Философия на историята :: КАК ВЛАДИМИР ПУТИН. . . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.12.2014 16:56 - КАК ВЛАДИМИР ПУТИН....

Автор: jelezov Категория: Политика

Прочетен: 1564 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 20.12.2014 17:03

КАК ВЛАДИМИР ПУТИН РАЗРУШИ СТРАТЕГИЯТА НА НАТО Терри Мейсън В икономическата война, която НАТО разпали против Русия, страната се държи така, както го е правила в класическа война. Русия прие санкциите и примами противника на територия, която сама избра за битката. Сключвайки договор с Китай, за да осигури бъдещето си, и с Турция, за да внесе разкол в редовете на алианса, тя постъпи така, както някога с Франция и Германия и нейното привидно поражение може напълно да се превърне в окончателна победа. СЕТЬ ВОЛЬТЕР | ДАМАСК (СИРИЯ) | 8 ДЕКАБРЯ 2014 По време на ежегодната среща на върха по безопасността, организирана от фонда Бертелсман и НАТО през 1907 г. Путин отчетливо каза, че интересите на Западна Европа повече не са свързани изключително с другата страна на Атлантика, а са свързани основно с Русия. От тогава той последователно се опитваше да строи икономическите отношения с Европа и прокара Северния поток с помощта на бившия канцлер на Германия Герхард Шрьодер. САЩ от своя страна направиха всичко възможно, за да възпрепятстват това сближение, в т. ч. с помощта на преврата в Киев и блокирането на Южен поток. Ако се вярва на западните масмедии Русия е пострадала силно както от санкциите (по-точно от разгърналата се против нея икономическа война), които бяха въведени след присъединяването на Крим към Руската Федерация и унищожаването на боинга на Малазийските авиолинии, така и от понижението на цените на нефта. Рублата загуби 40 % от стойността си, загубените инвестиции в Южен поток са 4,5 млрд. дол., а продоволственото ембарго струва 8,7 млрд. дол. Както твърди западната преса Русия е разорена и политически изолирана. Но медиите предпочитат да мълчат за това, какви ще са последствията от тази икономическа война за Евросъюза. Ограниченията върху експорта на хранителни продукти може да изкарат извън строя цели отрасли на селското стопанство, а отказът от Южен поток ще се отрази негативно върху бъдещето на ЕС, защото ще доведе до ръст на цените на енергоносителите. Може да се помисли, че санкциите повлякоха след себе си неочаквано понижение на цените на нефта. И наистина нефта започна да поевтинява на 20 юни, но реално цените излязоха извън рамките на средностатистическите колебания едва към края на юли, точно след въвеждането на санкциите. Сами по себе си цените на нефта нямат никакво отношение към търсенето и предлагането. Както и всяка спекулация, те се съотнасят само с обема на въвлечения капитал, а движението на руския капитал рязко се ускори именно след обявяването на санкциите. Поначало понижението на цените на нефта се приписваха на Саудитска Арабия, която уж искала да подрине шистовия добив в САЩ, но по време на заседанието на ОПЕК стана очевидно, че саудовците тук са „не при чьом”. При това е невъзможно да си представиш Саудитска Арабия – въстанала против американския си сюзерен. Както и де е било, Русия завари Вашингтон неподготвен, завъртайки шахматната дъска: след вицепрезидента Джо Байдън, Путин посети Турция, страна от НАТО, където сключи мащабни икономически съглашения. По този начин той не само заобиколи западните санкции, но внесе и разкол в редиците на алианса. Съвременна Турция е държава, отправила се към жестока диктатура. Ако се вярва на Държавния департамент, който е повече от снисходителен към членовете на НАТО, интернетът в Турция е цензуриран, правителството злоупотребява с властта и торпедира антикорупционните разследвания, отнасящи се до членовете на кабинета и техните роднини. Правозащитниците и длъжностните лица, които инициират такива разследвания са подложени на преследване, малцинствата, с изключение на трите групи, упоменати в Лозанския мирен договор от 1923 година, нямат никакви права. Администрацията на Ердоган държи зад решетките стотици политзатворници ( основно това са офицери от висшия команден състав, които са виновни, за това че са контактували с представители на китайската армия, дейци на опозицията, журналисти и адвокати). В страната изтезанията са нещо обикновено, незаконните задържания също, както и убийствата без присъда. Президентът Ердоган си построи един от най-големите дворци в света. Той е разположен на територията на резерват, което е зебранено с закон и струва на данъкоплатците 615 мил. дол. Криминалният уклон на администрацията на Ердоган отдавна се превърна в главоболие за НАТО. При това Турция се превръща в опърничав съюзник. Вместо да помага на коалицията в борбата срещу Ислямската Държава, тя продължава да помага на джихадистите в борбата им срещу кюрдите (основно сунити). Именно затова Джо Байдън пристигна на 22 ноември в Анкара – видимо той се е опитал с заплахи да принуди Ердоган да спазва американските порядки. Но на 1 декември в Анкара пристигна Владимир Путин. Отчетливо отделяйки икономическите въпроси от политическите, той направи акуратно подготвено предложение: безпрецедентен икономически съюз между двете страни. Разбирайки, че това е единствения начин да устои пред Вашингтон, Ердоган набързо подписа документите, подготвени от русите. Той се съгласи за строителство на газопровод, съединяващ страната с Русия по дъното на Черно море, и ще купува по изгодни цени руски газ и атомни електроцентрали, които ще снабдяват с електроенергия промишлените му предприятия. В отговор той ще доставя на Русия селскостопанска продукция, и ембаргото против другите страни от алианса няма да го засегне. За НАТО турският проблем се превръща в кошмар. Разбира се Владимир Путин не измени мнението си за Реджеп Ердоган. Турският лидер е дребен престъпник, който се присъедини към Мюсюлманските братя, а след това, благодарение на ЦРУ, се издигна до върховете на властта. Сега той се държи като същински мафиот. Но руският президент е привикнал да общува с олигарси и князчета от централна Азия, които с нищо не са по-добри. Да и самият той влезе във властта, попадайки в обкръжението на Борис Елцин и на Борис Березовский. Ердоган прекрасно разбира, че е получил властта от ръцете на НАТО, който сега му държи сметка. Той направи пирует и, оставайки съюзник на Вашингтон в политиката, стана съюзник на Москва в икономиката. Той знае, че излизане от алианса няма, но благодарение на двойната си игра се надява да удържи властта. А сега да разгледаме стратегията на Путин Могъществото на САЩ се гради върху валутата, която те натрапиха на света благодарение на контрола върху пазара на нефта, както и на армията. Сега НАТО започна икономическа война против Русия. По пропагандни съображения тази война се маскира като санкции. Но истинските санкции предполагат разследване, съд и присъда, които в този случай отсъстват. Най-тежките санкции бяха наложени след катастрофата на пасажерския самолет над територията на Украйна, който най-вероятно бе унищожен от киевските власти. В отговор Владимир Путин обърна страната си от Западна Европа към Далечния Изток, подписвайки най-значителните за цялата история на отношенията с китайските партньори контракти. След това той използва Турция в борбата си с |НАТО и с това заобиколи западните санкции. И с Китай, и с Турция разчетите ще се извършват с местните валути или като бартер, но не и в долари. Руските експерти са пресметнали, че Вашингтон неизбежно ще се намеси, ако цената на нефта се задържи в продължение на шест месеца под 60 дол. за барел. Преди два месеца шефът на руската Централна банка Елвира Набиулина заяви в Думата, че е готова за такъв сценарий и че нейното ведомство има достатъчно резерви. Следователно, и ако днес Русия е пострадала от икономическите атаки на НАТО, то ситуацията може кардинално да се измени след половин година. За да запази своето лидерство Вашингтон ще бъде принуден да повиши цената на нефта, но през това време и ЕС и НАТО ще бъдат обезсилени, а Русия ще преориентира икономиката си към Китай. То ест Русия действа така, както е действала винаги. Тази страна винаги е използвала тактиката на опожарената земя. Когато Наполеон и Хитлер са навлизали в нейната територия, армията е отстъпвала на Изток, унищожавайки всичко по пътя си, а след това е преминавала в контранастъпление, когато противникът е бил обезсилен от дългия поход в дълбочината на чуждата територия. Преводът от руски език е на Желю Железов

Нагоре