Желю Железов

 ЗА ДЕФАЗИВНОТО РАЗВИТИЕ НА РЕАЛНИЯ                                          СОЦИАЛИЗЪМ

Прочетена пред 31 научнотехнологична сесия на Интердисциплинната гражданска академия (ИНГА) на 28 юни 2013 г.

 

Има проблем, за който у нас не говорят и марксистите, и социалистите, и антикомунистите. Проблем, който обяснява както много от негативите на социалистическото общество, така и неговата гибел. Този проблем аз наричам  „ДЕФАЗИВНОСТ В РАЗВИТИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СОЦИАЛИЗЪМ”. Тук е скрито обяснението за особената вина на БСП за днешния незавиден хал на народа. Вина, която преди 1989 г. хората отчетливо виждаха, макар и интуитивно, а сега я търсят там където не е.

За обяснението на този проблем ще предпоставя диалектическия принцип за единството на противоположните определения „прекъснатост” (континуитет) и „непрекъснатост” (дискретност) на всяко движение и развитие.

Социалистическото общество, както и всяко друго общество, преминава през три етапа или фази: 1) ставане, 2) зрялост (резултат) и 3) упадък, завършващ с гибел.

Резонно е да се твърди, че крахът на Европейския социализъм не може да бъде обяснен без изследване развитието на обществото в СССР. След Великата октомврийска социалистическа революция (ВОСР) развитието на съветското общество преминава през няколко етапа: военен комунизъм, НЕП; първият етап от фактическото  изграждане на социалистическо общество или  ставането на социализма  започва през 1929 г. и продължава до смъртта на Й. В. Сталин и ХХ конгрес на КПСС. Този етап с право се нарече Сталински. До тук в научната литература, общо взето, не се спори. Положителната или отрицателната му оценка   е идеологически проблем и затова не може да има дискурсивно решение. Истината за неговата историческа необходимост бе доказана от Победата във Великата отечествена война (ВОВ) на съветските  народи срещу фашизма и срещу капитализма. И ако победата над фашизма е неоспорим факт, то победата на социализма над капитализма, в тази война, е научен проблем, без решението на който остава принципно неразбираемо поражението на СССР и Световната социалистическа система в последвалата Студена, и не съвсем, война.

Втората световна война (ВСВ), въпреки че започна между капиталистически държави, може да се разглежда и като епизод, кампания от вековната война между капитала и труда, между буржоазията и хората на наемния труд.

„Историята на всички досегашни общества e история на класови борби.

Свободен и роб, патриций и плебей, феодал и крепостен селянин, цехов майстор  и калфа, накратко - потисници и потиснати са се намирали в постоянен антагонизъм един към друг, водили са непрекъсната ту скрита, ту открита борба, борба, която винаги е завършвала с революционно преустройство на цялото общество или с обща гибел на борещите се класи.” К. Маркс Ф. Енгелс. МАНИФЕСТ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ.

От глобална гледна точка ВСВ е само спечелена от социализма кампания във войната между капитализма и социализма, война, която бе подновена след Фултънската реч на Уинстън Чърчил. Тази втора кампания на войната не социализмът изобщо, а само СССР и европейските социалистически страни проиграха и то много безславно. Защо и има ли виновни?

Причината е неуспешният опит на съветското общество да прекрачи в следващия по-висш етап (фаза) на своето развитие. Прекъсването, скокът в следващ по-висш етап на развитието означава реформиране на обществените отношения – икономически и надстроечни - за осъществяване на необходимото им съответствие с отишлите напред, непрекъснато развиващи се производителни сили. При социализма, за разлика от всички предишни обществени форми, реформата бива успешна, ако е осъзната, целенасочена, съответстваща на интересите на мнозинството от населението и най-важното – ако е научнообоснована.

През първия, сталинския етап съветските хора успешно изградиха социалистическо общество, създавайки неговата материално техническа и икономическа основа.

Още преди войната в обществото започват да се проявяват симптоми, свидетелстващи за настъпила необходимост от реформа на обществените отношения. Започналата ВОВ отложи, но не отмени необходимостта от реформи, за което свидетелства например отмяната и повторното въвеждане на комисарския институт в Армията и Флота. След бързото и успешно възстановяване  на народното стопанство проблемът за реформата отново излезе на дневен ред, свидетелство за което са работата и решенията на ХІХ конгрес на КПСС. Сталин виждаше проблема така: реформата в „надстройката” се свежда до ликвидиране на двувластието чрез самоотстраняване на КПСС от управлението на страната и превръщането й в идейно обединение на съмишленици-комунисти. Това води до възстановяване на властта на Съветите, т. е. до установяване на еднопартийна (безпартийна) представителна демокрация с таен мажоритарен избор на депутатите, което става възможно и необходимо едва в общество, в което вече няма антагонистични класи. В ”базата” на обществото реформата трябва да преследва простор за действието на икономическите закони, в т. ч. и на Закона на стойността, а това означава засилване ролята на пазара в разменните отношения т. е. превръщането на икономиката в социалистически-пазарна. При това Сталин отдава голямо значение на икономическата наука. Два дена преде смъртта си той пише: „ … без теория ни чака смърт, смърт, смърт”.

Убийството на Сталин и Берия, Решенията на ХХ конгрес на КПСС, където бе осъден „култа към личността на Сталин”, изиграха ролята на държавен преврат, с който „Новата класа” (по Милован Джилас) узурпира властта, възпрепятствана в попълзновенията си до тогава от авторитета (властта) на Сталин. Вместо навлизане в етап на зрялост СССР се озова в етап на постепенен упадък, започнал с „размразяването” на Хрушчов, продължил с „застоя” на Брежнев и завършил с гибелната „перестройка” на Андропов и Горбачов. След всичко това крахът през 1990 г. бе неминуем. Този момент, според Маркс, изразява диалектиката на необходимостта и случайността, на необходимостта и свободата в развитието на обществото.

Дефазивността, която е предмет на тази статия, се свежда до следното: първият етап, етапът на ставането на социалистическото общество в новите социалистически страни, който бе необходим (закономерен) етап от развитието на природно-историческия процес, съвпадна по време с етапа на всестранен упадък на социализма в СССР. По такъв начин във новите страни на възникналата Световна социалистическа система, която чертаеше бъдещето на човечеството, СССР и КПСС започнаха да „имплантират” в младите и растящи обществени организми на братските страни ретроградни отношения и порядки, които ги състариха преждевременно. КНДР, КНР, Куба и Виетнам намериха вътрешни сили за съпротива срещу това негативно влияние и оцеляха. За останалите, в т. ч. и НРБ крахът бе предопределен.

Това е обяснението, т. е. разкриването на причините за тази най-грандиозна социална катастрофа в историята на човечеството. Но марксизмът-ленинизмът не спира до тук, той не отъждествява обяснението с оправданието или обвинението, защото негова научна парадигма не е старият природонаучен детерминизъм от лапласовски тип. Той е учение (наука и идеология), което учи хората как да творят обществото, в което живеят – своята история. В този смисъл то разкрива ролята на хората в историческия процес, на обикновените хора и на историческите личности, които застават на чело на всяко социално движение и носят отговорност за неговия успех или неуспех. Затова комунистите заклеимяват лучности като Хрушчов, Брежнев, Андропов, Горбачов, Елцин, Т. Живков, А. Луканов и мн. др. като предатели на Делото, за което са пролети реки от пот и кръв на знайни и незнайни борци за комунизъм.

Добър постинг, добър анализ на това падение. Падението на соца е резултат от невежеството на тогавашните ръководители.

тиквата ти е чугунена, бре Жилязов!

Изключително много се радвам на подобни коментари и затова не ги трия. Те по най-категоричен начин доказват гениалността на Йосиф Висарионович Сталин, който в най-критичния момент на Великата отечествена война на съветските народи има смелостта да каже: „Наше дело правое! Победа будет за нами.” Да! Победата ще бъде наша, и защото никога в историята една прогресивна идея не е имала за противник толкова тъпи, като alegatora типове .