Желю Железов
Завчера ми се обади стар познайник, попита ме защо не ме среща сред протестиращите и ми съобщи за две интересни събития: появата на „Харта -2013” и статия на проф. Калин Янакиев в Блога на karaiany. Хартата вече бях прочел и дори написах в Mediapool.bg следния коментар: „Напънала се планината и родила мишка. Втрещен съм от интелектуалното безплодие на т. нар. интелигенция. Водопад от баналности и нито дума за окаяния хал на милиони живеещи под прага на бедността. Думата "бедност" не е спомената нито веднъж. Изобщо "кьор фишек"”. Веднага отворих посочения Блог и се зачетох. Но преди да споделя мнението си за прочетеното, ще кажа няколко думи за въпросния приятел. Той е внук на фелтфебел – участник в Първата световна война, който на фронта успял да скъта някоя и друга хиледарка. Върнал се жив и здрав и построил малко встрани от центъра на София, в Красно село скромничък дом – два етажа с по два апартамента и партер с помещения за магазини, и то на „кьоше”. След 9. ІХ. 1944 г., естествено, имотът бил национализиран, а фамилията изпитала доста неприятности от Народната власт. Въпреки това, моят човек успял да завърши висше образование. Когато се запознахме през 1976 г. вече бе изоставил счетоводната професия и се бе отдал на частен бизнес – шприцваше дребни пластмасови изделия. Беше видно, че печели добре. След 89 г. имотът бе реституиран и той го даде под наем за офис на някаква западна фирма. Двамата му сина завършиха висше образование в България, но скоро след промяната заминаха на Запад и завъртяха бизнес в САЩ и Канада. Досещате се, че ви досадих с това жизнеописание съвсем целенасочено – да покажа социалния статус на една може би не малка част от протестиращите
karaiany представя статията така: „Който все още не е разбрал , че в България се случва нещо голямо е или сляп , или глух , или е потънал в балканска дрямка . Или пък е и трите заедно !
Има голяма разлика между разрушителната сила на гнева на гладния и твърдата убеденост на морално превъзхождащия суверен. Пробуждането ще дойде от върха на пирамидата и ще върви надолу , защото това не е вече протест на гладния за насъщния , а на правото на свободния да избира между хибриден комунизъм под прикритие и най - обикновена демокрация.”
Тук всичко е ясно! Имаме работа с обикновен антикомунизъм и с типичните за него предвзетост и липса на способност за прецизна употреба на понятия – „хибриден комунизъм”, „морално превъзхождащ суверен”, „нещо голямо”. Само болен мозък може да смята, че суверен и то „морално превъзхождащ” може да бъде дадено множество, тълпа, съсловие, класа. „Голямо” е относително понятие. На господина множество от 15-20 хил. души може да му се привижда като нещо голямо, а то фактически е тълпа от екзалтирани буржоа – дребни и средни. Едрите са зад кулисите, от където дърпат конците. Проява на идиотизъм е разбирането, че днес живеем в условията на някакъв „хибриден комунизъм, само защото сред олигарсите ще се намерят няколко бивши комунисти или техни синове, внуци, снахи зетьове.
След това умно Предисловие блогърът е поместил отличен, рисуван с молив, портрет на професора, в който, на мен ми се струва, че неизвестният художник е изразил своята индеферентност към портретувания. Напротив, на karaiany сигурно му се струва, че художникът е вложил цялата си любов и уважение към високия интелект на професора. С това отклонение от темата искам да кажа, че един професор по философия и богословие би трябвало да знае, но не знае, което се вижда от съдържанието на статията му, че съществуват както „категорични съждения на необходимостта, така и оценъчни съждения и че следователно истина, ценност и оценка са различни, преди, и за да са тоталност .
Статията „ОТВРАТИТЕЛНИТЕ” започва така: „Още в първия ден на многохилядните протести, заливащи София, прочетох плакат, който събираше в една единствена дума емоцията, извела тези хора на площадите. „Отвратителните” пишеше с големи букви над портретите на партийните лидери на новата тройна коалиция (Станишев, Местан и Сидеров), към които бе добавен техния злощастен избраник, Делян Пеевски. Да, хората бяха абсолютно отвратени и от тази компания, и от нейните първи, отвратителни актове - …”
Какво можем да констатираме още в този първи абзац? Уважаемият професор – като истински идеолог, неспособен да различи истините от ценностите - приема желаното за действително. Протестите не са многохилядни, а са тълпи от 100-150 стотици компютърни „гении”, които озадаченият народ от цялата страна все още спокойно наблюдава. И тези сравнително малобройни тълпи не са в състояние да „залеят София”.
Още в началото на Статията се формира лайтмотивът й: протестите показват, че страната е разделена на „ОТВРАТЕНИ” (протестиращите) и „ОТВРАТИТЕЛНИ”. Отвратителни естествено са всички „червени и всякакви други боклуци”, които, за съжаление, са повече от половината от гласувалите и огромното мнозинство от нацията, са тези, които се бунтуват за „едничкия хляб”, и не са осенени от високоблагородните идеи на сега протестиращите.
Интересен феномен са „отвратените”. Те естествено не са хомогенна маса. Има всякакви, включително и криминални типове, но основната маса са лица от т. нар. „средна класа”, научното понятие за която е „средна и дребна буржоазия”, или това са „красивите, умните, образованите”, които не се борят за хляб и чорба, защото ядат пасти и пият уиски, а не малко от тях слушат и чалга.
Защо днес буржоазията е на улицата? Причините са много, но антикомунистическата истерия, която определени среди раздухват, съвсем целенасочено замърсява картината и скрива истината.
България е част от бързо глобализиращият се свят. Глобализацията, както е известно, е многолик процес, същността на който е гигантска концентрация на капитала в ръцете на няколко хиляди Мултинационални корпорации (МНК). Това едновременно означава заплаха за самото съществуване на всеки отделен среден и дребен буржоа както иконочически, така и като основен политически субект в отмиращата националната държава. Този процес в България, като страна от Периферията на капиталистическата „свят-система”, поради ред причини, протича особено болезнено.
Ако не беше антикомунистическата пушилка, същите тези красиви, умни, образовани” господа щяха да протестират срещу чуждите Вериги-магазини, чуждестранните концесионери, като Дънди прешъс металс, „Софийска Вода”, ЕРД и мн. др., които изнасят ежегодно десетки милиарди лева национално богатство, с което понижават покупателната способност на потребителя, а с това и пласмента на продукцията и печалбите на дребните и средни производители, обричайки ги на фалит. Тогава интересите на наемните работници и на националната буржоазия биха временно съвпаднали и би се появило лелеяното „гражданско общество”.
„Да, хората бяха абсолютно отвратени и от тази компания, и от нейните първи, отвратителни актове – амбицираният почти до истерия реваншизъм, разпасаното заменяне на едни хора с мафиотска слава (тези от ГЕРБ) с други (наши) хора със същата слава, …”
С „едните хора с мафиотска слава” видимо се визира Делян Пеевски. Аз обаче питам: с какво Пеевски е различен и по-лош от останалите, крупни за българските условия, бизнесмени, като например господата Бойко Борисов и Росен Плевнелиев?
„Тези въобще не искат никакви 5% (равни на около 5 лв. по-малко за сметките им за ток), не искат минимални работни заплати. Нима не виждате лицата им? Те въобще нито са, нито ще бъдат „на енергийни помощи” (макар може би и да им трябват). Те въобще не ви ги искат. Те не са онова, което с известно основание, наричаха през февруари със събирателното „улицата”. Това не е „народът”. Това изобщо не е колективен субект нито от урбанистично-пауперистичен, нито от национално-романтичен тип. Това е множество от субекти.”
С това е казано всичко! С това богословът се превърна в трубадур на новата българска буржоазия, която все още е „класа в себе си”, множество от егоисти без грам обществено чувство, неспособни да се превърнат в „класа за себе си”, видимо поради непреодолимото противоречие между новобогаташите-парвенюта и реститутите.
Накрая ще кажа: аз също не съм във възторг и от т. нар. „тройна коалиция” (такава не съществува) и от сегашните нейни одиозни противници. Правя каквото мога да приближа времето, когато София и страната ще бъдат залети от море от протестиращи, над които ще се веят червени знамена, но не с розички, а със сърп и чук.
Няма кой, да даде сърпа и чука на рабитниците, докато те не си го вземат принудително! Поздрав за статията.....
