ПОРЕДНОТО СЛОВОБЛУДСТВО

                                                   Желю Железов

            Очаквах с нетърпение новогодишното поздравление на Президента,  не защото съм му фен, а защото би трябвало, в този съдбовен за страната момент, държавният ни глава да каже нещо смислено за случващото се в и извън Отечеството  ни. Уви!  Чух  декламация на посредствен декламатор написана от още по-посредствени „литератори”.

         Осъзнатата цел на изречените множество високопарни  думи, претендиращи за изискан стил на автора им, фактически бе прикриване на основната неистина, заблуда или лъжа на съвременното ни скапано обществено битие, която той формулира така: „Богатството се изработва с честен труд и добро образование.”  След това вероятно му се е искало да каже ”типичен пример за което съм аз самият.” Не го каза, но то се подразбира, защото и преди многократно го е казвал отрито или го е намеквал.          Образованите и нравствено чистоплътни хора осъзнават цитираната мисъл на президента като неистина. В съзнанието на повече или по-малко образовани люде, не изучавали „политическа икономия на капитализма”, тя съществува като трудно преодолима  заблуда. Но в съзнанието на г. Плевнелиев и подобните му тя вече не е заблуда, а е нагла лъжа, кощунство. Защо?          Реалното богатство на един от десетте най-богати българи  е около 1 млрд лв. Толкова струва например една ТЕЦ със средна мощност. Нека си представим как нашият човек, сам, въоръжен с кирка, прави първата копка, след това за няколко години проектира, издига корпусите, изработва оборудването и пуска в експлоатация въпросната ТЕЦ. Ако имаше Бог и той би му завидел на всемогъществото и всезнанието.          Истината за богатството, която така старателно крият съвременните адепти на капитализма, е разкрита, се съдържа в „ТРУДОВАТА ТЕОРИЯ НА СТОЙНОСТТА” на Адам Смит, Дейвид Рикардо и Карл Маркс. Според тази теория, богатство (стойност или ценност) създава само живият човешки производителен труд. В условията на обществено разделение на труда отделните производители разменят своя продукт помежду си  еквивалентно, според открития от Смит и Рикардо обективен закон на стойността. Но, въпреки еквивалентността на размяната, едни индивиди забогатяват (натрупват богатство), а други обедняват (остават с двете си голи ръце, дори и когато са високо образовани.) Това видимо противоречие между въпросния закон и икономическата действителност обясни Маркс с „ТЕОРИЯТА НА ПРИНАДЕНИТЕ ТРУД, ПРОДУКТ И СТОЙНОСТ”. Според тази теория, на определен етап от развитието на обществените производителни сили отделните производители получават възможност за производство на продукт, надвишаващ по обем потребния за възпроизводството на производителя и семейството му. За този продукт, произвеждан свръх „необходимия”, Маркс създаде понятието „принаден продукт”, произвеждан от  „принаден труд” в течение на „принадено работно време”.          Производството на „принаден продукт” е абсолютно условие за възходящото развитие на човечеството. Различните обществени строеве се отличават един от друг по начина на отнемането му от непосредствените производители и по формата на натрупването му като богатство. В досегашната история на човечеството, началото на която полага ново появилият се „принаден продукт”, са съществували и съществуват два начина за отнемането му: 1) частно отнемане в полза на индивиди от т. нар. „имущи класи” и 2) обществено присвояване, т. е. отнемане в полза на обществото, доколкото самото му производство е станало възможно във и чрез обществото. Двата начина на присвояване се определят от основното производствено отношение на всеки конкретен „начин на производство” (НП), юридически израз на което е формата на собственост върху средствата за производство. Те, от своя страна, също са „кристализирал” жив човешки труд и имат обществена природа, доколкото не могат да се появят и функционират извън обществото.           Такава е истината за създаването и трупането на богатство чрез частнокапиталистическото присвояване на „принаден продукт”, обикновено наричано „експлоатация на чужд труд”, която г. Президентът се мъчи да скрие с евфемизма „честен труд”.  Все с тази цел той пледира „да не отстъпваме от вече извоювани свободи, права и постижения и да не се връщаме назад към идеологиите на отминали времена”.

Описаният от вас начин за "създаването и трупането на богатство" е класическият, чрез производство и търговия, характерен за дадената обществено-икономическа формация. Първоначалното натрупване на капитала познава и други начини, например чрез пряк грабеж, какъвто беше извършен у нас под формата на приватизация, когато почти безплатно общественото богатство, натрупано при социализма, премина в частни субекти - "Кремиковци" ЕАД, БГА Балкан, БТК, Корабостроителниците и още, и още.
В сравнение с грабежа, присвояването на произведения от принадения труд през принаденото работно време принаден продукт, превърнат в принадена стойност, може да се смята почти за "честно" забогатяване.
Познавам младеж, който е добре образован и честен и на когото му предстои да полага честен труд. Ако съм жив, след години ще видя какво богатство ще е натрупал с честния си труд. Дано поне е способен да издържа семейство.