„АКО БЪЛГАРИТЕ ГЛАСУВАТ НА ИНАТ” На 28.10.2016 г. в БГНЕС бе публикувана статия на г-н Иван Бедров под горното заглавие. Докато напиша коментар, обсъждането й бе прекратено. Сметнах, че проблемът – предмет на статията – е интересен и си струва да публикувам готовия коментар като пост в моя блог. Ето го и него. Аз съм абсолютен идеен противник на г-н Бедров, но въпреки това приемам някои от неговите тези и оценки. Ще обесня това с отношението си към т. нар. „мажоритарно гласуване”. Не се нуждае от доказателство фактът, че буржоазното общество, в което живеем, не е социално еднородно. Разделено е на класи с противоположни интереси. Това обстоятелство  определя ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА МНОГОПАРТИЙНА ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕМОКРАЦИЯ като най-ефективна (адекватна) форма на власт и управление (с всичките си кусури). Тази истина е исторически и логически доказуема. Мажоритарното гласуване, като опит за отрицание на тази форма и установяване на „истинско нородовластие”, е политическа химера в условията на класово разделено общество. То може да бъде реална предпоставка   за въвеждане на фашистка или фашизоидна диктатура в интерес само на олигархията (чужда и своя), прикривана с „популистки” лозунги. Напротив, в социалистическото общество – преодоляло антагонистичните класови отношения и загубващо постепенно партийно-политическата си форма – то е единствената адекватна форма за делегиране на власт върху мажоритарно избрани представители, не на „гражданското”, а вече на социалистическото общество. Това, че то не се случи в СССР и другите соц. страни, е  основната причина за краха на реалния социализъм. А защо не се случи е въпрос, на който редица видни руски и западни учени вече дават задоволителен отговор. В  България обаче, дори и сред образованите люде, този проблем е terra incognita. На любознателните бих препоръчал статиите на и за Александр Зиновьев, както и някои произведения на професорите Андрей Фурсов и Валентин Катасонов. http://www.izstali.com/films/132-ziniviev.html http://zinoviev.info/wps/archives/171 P. S. Трансформацията на коментара в пост ми дава възможност да добавя още нещо. Ще гласувам за ген. Радев, не защото удовлетворява всичките ми изисквания за президент на РБ, каквато е тя днес, а защото е най-подходящият измежду „кохортата” кандидати за Президент и главнокомандващ на ВС. Подчертавам последното определение, защото през следващите няколко години България сигурно ще се озове в катастрофална геополитическа ситуация, в която генералът ще бъде възможно най-адекватният главнокомандващ. Другата възможност е българите да се осланят на политико-стратегическите способности на г-жа Цецка. Що се отнаса до госпожата, имам усещането, че ББ, към края на политическата си кариера, чрез нея е решил да си направи майтап с поданиците си. Защо „поданици”? Както е известно, в монархията населението се именува „поданици”, а в буржоазната република – „граждани”. ББ, заедно с всички дясноориентирани съмишленици, смята, че референдумът за Републиката от 1946 г. е нелегитимен и следователно България продължава да е монархия начело с Цар Симеон ІІ до детронацията следствие избирането му за Премиер. Тогава именно Царят е избрал охранителя си за свой заместник на престола. Иначе не може да се обясни както менталността на любимият на всички ни Бойко, така и титуловането от Него на гражданина Симеон Сакскобурготски като Цар и н. в. Въпросът за задължителното гласуване според мен е несъществен. Смятам, че намаляването на субсидиите за партиите е необходимо и оправдано. Но то трябва да е различно и да зависи от мащаба на електората им. Така ще се даде шанс за оцеляване на малките партии (които са потребни), както и за появата, и укрепването на нови партии. На 28. 08. 2016 г. тук публикувах мой пост на тема „ПРЕЗИДЕНТСКА ПРОГРАМА ЗА РЕФОРМИРАНЕ НА БЪЛГАРИЯ”. За съжаление той все още е незадоволително четен и коментиран. Препоръчвам го, макар да е нескромно. Ще предизвика интересни мисли у читателите и може би ще ги подпомогне в избора им.

човек от човека, а при социализма е точно обратното!

Уважаеми г-н Йорданов,
От стила и правописа (пунктуацията) на коментара ви се вижда, че сте образован човек. Смисълът на написаното обаче доказва категорично, че интелигибилността ви е съвсем елементарна, което обяснява причините, поради които не сте способен да си ОБЯСНИТЕ моето отношение към Русия, като момент от мирогледа ми. Затова няма да правя опит да доказвам, че коментарът ви е низ от неистини, а ще ви покажа защо НЕ МОЖЕТЕ ДА МЕ РАЗБЕРЕТЕ.
Към това, което знаете за интелегебилността и което бихте научили примерно от Википедия, ще добавя още нещо, което малко хора знаят и разбират. ИНТЕЛИГИБИЛНОСТТА е единство от три вида ОТНОШЕНИЯ на човешкия индивид към света: познавателно, ценностно и волево, съответстващи на трите елемента от структурата на съзнанието. Това е научно откритие на Карл Маркс, което, за съжаление, остана неразбрано дори от ортодоксалните марксисти. Доказателство за това е злополучната „теория на отражението”, за широкото разпространени на която има значителен „принос” и акад. Тодор Павлов.
Хората обикновено се досещат, че да ЗНАЕШ и РАЗБИРАШ нещо е различно от това дали го МРАЗИШ или ОБИЧАШ, но в мисленето и практическата дейност най-често са неспособни да ги различат. Пример за такава абсолютна неспособност сте вие, ако за доказателство на това е достатъчен коментарът ви.

Новите читатели вероятно се учудват към кого е адресиран горният мой коментар. Той е отговор на коментар на Йордан Йорданов, подвизаващ се във виртуалното пространство под никнейма „сурвакар”. Коментарът му, пестван в 20:07 ч. на 02 т. м. който той е изтрил след публикуването на моя коментар, започваше така: „Железов, чета те и не мога да си обясня защо смяташ, че продължаване политиката на васалничество към имперска Русия е правилната линия според теб?” Съдържанието му бе компилация от най-баналните антикомунистичиски и/или русофобски идеологеми, предназначени за най-интелектуално недоразвитите прослойки на обществото.
Съжалявам, че не го записах, за да го пествам отново. Въпреки пошлостта си , той би бил отличен пример за интелектуалния запек на определена част от съвременното българско общество.