тук е опит да се обоснове едно ново виждане за природата на съвременното протестно движение у нас и по света. Многовековната история на класовата борба – а днешните протести са парексаланс класава борба – показва, че протестните движения са ефективни, когато преследват реализацията на два вида Програми – минимум и максимум. Днес двете програми трябва да противодействат на една основна тенденция в битието на съвременното човечество: богатите стават все по-малко и все по-богати, а бедните – все повече и все по-бедни. Преодоляването на тази зловеща тенденция на разширяване и задълбочаване на несправедливостта минава през осъзнаването й като необратима в рамките на капиталистическия строй. Затова Програмата-максимум трябва да съдържа искане за нов обществен строй, който, независимо от това как ще се нарича, ще бъде епоха – и може би последна - от ИОФ и ще се характеризира със следното:

1.    Обществена (държавна и/или кооперативна) собственост  върху крупните средства за производство и инфраструктурни  обекти.

2.    Одържавяване на паричното стопанство, с което се ликвидира господството но финансовия капитал.

3.    Национализация на крупните селскостопански фирми тип „латифундии” и стимулиране колективната обработка на земята. Забрана за собственост върху земя на чужди граждани.

4.    Собствеността в т. нар. малък и среден бизнес  е частно- капиталистическа и групова-социалистическа (изключваща експлоатацията на човек от човека). Развитието и пропорциите между  двете форми на собственост се регулира изключително стихийно според показваната ефективност и хуманност.

5.    Разменните отношения ще се обособят в свободен пазар на еквалентна размяна на стоки и услуги.

6.    Разпределителните отношения в стопанските субекти с държавна ири групова трудова собственост   ще се базират върху принципа „от всекиго според способностите, всекиму според количеството и качеството на вложения труд в производството на общественото богатство

7.    Много по-широк обхват на обществените фондове на потребление. Безплатно образование и здравеопазване. Прилично жилище за всеки индивид или/или семейство.

8.    Политическата система ще се изгражда върху безпартийната  парламентарна демокрация със само мажоритарен избор на депутатите. Свободно създаване на партии, които няма да участват във властта,  а ще са само идейни обединения на индивиди от съществуващите класи и съсловия. Разширяване на пряката демокрация до разумни предели.

9.    Разцвет на хуманистична култура и  идеологии, на основата на които постоянно ще се задълбочава многостранното развитие личността на хората.

          Как ще стане смяната на системата? (на капитализма със социализъм) Според Маркс – чрез насилие. Но и според него насилието не означава непременно въоръжена борба. Формите на насилието ще се определят изключително от формите на съпротива на експрориираните експроприатори, т. е. на олигархичната буржоазия, справедливо наричана „мафия”, макар и не всякога пряко свързана с действетелната мафия.

                                               




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. aip55 - Със
18.08.2013 13:46
марксизъм напред, така ще стане обрата и закопае капитализма за винаги!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jelezov
Категория: Политика
Прочетен: 483118
Постинги: 215
Коментари: 701
Гласове: 1539
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930