Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07.2016 16:51 - "ЗАБРАНЯВА СЕ ЧАЙ С МЛЯКО! ..."
Автор: jelezov Категория: Политика   
Прочетен: 637 Коментари: 1 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 „ЗАБРАНЯВА СЕ ЧАЙ С МЛЯКО! …”

Блогърът 1996, който редовно публикува в блога си „1996.blog.bg” статии от в. Дума, постна статията на г-н Радко Ханджиев „Забранява се чай с мляко! С "Брекзит" истината започва да взема превес над лъжата”
Дума 29. Юни 2016 , брой: 145 

Авторът – интересен публицист, общественик и учен – и заглавието ме зайнтригуваха. Прочетох я с удоволствие, но някои от тезите на автора не приемам и затова написах доста обширен коментар. След това ми хрумна, че мога да го пествам и в моя блог заедно със статията на г-н Ханджиев. Надявам се, че няма да бъда упректнат както от него, така и от блогъра 1996 и Редакцията на Дума.

Предупреждавам читателите, че някои от тезите, които лансирам, са мои теоретични постановки неприети и несъществуващи в научния дискурс. Такава например е тезата за ИДЕАЛНАТА природа на производствените (икономическите) отношения. В официалната марксистка философия и политическа икономия те се определят като МАТЕРИАЛНИ, за разлика от идеалната природа на  естетическите и нравствените отношения, което е в смислово противоречие с „духа” на Марксовата историософия.

Забранява се чай с мляко!С "Брекзит" истината започва да взема превес над лъжата 
Радко Ханджиев 
Дума 29. Юни 2016 , брой: 145
 

         Не споделям твърденията на някои медии, че Дейвид Камерън объркал нещата и се провалил. Вероятно се забравя, че Англия няма вечни приятели, има само вечни интереси. Тази максима, приписвана на лорд Палмерстън отпреди близо два века, отново идва да потвърди правилото, че на острова нищо не се върши случайно. Съвсем скоро ще се убедим в това, като се види накъде ще климне кариерата на бившия вече британски премиер. 
Според мен Камерън изпълни блестящо задачата. Евросъюзът е отслабен до такава степен, че разпадът му е неминуем. В този си вид той няма бъдеще. Ще има ли ново европейско формирование, какво ще бъде то, дали ще е само едно и колко от досегашните страни-членки ще участват в него зависи от мъдростта на народите, включително на политиците, наричани досега евроскептици. 
Дания, Нидерландия и Ирландия вероятно ще гравитират към Англия, защото икономиките им са обвързани повече с английската, отколкото с останалите страни-членки. В Централна Европа държавите от т.нар. Вишеградска четворка от години ратуват за самостоятелна, национално ориентирана политика. Страните от Южна Европа с южняшка плам отдавна отхвърлят диктата на чиновниците от Брюксел. 
Някой трябваше да сложи край на идиотизма на т.нар. Еврокомисия: неизбрани от никого "комисари" да налагат забрани на кривите краставици, домашната ракия и шкембе-чорбата. Ами ако забранят на англичаните да пият чаят с мляко, защото не било в съгласие с "европейските" ценности? 
С Вrexit истината започва да взема превес над лъжата. И да разголва ония, които превърнаха лъжата в достойнство и задължително поведение на неолибералния елит; които разбират демокрацията като безусловна власт на неизбраните от никого; които от години се гаврят с националните традиции на европейците. Вrexit е удар и срещу партиите, които крепят системата, която убива; които превърнаха конституциите ни в ненужна хартия и обявиха нормалното мислене за идиотизъм.
 Най-главното според мен е, че чрез Вrexit поддръжниците на оня капитализъм, който печели от производството на стоки и услуги, нанесоха удар на неолибералния капитализъм, който печели от претакването на хартии; реалната икономика нанесе удар на виртуалната икономика. Вrexit вероятно ще се окаже и бонус за "изолационистите", които може да дойдат на власт в САЩ след изборите през ноември.
 И нека не ни плашат с фашизъм. Историята не познава по-перфидно, по-нагло, по-мащабно елиминиране на стотици милиони хора по света от практиките на неолиберализма. Газовите камери на нацизма са невинно упражнение в сравнение с глобалното унищожение на хора, природа, ресурси. Онова, което нацистите не успяха, трябваше да бъде осъществено от неолиберализма. Примерът с България е христоматиен: за четвърт век относително добруващо общество е на път да бъде напълно елиминирано.
 Пътят на България следователно е пътят на Вишеград - създаване на правителство на националната концентрация, което да възстанови прякото действие на Конституцията; да се пристъпи към създаване на конституционно съобразена съдебна власт; да започне да възражда българската икономика - на първо място енергетиката; не да иска съгласие от неизбраните от никого "комисари", а директно да пристъпи към възстановяване на все още ненарязаните за скрап 3-ти и 4-ти блокове на АЕЦ "Козлодуй". Защото това отговаря на националните ни интереси, укрепва националната ни сигурност; защото само възродената икономика може да осигури създаването на нови работни места, национален доход, пазари; и оттам да генерира средства за повишаване на доходите и пенсиите, за възвръщане на конституционно гарантираните, но незаконно отнети от политиците на прехода право на достъпна медицинска помощ, на безплатно медицинско обслужване, на безплатно образование, на достойно заплащане на труда, на достойни старини. Иначе казано - създаване на национално отговорно правителство, което да спре геноцида над българската нация.

МОЯТ КОМЕНТАР

Добра и полезна статия, написана от порядъчен и еродиран автор. Но, според мен от научна гледна точка е повърхностна. Причината за това й качество  може да се потърси в следния цитат: „ Най-главното според мен е, че чрез Вrexit поддръжниците на оня капитализъм, който печели от производството на стоки и услуги, нанесоха удар на неолибералния капитализъм, който печели от претакването на хартии; реалната икономика нанесе удар на виртуалната икономика.” Видно е, че авторът, като огромното мнозинство марксисти, немарксисти, антимарксисти, неолиберали, кейнсианци и всякакви други, пишещи на подобна тематика, влага в понятието „икономика” съдържанието на понятието „стопанство”, „народно стопанство”. Последното Маркс доразви, внасяйки в научния оборот философско-икономическата категория „начин на производство” (НП), за да определи стопанската дейност на обществото като единство на противоположностите „производителни сили” и „производствени отношения”. Именно производствените отношения са съдържание на понятието „икономика” и за тяхното изучаване (като част от цялото) възниква науката ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ. Икономиката или производствените отношения са „идеални”, т. е. недостижими за всичките човешки сетива и следователно несъществуващи за разсъдъка. Никой никога не може да види или пипне например „разменна стойност” или „собственост”. От сетивата са възпринимаеми само техните носители - пари, стоки, средства за производство и др.

Разумът, който е способен да разкрива идеалната природа на производствените отношения (икономиката), разбира, че „неолибералния капитализъм, който печели от претакването на хартии” не е грешка в развитието на капитализма; не е злоумисъл на лошите виртуални капиталисти, които издевателстват над добрите капиталист – производители на стоки и услуги („реалната икономика”). Джордж Сорос е толкова реален капиталист, колкото реални са собствениците например на автомобилен завод или публичен дом.

Добрите капиталисти – производители на стоки и услуги, които не са нещо повече от олицетворен капитал, сами унищожават класическия капитализъм, чрез непрекъснат и необратим процес на механизация, автоматизация и роботизация на производствените процеси. Влиянието на това развитие на производителните сили на обществото върху производствените отношения (икономиката) К. Маркс разкри като „закон за тенденцията на нормата на печалбата към спадане” (Том 25, ч. І, с. 227-286). Малко по-късно Роза Люксембург творчески доразви Марксовото икономическо учение в капиталния си труд от 1913 г. „Die Akkumulation des Kapitals“ („Натрупването на капитала”), и продължението му „Анти-критика” от 1916 г., не превеждан и не издаван в България. На руски език може да се прочете в http://propaganda-journal.net/bibl/rl.pdf.

Така наречената „виртуалната икономика” е едно от най-могъщите съвременни средства за противодействие на разкритата от Маркс необратима тенденция. Чрез него  капиталистите се надяват да спасят своето общество, превръщайки го в нещо като „нов робовладелски строй”. (Понятие, въведено вероятно от проф. В. Ю. Катасонов)  Комунистите се борят за глобална победа на социализма, а песимистите смятат, че краят на света е неминуем.




Гласувай:
13
0



1. lesovski - Теоретически сте прав,
03.07.2016 10:05
но капиталът оплете в паяжината си народите, приспа ги и сега спокойно изсмуква жизнените и съпротивителните им сили. Новите технологии за тотален контрол над личния живот на хората, умишлената им маргинализация и още много други добре известни хватки работят в интерес на шепа властелини на света. Не е необходимо да се цитира, но естественият ход към социализъм и по- нататък би следвало да се извърши в най- развитите страни, но не е ясно от кого. Войните, терорът и надпреварата във въоръжаването за сега работят в полза на капитала, какъвто и да е той.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jelezov
Категория: Политика
Прочетен: 367760
Постинги: 198
Коментари: 577
Гласове: 1330
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031