Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2013 14:29 - Информацията и идеалното като модуси
Автор: jelezov Категория: Политика   
Прочетен: 525 Коментари: 1 Гласове:
5



 На 04. 10. 2013 г.  в Дома на техниката на ул. „Г. С. Раковски” № 108 в зала 105А по плана на лекторията на Интердисциплинната гражданска академия (ИНГА) доц. Пенко Гюров изнесе лекция на тема: „Кибернетика и гражданско общество”.
По- долу представям моите Бележки върху лекцията. 
 
                                       
 Желю Железов
ЗА ЕДИНСТВОТО НА РАЗЛИЧИЕТО И ТЪЖДЕСТВОТО НА ИНФОРМАЦИЯТА И ИДЕАЛНОТО КАТО МОДУСИ НА            ВИРТУАЛНИЯ АТРИБУТ НА МАТЕРИЯТА.
            МИСЛИ, ПОРОДЕНИ ОТ ЛЕКЦИЯТА НА доц. ПЕНКО ГЮРОВ           „КИБЕРНЕТИКА И ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО.
Заслужаващата адмирации лекция на доц. Гюров бе построена върху теоретичната  и методологична основа на труда на Норбърт Винер КИБЕРНЕТИКА И ОБЩЕСТВО, както и върху еволюцията на своето разбиране за същността на феномена „Гражданско общество”. Необходимо е да се отбележи, че  проблемът за приложимостта на кибернетиката в управлението на обществените процеси има две направления: буржоазно и марксистко-ленинско. Първото, към което се придържа и самият Винер, и което се споделя от доц. Гюров изхожда от разбирането, че между хомеостазиса на животинското царство, човешкото общество и дори на машините  не съществува принципна разлика. От това следва, че кибернетиката е еднакво приложима  в управлението и на трите посочени сфери. За начало на марксистко-ленинското направление може да се приеме Предговорът към първото руско издание от 40-е години на труда на Винер, написан от съветския професор Эрнест Кольман.(1892-1979). Въпреки немалкото догматични натрупвания в това направление, то е по-близо до истината, доколкото прави принципна разлика между Обществото и Природата.     Три понятия образуват скелета на лекцията на доц. Гюров: информация, управление, гражданско общество.
ИНФОРМАЦИЯ. В труда на Винер няма дефиниция на понятието „информация”, ако не се смята за дефиниция следния израз: „Информация това е обозначение на съдържанието, получено от външния свят в процеса на нашето приспособяване към него и приспособяването към него на нашите усещания.” (Гл. 2) За изясняване на нейната природа най-често Винер прибягва до понятието „ентропия”, без да ги отъждествява. Затова пък отрицателното определение на информацията е точно посочено: тя не е вещество (корпускули), не е енергия (движение), не заема място в пространството и времето (за разлика от нейните различни носители). Това отрицателно определение, т. е. липсата на „общо” с познатите атрибути на материята, означава, че информацията си остава феномен, макар и все по-широко използван в практиката, докато не се намери отговор на въпросите: е ли тя различен от другите вече известни ни атрибути на материята (обективната реалност) или е модус на непознат до сега атрибут?
Аз предложих решение на този проблем, което смятам, че притежава качествата на научно откритие. Обективната реалност притежава атрибут, непознат и не признат до сега, който обозначих с термина „виртуалност” или на български „възможност”. Възможността, въздигната в ранг на атрибут на материята, притежава два известни модуса „информация” и „идеално” (идея). Отношението, а следователно и различието между двата модуса се изследва от две групи науки: природните и социалните, затова и тяхната същност остава  все още не разкрита, докололкото тя се свежда до единството на тяхното различие и тъждество, единство - непостижимо за разделеното научно познание. Тази реалност е предпоставка (реална възможност) за появата на ново единно знание за Света, което ще се превърне в действителност едва когато се появи „човешкото общество или обобщественото човечество” (Маркс. 10-и от Тезисите за Фойербах). За сега учените се ползват от два начина за справяне с разделеното знание: чрез интердисциплинни изследвания и с помощта на Хегеловия диалектически метод (диалектическата логика), който е приложим и в двете сфери на познанието.
„Ние сме потопени в живот, - пише Винер - където светът в своята цялост се подчинява на втория закон на термодинамиката: безпорядъкът се увеличава, а порядъкът намалява. Все пак, както виждаме, вторият закон на термодинамиката, макар и да може да бъде обоснован  по отношение на затворена система, определено няма сила по отношение на нейни неизолирани части. В света, където ентропията като цяло се стреми към нарастване, съществуват пространствени и времеви островчета с намаляваща ентропия и наличието на тези островчета дава възможност на някои от нас да доказват наличието на прогрес. (КИБЕРНЕТИКА И ОБЩЕСТВО.  Гл. 2)
Прогресът или постъпателното развитие, което се реализира в реалността благодарение на процеса наречен „негентропия”, не може да бъде обяснен без две основни диалектически категории – „ставане” и „снемане”.
Информацията, като модус на виртуалния атрибут на материята е атрибут на живата материя. При определени условия и обстоятелства, благодарение на негентропията живата природа поражда Човека и Човешкото общество, като нова и по-висша форма на движение на материята. Това едновременно е процес на ставане на идеалното, което снема  в себе си информацията. Така че информацията и идеалното са два различни модуса, общото между които е виртуалното, но не като общ признак, (както е според формалната логика, когато отношението между тях се определя чрез логическия закон за изключеното трето.) а като генетично общ атрибут (виртуалното), на който те са модуси. Затова е логично когато казваме, че идеалното е информация и е не логично, когато информацията се определя като идеална, което е друг израз на отъждествяването им, като, макар и неосъзнат, методологичен фундамент на кибернетиката. 
УПРАВЛЕНИЕ. Управлението е феномен, присъщ на живата материя, в т. ч. и на човешкото общество. Кибернетиката като наука за управлението изобщо е приложима и за управлението в обществото само доколкото игнорира неговата diferentia specifica, определена от  „идеалното”, като атрибут на обществото и не влизащо в предмета на кибернетиката (такава, каквато бе създадена от Н. Винер и доразвивана в западната интелектуална традиция.)
С появата на човешкото общество, управлението придобива ново качество – самоуправление, качество, определено от появата на съзнанието, като атрибут на човешките индивиди и модус на идеалното. Последният, като ново появил се феномен - модус на виртуалното върху планетата Земя, се превръща в атрибут на втората, Очовечената природа. Самоуправляващото се обществено развитие, основано върху общата собственост на условията на общественото производство и продължило около 800-900 века, задълго отива в небитието, поради появата на частната собственост върху средствата за производство и определеното от това обстоятелство разделяне на обществото на антагонистични класи. Настъпва епоха, продължаваща вече 80-90 века, към края на която днес живеем, в която управлението прераства във власт. Властта става атрибут на класовите общества и като такава, макар и снела в себе си управлението, не може да бъде предмет на науката кибернетика, защото тя не притежава инструментариум за проникване в нейната същност.
ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО е феномен за който няма общоприето научно определение. Гражданите, за каквито се самоопределят представителите на дребната и средната буржоазия (т. нар. средна класа), офисният пролетариат и определени среди от интелигенцията, са извоювали правото да създават самоуправляващи се организации. Това създава у тях илюзии, че е настъпило времето за самоуправление на обществото ката цялост. И доколкото това е невъзможно, докато обществото има за основа частната капиталистическа собственост върху условията на общественото производство, което необходимо предполага ВЛАСТ на господстващата икономически и политически класа, дотолкова властовите мераци на гражданското общество ще са ефемерни и гротескни. Това дава основание на доц. Гюров да се усъмни в самото съществуване на гражданското общество и да нарече публичните прояви на гражданите „гражданска култура”.
Заключение. Присъщият на живата природа процес управление, във Очовечената природа прераства в самоуправление, което, за съвременните хора, живеещи в условията икономическата обществена формация, в която господстват (властват) едни индивиди и класи над други, самоуправлението е синоним на безвластието, какъвто е идеалът на всички комунисти, и само на комунистите. 
София                                                                               октомври 2013 г.
ПРИЛОЖЕНИЯ
АНТРОПЕН ПРИНЦИП (Википедия)
Антропен принцип – аргумент „Ние виждаме Вселената такава, защото само в такава Вселена може да възникне наблюдател, човекът”. Този принцип беше предложен, за да се обясни, от научна гледна точка, защо в наблюдаваната от нас Вселена имат място редица нетривиални съотношения между фундаментални физически параметри, които са необходими за съществуване на разумен живот.
Често различават силен и слаб антропни принципи (АП).
Слаб АП: във  Вселената се срещат разни значения на световните константи, но наблюдаването на някои значения е по- вероятно, доколкото в регионите, където тези величини приемат тези значения, е по-висока вероятността от възникването на наблюдателя. С други думи, значения на световните константи, рязко различни от нашите, не се наблюдават, защото там, където ги има, няма наблюдатели.
Силен АП: Вселената трябва да има такива свойства,  които позволяват да се развие разумен живот.
Вариант на силния АП е АПУ (Антропен принцип на участието), сформулиран през 1983 г. от Джон Уилер: «Наблюдателите са необходими за приемане на битие от Вселената»
 
(Observers are necessary to bring the Universe into being).   
.  
 



Гласувай:
6
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zarenkow - :))) Изненада :)))
19.11.2013 17:05
:))) Изненада :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jelezov
Категория: Политика
Прочетен: 137864
Постинги: 155
Коментари: 350
Гласове: 601
Календар
«  Декември, 2014  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031