ПРЕЗИДЕНТСКА ПРОГРАМА ЗА РЕФОРМИРАНЕ НА БЪЛГАРИЯ
През август 2014 г. публикувах тук постинг под заглавие „ИДЕАЛИЗИРАН ЕКСПЕРИМЕНТ ЗА РЕФОРМИРАНЕ НА БЪЛГАРИЯ”. Сега ще го препоствам с кратко обяснение на причината за тази повторна публикация.
Тогава за мен, както и за читателите то беше едно интелектуално занимание. Сега, поради наближаващите президентски избори и продължаващата все още селекция на кандидат-президенти, съдържащата се в него „ПРОГРАМА ЗА РЕФОРМИРАНЕ НА БЪЛГАРИЯ придобива актуално практическо звучене.
„ИДЕАЛИЗИРАН ЕКСПЕРИМЕНТ ЗА РЕФОРМИРАНЕ НА БЪЛГАРИЯ
Идеализацията е един от научните методи за познание на действителността, при който се прави максимално абстрахиране от реалността. Игнорират се едни условя и обстоятелства, които в реалната действителност не e възможно да се отстранят и се въвеждат нови, съществуването на които е само мислимо. В математиката и природознанието, за разлика от обществознанието той се използва често и успешно. В много от случаите е незаменим.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ЕКСПЕРИМЕНТА
Приемаме, че много скоро ще имаме един нов Европейски Съюз, отърсил се от неолибералната идеология и политика, и търсещ пътища за дълбоко реформиране. На неговото ръководство (Парламент и Комисия) предлагам в България да се проведе експеримент: цялостно реформиране на обществото (обществените отношения), което да започне с Референдум за суспендиране на Конституцията и едновременно с това избор на Президент, на когото Суверенът ще делегира абсолютна власт за пет години, която той ще упражнява чрез укази и назначено от него правителство, както и провеждане на референдуми по проблеми, които обществото ще изисква чрез подписка от минимум 100 хил. граждани. Той може да бъде преждевременно освободен с референдум, иницииран от минимум 500 хил. граждани. След изтичане на петгодишния срок, ще се проведе референдум за приемане на нова Конституция, фиксирала резултатите от реформите.
Кандидатът за Президент-реформатор се явява пред народа със следната
ПРОГРАМА
1.Експроприация (отчуждаване) на едрата и средната капиталистическа частна собственост. Експроприираните физически и юридически, български и чуждестранни лица се възмездяват справедливо. Принципите за справедливо възмездяване ще се разработят на научна основа от експертен колектив, който ще използва и наличния богат чуждестранен опит. (Читателите могат да участват с мнения и предложения)
Границата между едрия и средния бизнес от една страна и дребния от друга, ще зависи основно от обема и качествата на активите, както и от броя на наемните работници. Принципът за определяне на границата в различните отрасли ще бъде разработен също от експертен колектив. ( И тук читателите могат да предлагат свои концепции.)
2. Експроприираните предприятия могат да останат държавна собственост или да бъдат превърнати в кооперативи.
Ръководните органи на държавното предприятие (юридическото лице) ще се избират от общото събрание на трудовия колектив, ще се утвърждават от съответен държавен орган и ще се контролират от изборен Работнически съвет.
Превръщането на експроприираното предприятие в кооператив ще става чрез изкупуването му от отделните работници и служители с равни вноски. На индивидите, които не разполагат със средства, държавата ще отпуска безлихвен или ниско лихвен виртуален кредит. Устройството и функционирането на кооперативите ще се определя от Устав. Препоръчително е да се използва устава и опита на испанската Кооперативна Корпорация Мондрагон (МСС).
3. Държавата ще подпомага всячески кооперирането сред незасегнатия от експроприацията дребен бизнес.
4. Парично стопанство и фискална политика. Това е най-сложната за разбиране и управление сфера на обществения живот. Без да съм напълно съгласен с тезите на Жак Уъдърфорд, съдържащи се в книгата му “История на парите”, ще цитирам една от тях, която ще подпомогне разбирането на мотивите и идеята ми за реформиране на паричното стопанство.
„Всеки от двата първоначални типа пари създава своята уникална култура, дълбоко отличаваща се от всички предходни. Сега, в началото на двайсет и първия век, светът навлиза в третата фаза на историята на парите — ерата на електронните пари и на виртуалната икономика. Появата на електронните пари ще доведе с времето до обществени промени, поне толкова всеобхватни и фундаментални, колкото породените от предишните две парични революции. Новите пари ще предизвикат радикални промени в политическите системи, в организацията на търговските предприятия, в класовата структура на обществото. Виртуалните пари ще създадат своя собствена цивилизация, която ще се различава от досегашната така, както самата тя се различава от цивилизацията на викингите или на ацтеките.”
А. Ликвидиране на валутния борд (паричния съвет), национализация на паричното стопанство. Банките – държавни и кооперативни – функционират като не носещи печалба стопански субекти. Маржът между лихвените проценти на депозитите и кредитите – необходим и достатъчен за самоиздръжката на банките.
Б. Въвежда се отново златният стандарт. Ликвидира се златно-валутният резерв като определител на количеството пари в обръщение. Паритетът на лева се гарантира от всичките активи на държавата, в т. ч. и от златния резерв. Инфлацията се преодолява напълно чрез непрекъснато поскъпване на лева, основано на непрекъснатото повишаване на обществената производителност на труда в страната.
В. Въвеждане на прогресивно подоходно данъчно облагане на гражданите и стимулиращо инвестициите на кооперативите и на дребния частен бизнес.
5. Индустрия. Реиндустриализация на страната, съобразена максимално и ефективно с международното разделение на труда както в ЕС, така и извън него. Инвестиране само и изключително на национален капитал – държавен, кооперативен и частен (дребния бизнес). Допускането на чужди инвестиции и концесии – само след одобрение на общонароден референдум.
6. Селско стопанство.
А. Експроприация на нововъзникналата крупна поземлена собственост тип „латифундия” и създаване на държавен фонд от земя за оземляване на
желаещи да се занимават с земеделие лица.
Б. Приоритетно подпомагане на съществуващите земеделски кооперации, както и на създаването на нови трудови земеделски кооперации.
В. Насърчаване и подпомагане създаването на различен тип кооперативи между дребните фермерски стопанства.
7. Разпределителни и разменни отношения.
А. Разпределението на националния доход (НД) става според принципа „от всекиго според възможностите и способностите, всекиму според вложения по количество и качество труд. Постепенно нарастване ролята на солидарността. Максимално допустимото различие между минималното и максималното трудово възнаграждение се установява на пропорцията 1:9. (Желателно е мнение на читателите за посочената пропорция)
Б. Външната и търговията на едро – държавен и кооперативен монопол. Търговията на дребно – равнопоставено присъствие на държавни, кооперативни и частни субекти.
8. Политически партии. Държавата улеснява и подпомага (чрез пълно премахване на държавните субсидии) формирането на три партии, съответстващи на социалната структура на населението: 1. Лява партия, изразяваща интересите на хората на наемния труд и на кооператорите. 2. Дясна партия – носител и защитник на идеологията на едрата буржоазия. 3. Дребнобуржоазна центриска партия, изразяваща и защитаваща интересите на дребния бизнес и на част от интелигенцията. След възстановяването на конституционния ред така оформената партийно-политическа система се запазва, но не участва непосредствено във властта, което се гарантира от изцяло мажоритарните избори за парламент и месни органи на властта
9. Религия и Църкви. Държавата гарантира свободата на вероизповеданията. Подпомага пропагандата и внедряването на религиозните етични норми.
10. Образование и наука.
А. задължително, безплатно, светско и диференцирано, според възможностите на учениците, средно образование.
Б. Безплатно висше образование. Особени грижи за подобряване качеството на преподавателския състав и на материалната база. (Желателно е мнение на читателите относно дилемата „безплатно или платено с държавен виртуален кредит”.)
В. Развитието на науката - приоритет на приоритетите. Запазване и укрепване на БАН. Постоянно нарастващ обем на средства, като процент от БВП, отделяни за наука.
11. Духовна култура и изкуство. Решителна помощ на държавата за преустановяване на процеса на масово опростачаване на населението. Създаване на обществена система за ефективен контрол върху СМИ.
12. Физическа култура и спорт. Приоритетно развитие на масовия спорт. Противодействие на по-нататъшната комерсиализация на професионалния спорт.
13. Правораздаване и обществен ред. Мерки за осъзнаване от обществото, че основен и дори единствен сериозен проблем в двата сектора е корупцията. За борба с нея се създава особена, малочислена и свръх секретна разузнавателна служба директно подчинена на президента. След възстановяване на конституционния ред ще бъде на двойно подчинение - на президента и на председателя на парламента. Въвеждане на шерифската институция.
14. Национална сигурност. Въоръжени сили.
А. Излизане от НАТО и запазване на въоръжен неутралитет.
Б. Структура и организация на въоръжените сили: адаптация на швейцарския модел.
След изтичане на петгодишният срок на авторитарно управление, реализирало посочените в Програмата реформи и възстановяването на конституционния ред, общественият строй в страната вече не ще е капиталистически, нито комунистически, както биха го нарекли някои примитивни идеолози. Дали ще се нарича социалистически или по друг начин – не е съществено. Същественото е че той ще е ликвидирал почти и необратимо частното присвояване на „принаден продукт” („принадена стойност”), т. е. експлоатацията на човек от човека. Този нововъзникнал обществен строй ще бъде последна и продължителна епоха на икономическата обществена формация (в глобален план), а не първа или низша фаза на комунистическата формация, защото хората все още ще възпроизвеждат своя материален и духовен живот чрез обществено разделен труд.”
Всеки здравомислещ човек, прочел предлаганата програма, ще констатира, че в нея няма нищо безпрецедентно. Всичките предлагани реформи в народното стопанство, политиката и духовната сфера вече са били успешно реализирани. Уверен съм, че ако се подложи на анкета, за нея биха гласували около 80% от гласоподавателите. По-сложен е личностният проблем. Сред съвременните публични личности не намирам личност - годна да приеме и реализира подобна програма. Лансираният от левицата генерал Радев, като висш офицер, може би притежава много от качествата, необходими за реализацията й. Но освен тях е необходимо наличието и на интелектуални способности поне колкото половинката от интелекта на генерал Де Гол и четвъртинката на генералисимус Сталин. Дали ги притежава? Не знам!
10 години членство на България в ЕС и р...
Животът не е създаден, за да е лесен
