По повод неговата статия „Как да си „за”, щом си „против” в dnevnik.bg

         „Като искат оставка на правителството, протестиращите, разбира се, настояват същевременно този парламент да се разпусне и да се проведат нови избори – незабавно, веднага.” Причината за това „ясно и недвусмислено политическо искане” професорът излага така: „… хората не приеха истеричния реваншизъм на БСП и ДПС по отношение на ГЕРБ да бъде единственият национален приоритет на управлението през следващите четири години.”

         Някъде бях прочел интересен афоризъм: „За да си глупак не е необходимо да си професор, но помага.” Глупостта в цитираните мисли на професора се свежда до това, че той казва нещо, което не желае и не би следвало да ни каже. Защото това, макар и голословно, негово твърдение обезсмисля по-нататъшната апология на мотивите на протестиращите, въпреки че гузно добавя: „И нека се разберем, не защото харесват ГЕРБ – ако го харесваха толкова много, щяха да му дадат абсолютно мнозинство, – а защото им се стори отвратително страстта на "червените" да бъде приоритет и на държавата.”

         Глупаво е да се мисли, че много хиляди хора десетки дни и нощи ще хвърлят  усилия, за да се противопоставят само на някаква „страст на червените”. Следователно нещата са по-дълбоки. Всекиму е ясно, че ставащото е епизод от някаква борба, битка, макар и все още безкръвна. Що за борба е това? Кои и какви са противоборстващите страни?

До сега никой не е успял да опровергае аргументирано една фундаментална истина, изказана от Карл Маркс и Фридрих Енгелс:

„Историята на всички досегашни общества e история на класови борби.

Свободен и роб, патриций и плебей, феодал и крепостен селянин, цехов майстор  и калфа, накратко - потисници и потиснати са се намирали в постоянен антагонизъм един към друг, водили са непрекъсната ту скрита, ту открита борба, борба, която винаги е завършвала с революционно преустройство на цялото общество или с обща гибел на борещите се класи.” К. Маркс Ф. Енгелс. МАНИФЕСТ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ.

В предишна статия, - която аз подложих на критика в постинга „Отвратителните” -  професорът изказва мисъл, съзвучна на цитираното от Манифеста, разбира се без да осъзнава това, в която определя сега протестиращите така: „Те не са онова, което с известно основание, наричаха през февруари със събирателното „улицата”. Това не е „народът”. Това изобщо не е колективен субект нито от урбанистично-пауперистичен, нито от национално-романтичен тип. Това е множество от субекти.”

Ясно и категорично: от едната страна на барикадата е „народът”, „улицата”, или „шаечената правда”, както сполучливо се изразява малко известната журналистка Силвия Белева, а от другата страна – класите, съсловията и партиите, „неорганизирана” част от които е „множеството от субекти”. Обяснение на ситуацията: на предсрочните избори на 12 май се случи нещо почти невероятно: „народът” , състоящ се от няколко етноса и силите, стоящи зад протестиращото „множество субекти” излъчиха по равен брой депутати – 120 на 120. Патовата ситуация бе преодоляна с помощта на една от партиите на т. нар. „национална буржоазия”, партията АТАКА, която със своя неутралитет превърна парламентарните групи на „народа” в мнозинство. Отново властта бе отнета от буржоазната класа. И тя избухна в праведен гняв. Разбира се, това крехко управляващо мнозинство съвсем не заплашва съществуването на капиталистическия обществен строй. Защо -  ще разберем, едва когато надникнем от другата, от дясната, страна на барикадата.

А какво става там може да се проумее само на фона на ставащото в страната, само ако проследим генезиса и развитието на процес, започнал през ноември 1989 г. Тогава се сложи началото на действителното крушение на социалистическите и реставрацията на капиталистическите обществени отношения. Начало на латентната фаза на въпросния процес постави Априлският пленум на ЦК на БКП през 1956 г., който беше пряко следствие от промените в КПСС настъпили след нейния ХХ конгрес. Първият симптом на въпросния процес бе появата на хора, които в народа бяха наричани „червена буржоазия”, а последствията от тяхната дейност - определяни с народната поговорка „Вмирисване на рибата започва от главата”. „Вмирисването” еднозначно означаваше обуржоазяване (уеснафяване) – материално и духовно. През тази латентна фаза БКП постепенно се прероди в дребнобуржоазна реформистка партия, а воденият от нея народ (според чл. 1 от тогавашната Конституция) – в инертна маса, с преобладаваща еснафска менталност. Това обяснява, но не оправдава срамната кончина на нашенския, а и на европейския социализъм. Най-куриозното в цялата тази работа са крясъците на съвременните демократи, които, вместо да благодарят на БКП-БСП за това, че им поднесе на тепсия реализираният им идеал – реставрираният капитализъм, я заклеймяват с най-страшното според тях клеймо „комунистическа”. Тук е уместно да цитирам отново МАНИФЕСТА. „Къде има опозиционна партия, която да не е била охулена от своите управляващи противници като комунистическа, къде има опозиционна партия, която в отговор да не е запращала в лицето както на по-напредничавите хора от опозицията, така и на своите реакционни противници дамгосващото обвинение в комунизъм?

От тоя факт произтичат два извода.

Всички европейски сили вече признават, че комунизмът е сила.

Вече е крайно време комунистите открито да изложат пред целия свят своите възгледи, своите цели, своите тенденции и на приказките за призрака на комунизма да противопоставят един манифест на самата партия.”

  А БСП много отдавна престана да бъде комунистическа. Тогава – възниква резонният въпрос – каква партия е тя, част (партия) от коя или от кои класи и прослойки е, защото самото съществуване на партиите е обусловено от класовата структура на обществото.

Най-общо и грубо казано, съвременното буржоазно общество, каквото е и българското, се състои от две основни класи: буржоазия и хора на наемния труд. Истина, която буржоазните идеолози се страхуват да произнасят. Към буржоазната класа спада всеки индивид или член на неговото семейство, който е собственик на средства за производство, което му дава право да получава не трудови доходи под формата на принаден продукт произведен чрез експлоатацията на чужда работна сила. Прието е буржоазията да се дели на едра средна и дребна. Представителите на едрата буржоазия още се наричат олигарси или плутократи. Представителите на средната и горния, и на средния сегменти на дребната буржоазия се самоосъзнават като граждани, а общностите им като „гражданско общество”.

В капиталистическите страни от „Периферията”, към които принадлежи и България, освен посочената структура, буржоазията се дели още, и на национална и компрадорска. В първия вариант на ЕС, реализиран под егидата на Третия райх и под флага на бесния антикомунизъм, компрадорите се назоваваха „колаборационисти” или нарицателно – „куислинговци”. Всичко останало извън посочения състав на буржоазната класа се определя с традиционните понятия „народ”, „трудещи се”, „дребна буржоазия”, „пролетариат”, „дъно” или с по-нови като „офисен планктон”, „прекариат” и др. под.  Интелигенцията като съсловие също не е хомогенна; според доходите и начина на живот нейните представители се самоосъзнават или като буржоа, или като част от народа.

След казаното до тук е логично да определим БСП като дребнобуржоазна реформистка (немарксистка, нереволюционна) партия, чиято социалдемократическа идеология и политика има за цел запазване на капитализма чрез непрекъснатото му реформиране. Като такава, тя е част (партия) – единствен значим (за сега) представител и защитник на интересите на всички хора, които попадат под обхвата на понятието „народ”, и населяват пространството в ляво от невидимата барикада, която разделя буржоазното общество на две антагонистични части. Точно този й обективен статус вбесява буржоазията и особено нейните кресльовци, всеки път, когато тя посегне към властта.  И тя е такава, не защото притежава всички качества необходими  за тази й роля, а защото друга, по-подходяща и значима партия все още не се е появила. А потребността от нова марксистка, адекватна на съвременните изисквания, партия отдавна е въпиеща.

Що за същества обитават пространството в дясно от барикадата? На този въпрос може да се отговори точно дори само с посочването на едно, достатъчно представително име. В предаването „Панорама” на БНТ небезизвестната Сашка Безуханова заяви, че почти всеки ден участва в протестите. Разбира се не всичките протестиращи са крупни бизнесмени като нея, но е абсолютно сигурно че са хора, изповядващи нейната идеология, споделящи нейните (евро-атлантически) ценности, т. е. буржоа. От тяхно име проф. Янакиев заявява в отговор на намеренията на правителството на Орешарски: „Ние сме и за разбиването на монополите, и за разплащането на държавата с бизнеса, и за осигуряване на условия за развитието на средния и дребния, семеен бизнес, и за пресичането на контрабандата, и даже за по-високи майчински. Но не сме "за" това тези неща да оставим в ръцете на това управление, защото …” Логично би било след това „защото” да се изложи аргументирано доказателство, че правителството действително не е способно да реализира обявените намерения, поради което и искат оставката му, а вместо това, професорът-богослов в унисон с настроенията на протестиращата тълпа заявява: „ защото не му вярваме, защото сме даже напълно убедени, че то не може да извърши всичко това. Защото му нямаме доверие! Толкоз!”

Толкоз са възможностите на професорския разум – неспособност да се различи постигащото истината мислене от голата вяра

На 26 юли събота посетих „протестите”. Преминах заедно с тях целия маршрут. Вглеждах се в лицата и облеклото на младо и старо, на мъже и жени, защото, убеден съм, външният вид и поведението дават някаква представа за социалния статус и манталитет на индивидите. Убедих се че една не малка част от протестиращите са от най-дребната буржоазия: бакали, собственици на кафенета и кръчмички, чиновници и др. под. Те са против цялата „политическа класа”, нея наричат „мафия”. Зад тази привидност не забелязват истината за тежкото и ставащото все по-тежко състояние на Страната. Част от вината за съществуващия интелектуален колапс на обществото носи и българската т. нар. интелигенция, която се оказа много по-продажна, отколкото е по определение. Един от тези продажни интелигенти е и проф. Янакиев.

Истинската причина за бедите, които сполетяха Родината ни и които са в основата на протестите, е скрита. За нея масмедиите мълчат, професорите не пишат. Действителните виновници са особена ”каста” от хора, като споменатата по-горе Сашка Безуханова, Росен Плевнелиев, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Васил Божков и още стотина босове на едрия компрадарски капитал. Която и партия или коалиция да победи на следващите, и на по-, и на по-следващите избори, действителната власт винаги ще е в техните ръце. Защо? Вместо да обяснявам, ще вмъкна цитати от една новоизлязла на български книга. „ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН ИКОНОМИЧЕСКИ КИЛЪР” на Джон Пъркинс. ( На руски език в Нета, Джон Перкинс. „Изповедь экономического убийцы”)

„Икономически килъри (ИК) – на английски Economic hit men {EHMs) – са високо платени професионали, които чрез измама добиват от държави по целия свят трилиони долари. Парите получени от тези страни от Световната баннка, Агенцията на САЩ за световно развитие (USAID) и другите, оказващи „помощ” международни организации, те прехвърлят в касите на най-големите корпорации и в джобовете на няколко от най-богатите фамилии, контролиращи световните природни ресурси. Те използват такива средства, като мошенически манипулации с финансовата отчетност, фалшификация на избори, рушвети, изнудване, секс и убийства. Те играят старата  като света игра, приемаща заплашителни размери сега, във времената на глобализацията. Аз зная, за какво говоря. Аз самият бях ИК

Аз написах тези думи през 1982 г. Така започваше книгата с работно заглавие „Съвестта на икономическия убиец”. В книгата се разказваше за президентите на две страни, мои клиенти, хора, които уважавах и ги смятах за родствени души. Хайме Ролдес, президент на Еквадор, и Омар Торихос, президент на Панама. Малко преди да напиша книгата двамата загинаха в ужасни аварии. Тяхната смърт не беше случайност. Отстраниха ги защото се обявиха против съюза на босовете на корпорациите, правителствата и банките, целта на който бе създаването на глобална империя, На нас, ИК, не ни се удаде да въвлечем Ролдес и Торихос в тази компания, и в играта влязоха убийци от друг вид – изпратени от ЦРУ чакали, които всякога подсигуряваха нашите действия.”

„Както и значителна част от гражданите на САЩ, мнозинството сътрудници на МЕЙН (крупна частна консултантска компания), смятаха, че ние действаме в името на благото, съоръжавайки енергийни предприятия, пътни магистрали, пристанища. Нашето училище и нашите масмедии ни научиха да възприемаме всичките си действия като алтруистични. В продължение на много години аз постоянно слушам изказвания, подобни на следното: „Щом те изгарят знамето на САЩ и устройват демонстрации против посолството ни, защо да не се махнем от тяхната проклета страна, и нека те се валят в своята си кал”.

Често това говорят хора, имащи дипломи за висше образование. Още по-малко те си представят, че основната Цел, с която ние изпращаме посолства по целия свят, - обслужва нашите собствени интереси, които, в течение на последната половина на ХХ век предполагаха превръщането на американската република в глобална империя. Независимо от своите дипломи, тези хора са също така необразовани, като онези колонисти от ХVІІІ век, които са смятали, че индианците, сражаващи се за своите земи, са слуги на дявола.” (Глава 2)

Има ли все още невинни хора в САЩ? Макар че повече от всички печелят хората, стоящи на върха на пирамидата, милиони от нас зависят – пряко или косвено – от експлоатацията на СРС (слабо развитите страни) с цел получаване на доходи. Ресурсите и евтината работна сила, които хранят нашия бизнес, се намират в такива места, като Индонезия. Там се връщат само трохи. Чуждестранните заеми гарантират, че сегашните деца и техните внуци ще бъдат заложници. Ще им се наложи да позволят на нашите корпорации да ограбват техните природни богатства, ще им се наложи да се откажат от образование, здравеопазване, социални помощи, за да изплащат дълговете. Този факт, че нашите собствени компании вече са получили обратно по-голямата част от тези пари за строителството на електроцентрали, летища и технопаркове, не променя тази формула. Прави ли мнозинството от американците не виновни фактът, че не знаят за това. Не информирани и преднамерено дезинформирани -  да, но невинни ли са?

Препоръчвам на любезните читатели да прочетат тази книга – кой на български, кой – безплатно - на руски език. Тя ще отвори очите и на най-предубедения в „европейските и евроатлантическите ценности” да види и проумее жестоката съдба на днешна България. Ще разбере защо и как нашите мили благодетели – чуждестранните „стратегически инвеститори” изнасят ежегодно от България около 12 млрд. евро национално богатство, с което предопределят задълбочаващата се бедност на българите. Как и защо всичко това се представя за законно и справедливо.