СЛОВОБЛУДСТВО

 

Току що изгледах и изслушах Интервюто на президента Плевнелиев, дадено пред репортер на телевизия „Европа”. Замислих се върху това, с какво понятие може да се обобщи чутото. Стигнах до извода, че най-точно то може да се нарече „словоблудство” Защо? Ако господинът бе обикновен (посредствен) потомък на стар буржоазен род, такъв начин на мислене би бил напълно обясним и нравствено оправдан. Но, когато така мисли и говори бивш комсомолски активист, израснал в нормално семейство с комунистически възгледи, това е признак, че този „широко скроен човек” е както нравствено нечистоплътен, така и с интелект под средното равнище. Оправдана ли е такава крайна оценка? Тя би била и безнравствена и неистинна, ако за четвъртвековното буржоазно развитие жизненият стандарт на българина бе достигнал поне средноевропейско равнище. Но когато България е и ще продължи да бъде най-бедната страна в ЕС, такова сладкодумие не може да бъде друго, освен словоблудство.

Словоблудство и улична простотия хванати ръка за ръка.

щеше да стане професор, а не политик.

Първият коментар бе направен от някой си survakar003 минути след публикуването на този постинг. Но за голямо съжаление той изчезна. От кого, как и защо бе изтрит не зная. Ако авторът му прочете тези редове, бих го помолил да го възстнови, защото той бе съвършен пример за това, как словоблудството намира своя завършек в абсолютната глупост. Във въпросния коментар се твърдеше, че както Плевнелиев и всичките съвременни политици, така и всевъзможните партии са изчадия на БКП и ДС, които продължават да управляват страната, и което е причина за всичките злини, на които сме свидетели.
На г. Апостолов бих казал, че пак греши: установено е, че между професорите и доцентите от една страна и политиците от средния и висшия ешелон от друга, процентът на глупаците е еднакъв.