СТОЙНОСТ (ЦЕННОСТ)

ДОБАВЕНА, ПРИНАДЕНА, РАЗМЕННА, ПОТРЕБИТЕЛНА

 

            Повод да напиша този текст станаха няколко фрапантни случая. В интервю, взето от Светла Василева, доц. Иво Христов казва: „Страната стремително се деиндустриализира, … преобладават предимно т. нар. "услуги" и сектори със семпло технологично ниво, произвеждащи ниска принадена стойност, …” http://chara.blog.bg/politika/2014/01/22/doc-ivo-hristov-bylgarite-ne-osyznavat-tova-koeto-im-se-sluc.1230605

         В изказването си пред срещата-дискусия „Александър Лилов  и развитието на левите идеи  на ХХІ век”  доц. Янаки Стоилов казва: „А управлението на Държавния поземлен фонд да служи и за защита на земята, и за създаване на по-голяма принадена стойност.” www.ponedelnik.bg/P13_9-10_WEB.pdf. стр. 14

            В статията „Джон Кенет Гълбрайт за икономиката и икономическата наука” доц. д-р Маргарита Дончева пише: „ От друга страна, според Рикардо въздействие върху производството може да се постигне посредством преразпределение на принадената стойност в полза на печалбата – първо, като се съдейства за снижаване стойността на работната сила чрез …” http://pu-fisn-sotirova-vladikov.eu/FISN_Akad_Slovo_2011_Galbright.pdf

            Според науката политическа икономия и в трите цитата, вместо принадена, трябва да се пише добавена.

             Преди години в интервю на Велислава Дърева  със Симеон Сакскобурготски двете понятия – принадена и добавена - също така бяха употребявани като синоними. При случайна среща, когато й споменах за това, отговорът беше: „Че това не е ли едно и също?”

            Тези и др. подобни факти доказват съществуването на проблем – бели петна в политикоикономическите знания сред съвременното българско общество.  А когато това е валидно за образовани и заемащи отговорни позиции в обществото хора, проблемът започва да придобива изключителна значимост. Задачата ми с този текст е не толкова да ограмотя читателите политикоикономически, колкото да покажа сериозността на проблема.

             Ще започна с термина „СТОЙНОСТ”. Когато през втората половина на ХІХ в. в Русия, България и сред другите славянски народи започва да се разпространява Марксовото учение, а заедно с него и западните класическа и неокласическа политическа икономия, възниква проблем: как да се превежда немското WERT – със славянските СТОИМОСТЬ или  ЦЕННОСТЬ . След интересна дискусия, се приема, че в икономическите отношения и изучаващите ги научни дисциплини следва да се използва терминът СТОЙМОСТЬ (СТОЙНОСТ).  В другите обществени отношения и научни дисциплини двата термина започват да се употребяват като синоними, което предизвиква голяма бъркотия в обществознанието. Например често срещаният израз „естетическа стойност” е нонсенс, т. е. глупост. Според мен, за обозначаване на всички обществени отношения и в изучаващите ги науки – философия, политикономия, социология, аксиология, политилогия, теория на правото, етика, естетика, педагогика и теософия - трябва да се използва терминът „ЦЕННОСТ”. В природните и техническите науки количествената определеност на явленията следва да се обозначава с термина СТОЙНОСТ. Фактът, че една от формите на ценността - разменната – притежава и количествена определеност ни дава някакво основание, но, според мен, недостатъчно за използване на термина „стойност”. Подобно разбиране изказва и руският  религиозен философ Б. П. Вышеславцев. Според него на руското „стоимость” по смисъл съответства  немското  ”Kostenpreis”

            Защо тази наглед терминологична бъркотия, както и не различаването на принадената  и добавената ценност (стойност) са проблем с изключително голяма практическа и научна ценност?

             Всички значителни проблеми – глад, бедност, мизерия, кризи, войни, революции, мерзости от всякакъв вид, както и всичките благини на модерността - случили се през последните 4-5 века - не могат да се обяснят без понятието „принадена стойност”, а терминът „добавена стойност” придоби статут на научно понятие може би едва след въвеждането на данъка върху добавената (новосъздадената) стойност.

            Проблемът не може да бъде обяснен без кратка екскурзия в историята на икономическите знания, т. е. на знанията за отношенията между индивидите, прослойките и класите в процеса на производството и възпроизводството на техния материален живот.   Днес реално съществуват две икономически науки: политическа икономия и  икономикс. Наред с това делене икономическите знания се разделят и на осем школи: меркантилизъм, физиократи, класическа политическа икономия, марксистка политическа икономия, неокласическа икономическа теория, кейнсианство, институционализъм, монетаризъм.

            Смята се, че политикономията придобива статут  на наука със създаването на  „трудовата теория на стойността,( labor theory of value ) от Адам Смит (1723-1790) и Дейвид Рикардо (1772-1823), според която стойността на стоките се определя САМО от вложения в тяхното производство ЖИВ човешки труд. Вложените в производството предмети и средства на труда НЕ създават нова стойност, а само пренасят част или изцяло своята стойност в стойността на произведения краен продукт. Основен проблем (нерешен въпрос) на новата наука става природата и произхода на печалбата, доколкото откритият от двамата основен закон на капиталистическия начин на производство (НП) - законът на стойността, т. е. законът на   еквивалентната размяна на стокови стойности и печалбата са несъвместими, т. е. логически се самоизключват, а фактически съществуват реално като актуална действителност. Този парадокс на класическата теория бива разрешен от Карл Маркс чрез откритието наречено „принадена ценност (Mehrwerts|

            Вече век и половина марксистите смятат, че това е едно от най-значимите научни открития на Маркс. И такава е истината, но не цялата. Откриването на принадената ценност става възможно едва когато е решен философският проблем за природата, ставането и същността на ценността (Wert) изобщо. Цялата история на философията е история на протвостоенето на двете основни направления: идеализма (обективен и субективен) и материализма, или това е, нареченият от Енгелс, „Основен философски въпрос” (ОФВ). С помощта на Хегеловата диалектическа логика Маркс дава решение на този основен въпрос като синтез на посочените две направления.

            „Тук виждаме, че прокараният натурализъм или хуманизъм се различава както от идеализма, така и от материализма, и същевременно е обединяваща ги истина. Същевременно виждаме, че само натурализмът е способен да разбере акта на световната история.” (Т. 42, с. 151)

         Резултатът от решението на ОФВ е: идеалното има реално битие, но не като „инобитие на абсолютната идея”, както мисли Хегел и не като отражение на обективната действителност в съзнанието на хората, както смятат материалистите, а като атрибут на Втората природа, която хората създават в процеса на производството и възпроизводството на материалния си живот, процес в който те очовечават както външната, така и своята вътрешна природа.

         Ценността (Wert) има идеална природа. Тя е „общото” (ансамбъла, системата) на отношенията, в които индивидите влизат, произвеждайки и възпроизвеждайки своя физически и духовен живот.

        

ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ. ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ

         Производствените отношения, юридическа форма на които е собствеността върху средствата за производство, са основа на обществения живот, върху която се „надстрояват” определени отношения, идеологии, и институции.

         Принадената ценност е производствено отношение. Това е ценността на принадения продукт, който наемният работник произвежда в принаденото време. Работното време на наемния работник се дели на две части: необходимо и принадено. През необходимото време той произвежда необходим продукт, ценността на който е равна на  ценността на стоката която е продал на капиталиста, т. е. на ценността на работната му сила. Маркс доказва, че производството на принаден продукт е абсолютно необходимо за съществуването на обществото, независимо от формата му. В буржоазното общество цялата принадена ценност се отнема от работника безвъзмездно, феномен който се определя с понятието експлоатация на човек от човека. Отношението между необходимата и принадената ценност се нарича степен или норма на принадената ценност. Печалбата, рентата от обработваната земя и лихвата общо са едната от двете съставки на принадената ценност и се определят като нейна превърната форма. Останалата част от принадената ценност се изземва в полза на обществото под формата на данъци, акцизи и такси.

         Добавена ценност е понятие, което се използва както в политическата икономия (класическа и марксистка), така и в различните школи на икономикса. В първия случай тя означава новосъздадена РАЗМЕННА ценност , произведена за определен период от време от производителния жив човешки труд в процеса на производството на стоки и услуги.

        

ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ. ИКОНОМИКС.

         Добавена ценност (стойност) в икономикса също означава новосъздадена ценност, но, за разлика от политикономията, където нейната същност се определя чрез „трудовата теория на ценността”, тук методология на нейното определение е „теорията за пределната полезност”,  автори на която са Карл Менгер (1840-1921), Ойген Бьом - Баверк (1851-1914) и  Фридрих Визер (1851-1926). Според тази теория, производител на „продукти и услуги”  не е само трудът (наемния). Наред с него участват още четири „Фактори на производството”
      1. инвестиционни ресурси или капитал;

       2. природни ресурси или земя;
       3. предприемачески талант или предприемачески способности;

   4. информация; специфична форма на информация е технологията; (Уикипедия).

         Добавената стойност се разпределя пропорционално между собствениците на „производствените фактори”.

         Между посочените две определения на природата и същността на добавената ценност (стойност) или по-точно казано, на разменната ценност на стоките съществуват множество различия. Тук ще се спра само на две от тях – които смятам за основни и определящи.  Според всичките немарксистки икономически школи и теории, ценността (стойността) на стоките няма реално битие. Тя се поражда като идея в съзнанието на хората в процеса на размяната и потреблението. Според Маркс, както вече отбелязах по-горе, ценността е идеална реалност, която човеците създават не само с ръцете си или само с „главите си”, а като цялостни индивиди. Нещо, което хората трудно проумяват, доколкото общественото разделение на труда ги е превърнало в „абсрактни”, частични индивиди, които превръщат своята абстрактност в мащаб на света. (Маркс) Този феномен аз нарекох „частична интелектуална слепота” (ЧИС).

         Неразбирането и  неприемането от мнозинството теоретици на определението „идеална реалност” се дължи и на предубеждението, че физическата реалност, която  е достъпна за сетивата – въоръжени или не с прибори  -  е единствено съществуваща, и която погрешно бива определяна с философската категория „материя”. За несподелящите това Марксово разбиране, били те „марксисти” или не, „идеалното е характеристика на човешкото съзнание …, която няма самостоятелно битие. … Затова за разлика от самостоятелно, обективно съществуващия свят знанието за него и съзнанието като цяло се характеризират като идеално”. (Фил. Речник С. 1968) Или за тях то, идеалното, е нещо божествено, обитаващо Небето и/или Душата. За такива хора „добавена” и „принадена” са само термини, обозначаващи нещо, което няма реално битие, щом не е физическа реалност.

         Второто основно различие между двете теории се свежда до признаване или отричане на съществуването на  експлоатацията – безвъзмездното присвояване на принадения продукт (ценност) от собствениците на средствата за производство (капитала).

         Спорът за съществуването или не на експлоатацията не е само научен. В него хората участват с идейната си установка, което предопределя неговото дискурсивно (научно или не) решение да бъде не общоприето. Затова ще се опитам да докажа съществуването на експлоатацията, а значи и научността на марксизма със солиден и неоспорим пример от практиката.

          През 1956 г. католическият свещенник дон Хосе Мария Арисмендиариета основава в испанското басско градче Мондрагон  малък кооператив за  ремонт и производство на битова техника. Той е участник в Гражданската война на страната на Републиката, но не е марксист. По-скоро е анархокомунист, който с тази се дейност смята, че реализира социалната политика на Католическата църква. Някогашният скромен кооператив бързо се  разрастнал и днес той се е превърнал в десетата по богатство в Испания Мондрагон кооперативна корпорация (МСС), с над 80 хил. членове и със следните  основни икономически показатели към 2012 г.:

1.     Недвижимо имущество 7094 милиарда евро.

2.     Общ обем на инвестициите за отчетния (едногодишен) период 331 мил. евро.

3.     Оборотен актив 28793 мил. евро

4.     Оборотен капитал 3943 мил. евро, от които

2048 мил. евро акционерен (дялов) капитал и

1895 мил. евро резервен фонд.

         Мащабите действително са впечатляващи, но не те  в случая са най-важното. Производствените отношения в Корпорацията – трудовата групова собственост върху средствата за производство – премахват капиталистическата експлоатация на асоциираните производители, с което те се пренасят отвъд хоризонта на капиталистическия НП. Ще илюстрирам това с идеализиран пример. Да си представим, че двама братя близнаци, еднакво квалифицирани металици се пенсионират след 35 години трудов стаж. Единият е работил в завод на корпорацията като член-съсобственик. Другият брат е работил в съседен завод на капиталистическа корпорация като наемен работник. При средно годишна работна заплата в Испания около 15 хил. евро наемният работник ще е получил общо около 525 хил. евро, а брат му  - кооператорът в МСС – около 590 хил. евро, защото средната заплата в МСС е била по висока от средната за Испания. И двамата братя ще получават приблизително еднакви пенсии – наемният работник от държавната осигурителна система, а кооператорът – от осигурителната система на МСС. Всеки от братята е изработил за 35 години принадена ценност равна на около 1 мил. евро. Напускайки Корпорацията, кооператорът ще получи кеш около 500-600 хил. евро, което е половината от принадлежащата му принадена ценност, прибавяна ежегодно към дяловия му капитал. Другата половина, както вече отбелязах по-горе, е била отнета в полза на обществото. Брат му –наемният работник – напуска фирмата само с двете си голи отрудени ръце, пъхнати в празните му джобове.

Не е лоша статията, наистина е образователна. Но не съм сигурен колко хора се интересуват от терминологичния проблем. Ако има такъв ! - аз мисля, че няма. Ако това ти е проблема, въведи термин "нова" стойност, аз лично използувам по-често него, а ако искаш и "нова ценност". Важно е какво се разбира под дадено понятие, а не толкова словесното му изписване.
Ицко

Уважаeми г. Динков,
Благодаря все пак за добрата оценка. Страхувам се обаче, че не сте схванал смисъла на статията. Терминологичният проблем, който подлагам на критика не е толкова несъществен, както мислите. Освен това той е трудно отделим от същностния. Пример за това са тримата доценти. В случая, те явно са имали предвид новосъздадената стойност, за обозначаване на която е общоприет по-подходящия термин „добавена”. Употребеният от тях термин „принадена” (вместо „добавена”) говори, че те не разбират и/или не приемат смисъла на Марксовото откритие. Не разбират че принадената стойност е част (сега вече в развитите страни над 2/3 от добавената), която собствениците на средствата за производство отнемат безвъзмездно от наемните си работници. Посетих отново вашия Блог, за да разбера що за човек сте. Убедих се че притежаватe необходимия интелект и социално чувство, за да ми отговорите на следните въпроси: 1. Приемате ли, че капитализмът е експлоататорско общество? 2. Смятате ли, че Мондрагонската корпорация и стотиците ней подобни са пътят, който ще отведе човечеството отвъд тесния хоризонт на капитализма?
Предварително благодаря за отговорите. Уверявам ви, че, независимо от съдържанието им, ще са много полезни както за мен, така и за читателите.

jelezov - статията наистина ми хареса, но проблема който повдигате наистина интересува малко хора. Аз съм по-млад от Вас, но съм добре запознат с Маркс поради простата причина, че първата ми висша квалификация е от ВИИ " Карл Маркс". Навярно помните при него имаше едни обозначения с+v+m, да не се впускам в подробности какво означава "с" и "v" но "m" доколкото си спомням се подразделяше на две части 1. Необходимо работно време за да може работника да се възпроизведе и 2. принадено работно време. Оттам нататък може да се нарече с различна терминология. Кой както иска. Не твърдя, че трябва да се допълва Маркс. Аз бих го нарекъл "нова стойност". "Нова ценност" не ми харесва, защото тази "нова" трябва да има веществено изражение. Ако това изражение се реализира на пазара, то ще стане ценност, но ако не се реализира, не е "ценност" въпреки, че има стойност. Може да се окаже, че е произведено нахалост и, че има само емоционална стойност за този който го е произвел. А сега един въпрос за Вас. Ако това "веществено изражение" не се реализира на пазара, работодателя дали е експлоатирал работника ???
Подхвърлям Ви умишлено тема, която е свързана с Вашите два въпроса. Но на тях кратко и с коментар трудно може да се отговори. Ще се постарая да намеря време и ще ви отговоря с отделен "пост". Не знаех нищо за Мондрагонската корпорация, но се позаинтересувах. С "поста" ще засегна и нея.
Поздрав.
Ицко

Господин Динков,
Искрено се радвам от започнатия диалог. Смятам, че ще бъде полезен и за двама ни. Вярно е, че предметът на моята статия интересува малко хора. Но ако това малцинство го разбираше, нещата у нас и преди 1989 г., и след това щяха да се случат къде, къде по добре. Става въпрос не толкова до приемането или не на марксизма, а за разбирането му. Действително „нова” и „добавена” са синоними, защото смисълът им е тъждествен. Но „принадената стойност” не може да се заменя с друг термин, защото е основно понятие от Марксовата икономическа и социална теория. Никоя друга от множеството икономически школи не признава съществуването на ПРИНАДЕНА стойност, т. е. на експлоатация. А аз доказвам нейното съществуване с неопровержим пример от практиката. Мисълта ви „Аз бих го нарекъл "нова стойност". "Нова ценност" не ми харесва, защото тази "нова" трябва да има веществено изражение. Ако това изражение се реализира на пазара, то ще стане ценност, но ако не се реализира, не е "ценност" въпреки, че има стойност. … Ако това "веществено изражение" не се реализира на пазара, работодателя дали е експлоатирал работника ???” съдържа много съществен и трудно разбираем проблем. Отговорът ми е „да”. Реализиран или не, принаденият продукт е безвъзвратно отнет от неговия действителен собственик и затова е част от феномена наречен експлоатация. Този проблем е разработен най- задълбочено в труда на Роза Люксембург „Натрупване на капитала”. Аз го разглеждам в три от моите постинги:
1. Теории на икономическите кризи. 22. 02. 2013 г.
2. Осъдени ли сме на бедност. 04. 02. 2012 г.
3. Отново „Осъдени ли сме на бедност”. 16. 03. 2012 г.
Компилация от двата последни постинга бе отпечатана в сп. „Ново време” бр.10,2013 г.
Проблемът "стойност или ценност" сам по себе си е много интересен. СТОКОВАТА стойност (ценност), съществува в две форми: "потребителна" и "разменна". В бъл. и руски ез. и двете са стойност. В немския - Wert, а в англ. език потребителната е worth, а разменната - value.

Г-н Железов,благодаря че си правите труда да разяснявате такива термини за стойностите,ценностите и конкретно принадена и добавена стойност.И все пак това е трудно да се разбира и трябва внимателно да се чете още и още.Но широкия потребител от това не се интересува.Това че Мондрагон е определено едно прогресивно явление в пазарния свят няма спор.Но това не означава,че същата тази корпорация не експлоатире трудещите се,например в южна америка или където има филиали в по бедните страни от развиващия се свят(привилегиите едва ли се отнасят иза тях).Отгоре на всичко има сериозни финансови трудности,а част от нея под марката Фагор преди няколко месеца е банкрутирала.Така че излиза, че и този остров на благоденствието почва полека да потъва.Знаете че в днешно време оцеляват най наглите и циничните.Даже и да приемем че пенсионирания там работник ще вземе половин милион след пенсиониране,но се питам за какво са му на човек толкова пари на стари години,когато вече възможностите и желанията не са същите...Човек иска много когато е млад-всичко и веднага.А после на старини,ако има пари,даже не ги и харчи тези пари и често остават за някого друг след него.И честно казано на вашето поколение човек може до някъде да завижда-поживяхте си в хубаво и спокойно време,за което време младите може само да мечтаят.Но всъщност те не го осъзнават и може би по добре.Единствено е жалко за по старото поколение,че видяха краха на една епоха и всичко което бяха изградили отиде в небитието за дълго времена.А сега да му мислят младите и средните като мен,откъде идваме и накъде отиваме.

Монетарните Матрици и Глобалният Монетаризъм

http://virtuals.blog.bg/drugi/2014/12/05/monetarnite-matrici-i-globalniia-monetarizym.1319985