Прочетох
Българите сме разделени. Разделени сме на "леви" и на "десни". Разделени сме и от това "кой да води бащина дружина"- пример- патриотичните организации и партии. Един от проблемите са именно амбициите за лидерство. Има една приказка: "Не искам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле".
Преди няколко дни пак станахме свидетели на две прояви на разделение.
Едната дата по ирония на съдбата съвпадна с честванията на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. На официалното честване се чуха скандирания срещу Орешарски и срещу Плевнелиев. Няма такъв народ, който в ден на национален празник да се разделя.
Другата дата беше спорният 9-ти септември. 9 септември 1944 г. е дата, която разделя българите. За жалост няма да стигнем до помирение около тази дата така, както го правят испанците след края на тяхната гражданска война- общ мемориал, посветен на жертвите и репресираните от двете воюващи страни, всички архиви се изгарят пред мемориала. Да, 9-ти септември е преломна дата, но историческата истина е, че колкото невинни хора са избити преди тази дата, толкова и след тях.
Ние говорим "да махнем тия, да махнем ония" от управлението. Напълно съм съгласен, че сегашните управници трябва да си ходят. Но, драги читатели, проблема не е в хората, а в това, че няма механизми за ефективен граждански контрол върху Народното събрание, а с това е върху правителството. Според мен единственият ефективен модел за осъществяване на такъв контрол е американският. Избори за 50% от състава на Народното събрание през 2 години. Аз подкрепям тази идея с две ръце. Проблемът не е и прословутият Изборен кодекс- там няма какво да се пипа толкова съществено. Там трябва да се пипне само разпределянето на гласовете от чужбина. Те трябва да се разпределят по нова и справедлива система- гласовете от чужбина, получени от всяка партия, да се резпределят по равно във всички многомандатни изборни райони в страната, защото в момента всяка партия решава в крой изборен район да прехвърли автоматично гласовете, които е получила от чужбина и се стига да абсурди- депутитати от ДПС от София, избрани с гласове от чужбина, като по този начин се ощетяват други партии, които реално трябва да имат депутат от София с гласове от София.
Отдавна призовавам- стига сме се деляли на леви, десни, сини, бембени и лилави. Трябва да се обединим около общонационална кауза, около националните приоритети на страната.
Всъщност, никое правителство и никой парламент от 1989 година досега не е изработил цялостна Национална стратегия на страната с национални приоритети. Всички управляват на принципа като че ли са открили топлата вода- след нас и потоп.
Жалко, но факт.
КОМЕНТАР
Достойнство на този постинг е , че той кратко и "логично" изразява една БАНАЛНА "истина" (Виж в Тълковен речник смисъла и синонимите на "банален"). Предпоставянето на разделението на "леви" и "десни" като основна причина за неблагополучията в битието на народа е нещо повече от баналност, то е нравствена нечистоплътност, защото най-често е осъзнат опит да се отвлече вниманието на обикновените хора от истинското раделение, разделението на БЕДНИ И БОГАТИ, НА ЕКСПЛОАТИРАНИ И ЕКСПЛОАТАТОРИ, НА ПОТИСНИЦИ И ПОТИСНАТИ. Примерът с прословутото "помирение" в Испания би бил оправдан, ако с него бяха решени посочените по-горе съществени социални противоречия. А фактите, актуалното икономическо и политическо статукво в Испания показват, че подобни помирения не могат да разрешат "СОЦИАЛНИЯТ ВЪПРОС" и борбата между лявото и дясното продължава с нова сила и ще продължава докато не бъде ликвидиран капитализмът - последният експлоататорски строй.
Гигантско опасно растение вирее на Витош...
Най-фаталната грешка на САЩ спрямо Русия
