Мартин Нимьолер от Уикипедия, свободната енциклопедия    

Мартин Нимьолер Пощенска марка от ФРГ, посветена на М. Нимьолер, 1992, 100 пфенига Роден: 14 януари 1892 Липщат, Германска империя Починал: 6 март 1984 Висбаден, ФРГ

Мартин Фридрих Густав Емил Нимьолер (на немски:Martin Friedrich Gustav Emil Niemцller е протестантскибогослов в Германия XX век, пастор в протестантската евангелска църква, един от най-известните в Германия противници на нацизма, президент на Вселенския съвет на църквите (1961-1968 г.), лауреат на Международната Ленинска премия „За укрепване на мира между народите“ (1967 г.).

Биография[редактиране]

През Първата световна война Нимьолер е командир на подводница и получава медал „За заслуги“.

След войната изучава богословие и през 1924 г. е посветен в духовен сан. През 1931 г. е назначен за пастор в богатия на приходи берлински район „Далем“. Нимьолер се придържа към твърдите си националистически иантикомунистически убеждения, и за това поддържа идването на власт наХитлер.

През 1937 г. обаче става ясно, че Хитлер не смята да търпи религиите и срещу протестантската църква започват сериозни гонения. Под ударите им попада и Нимьолер. Тогава той променя отношението си към Хитлер и открито — за разлика от повечето църковнослужители, го критикува. Става един от лидерите на „Изповядващата църква“. „Както и древните апостоли ние предпочитаме да не се противопоставяме с оръжие на оръжието на властите. И като тях не сме готови да мълчим поради човешка заповед, когато Бог ни заповядва да говорим. Защото това, което трябва да помним, е, че сме задължени да се подчиняваме на Бог, а не на човек.“, — заявява Нимьолер на проповедта си от 27 юни 1937 г. в Берлин, станала негова последна проповед.

Нимьолер е арестуван и на 3 март 1938 г. извънредния съд за държавни престъпления обвинява Нимьолер в „скрити нападки“ срещу държавата и го осъжда на 7 месеца затвор в специален затвор за длъжностни лица и глоба от 2000 марки за „злоупотреба с проповедническа дейност“.

Нимьолер обаче така и не излиза на свобода, въпреки, че вече е изкарал 8 месеца в предварителния арест (тоест един повече, от присъдата). Хитлер е вбесен от меката присъда и заявява, че Нимьолер „трябва да лежи, докато не посинее“ и заплашва целия съдебен състав с наказание. Веднага след освобождаването си, Нимьолер е подложен на „превантивен арест“ отГестапо.

Нимьолер е затворен в лагери, първо в Заксенхаузен, а после в Дахау. През1945 г. е освободен от съюзническите войски.

Нимьолер многократно обвинява в престъпления нацистите и дълбоко се разкайва за първоначалните си убеждения. Световно известно става стихотворението на Мартин Нимьолера „Когато те дойдоха…“, преведено на десетки езици[1]:

„Когато нацистите дойдоха за комунистите, Аз мълчах; Не бях комунист.

Когато дойдоха за социалдемократите, Аз мълчах; Не бях социалдемократ.

Когато дойдоха за тези от профсъюзите, Аз мълчах. Не членувах в профсъюз.

Когато дойдоха за евреите, Аз мълчах. Не бях евреин.

Когато дойдоха за мен — вече нямаше кой да говори.“

В оригинал: „Als die Nazis die Kommunisten holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Kommunist. Als sie die Sozialdemokraten einsperrten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Sozialdemokrat. Als sie die Gewerkschafter holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Gewerkschafter. Als sie die Juden holten, habe ich nicht protestiert; ich war ja kein Jude. Als sie mich holten, gab es keinen mehr, der protestieren konnte“.

Предлагам това стихотворение на вниманието на тези, които все още не се тревожат от вакханалията, която се разиграва по улиците и площадите на София. Добре е да си спомнят и предсмъртните думи на чешкия комунист Юлиус Фучик "Хора, бдете!"

Ако "вакханалията" за вас е протеста, за мен това е протест срещу фашизма който настъпва от лани насам. Този път окрасен във всички цветове на тоталитаризма -червено, кафяво и зелено. Ще ползвам стиховете в блога си/ако не възразявате/

Горният Коментар на demograph е интересен случай, интересен в смисъл, че авторът му не е разбрал смисъла на прочетеното в Постинга ми. Прочетох много от неговите постинги, в резултат на което стигнах до извода, че трябва да му посветя особено внимание. Може би отговорът ми ще бъде или обширен коментар, или нов постинг, който ще напиша през следващата седмица, защото се налага да пътувам за няколко дена до родния си край.

Че определението „вакханалия” съответства на природата на сегашните протести, може да се убеди всеки - в Интернет има достатъчно написано за прекия и преносния смисъл на термина. Обаче твърдението на demograph, че случващото се „е протест срещу фашизма който настъпва от лани насам” е голословно. Евентуалното доказателство за истинността му минава през научното определение на същността на самия фашизъм. За него е писано твърде много. Заслуга на Желю Желев е, че във „ФАШИЗМЪТ” цитира множество определения, всяко от които съдържа определена доза истина, но той приема, че действително научно е определението на Антонио Грамши, според когото фашизмът е дребнобуржоазната реакция срещу всеобщата криза, в което е изпаднал капитализмът през първата четвърт на ХХ век. За разлика от фашизма, комунизмът и като идеология, и ката теория, и като практика е пролетарската реакция срещу същата криза.
Анализът на социалния статус на участниците в сегашните протести показва, че на улицата са излезли дребната буржоазия, части от долния и средния сегмент на средната буржоазия, или както те се самоопределят като „средна класа” или „гражданско общество”. Следователно протестите не са и не могат да бъдат реакция срещу някакъв настъпващ фашизъм, а самите те, според социалния си състав, са проява на идеология и практика, намирисващи на фашизъм и затова обилно напарфюмирани с американски и европейски демократични парфюми.
За щастие, все още само намирисващи. Не само марксисти, но и автори, отдалечени достатъчно от марксизма, бият тревога: БУРЖОАЗНАТА ДЕМОКРАЦИЯ Е В ОПАСНОСТ! ВСЕ ПО-СИЛНО ЗАПОЧВА ДА ВОНИ НА ФАШИЗЪМ И НАЦИЗЪМ, и раздухването на разюздан АНТИКОМУНИЗЪМ е най-сигурният симптом за надигащата се трагедия. Това ни казва Мартин Нимьолер.
И една подробност: протонацистите вече са погнали социалдемократите, доколкото комунистите предадоха крепостта без бой, изпаднаха в летаргия, краят на която не се вижда. Но нека не се заблуждават нашите нимьолеровци, и техният ред ще дойде.