ПУТИН: РЕСТАВРАЦИЯТА НА СОЦИАЛИЗМА В РУСИЯ ДНЕС Е НЕВЪЗМОЖНА

Проф. Евгени Гиндев е написал прекрасна статия-коментар върху неотдавнашната годишна пресконференция на президента на РФ Владимир Владимирович Путин, която препоръчвам да бъде прочетена от всеки научно мислещ човек. (gindev.blog.bg) Професорът приема идеята, че поанта на пресконференцията е следната мисъл на Путин: „Мисля, че това е невъзможно. Обществени (те) промени са толкова дълбоки, че реставрацията на социализма в този смисъл,  който, предполагам, Вие влагате, е невъзможно. Възможни са елементи на социализация на икономиката, на социалната сфера, но всичко това е свързано с големи разходи, надхвърлящи доходите, а това води до задънена улица."

Това е импровизиран отговор на въпрос, зададен от неизвестен човек от неизвестно издание: „Според данни на "Левада-център 66% от руснаците непрежалимо съжаляват за Съветския съюз (виж "Советская Россия" 20.12.2018). Какво е Вашето мнение, възможна ли е реставрация на социализма в Русия днес"?

Ако отговорът на президента не бе импровизация, а дълбоко премислен писмен, той би звъчал, убеден съм, значително по-иначе. Но, убеден съм също така, че тази импровизация изрязава най-точно идейните убеждения и научните възгледи на Путин по възела от проблеми, които съдържа задеденият му въпрос. Нека се опитаме да развържем този възел.

 

Първо, г-н Путин е абсолютно прав в твърдението си за дълбочината на обществените промени, дълбочина, която според мен е следствие на много причини, сред които е и все още неизживяният от човечеството зоологически егоизъм.  Реставрираният в Русия капитализъм, както всяко злокачестено образовоние, пусна толкова дълбоки корени, породи грандиозни „метастази“, които  надали ще бъдат отстранени без „хирургическа“ намеса, придружена с кръвопускане.

Второ: „...реставрацията на социализма в този смисъл,  който, предполагам, Вие влагате, е невъзможно.“ Въпросът, дали „реставрацията на социализма .... е невъзможна“ или възможна има две възможни решения: идеологическо и научно. Според буржоазните (и на средната класа в т. ч.) идеолози, както и мнението на самият Путин, реставрацията на социализма е невъзможна, защото не го желаят и защото той, социализмът, е нещо мнооого лошо. Идеолозите на трудещите се маси от наемни работници и служителри (у нас гласчето им все още е твърде нечуваемо) внушават, че капитализмът е нещо мнооого лошо  и затова трябва да се борят за победата на социализма, който е олицетворение на вселенското добро. Научното решение на въпроса гласи, че реставрацията на социализма и неговата победа в глобален мащаб е не само възможна, но и необходима (исторически закономерна). Сериозното доказателство на тази истина изисква поне стотина страници текст. Тук ще посоча само два аргумента: безусловният базов доход (ББД) и нулевите, с тенденция да станат отрицателни, лихви върху капиталите. Който желае да оспори валидността на тези аргументи, нека опита.

Трето. Какъв социализъм биха желали да бъде реставриран както задалият въпроса, така и всеки от 66-те процента руски граждани, желаещи реставрацията му?

Социализмът не е природен феномен, който съществува някъде в завършен вид и към реализацията на който човечеството се стреми неотвратимо. Той е обществен строй, може  би последен в рамките на „Икономическата обществена формация“ (Маркс), който хората сами сътворява, както могот , ръководени от доминиращите в епохата интереси и идеали. Въпреки множеството представи, мнения, възгледи и теории за социализма, такъв какъвто реално съществуваше в СССР  и в другите европейски социалистически страни, той може да се раздели на два вида: сталински и хрушчовско-брежневски-горбачовски. Днес в Руия, според меродавни социологически изследвания, желаещите реставрациата на сталинския социализъм надвишават 50 процента от активното население, но не са малко и хората, неосъзнали все още истината за Хрушчов, хрушчовизва и „десталинизацията“, която например Анатолий Анатолиевич Вассерман ни разкрива в есето-изповед „Какой я был тогда  дурак“. В България по тези проблеми съществува абсолютен интелектуален „запек“, свидетлство за което ще бъде и предаването  „Бг история“ по БНТ на 7 т. м., със заглавиеи „Н Р България“, организирано и водено от Георги Ангелов – един продажен и със съмнителки интелектуални способности субект, който заедно с тайфата нему подобни ще се опита да ни внуши, колко лош бил социализмът, за разлика от капитализма, който той се срамува (или страхува) да назове с истинското му име и затова го наорича „демокрация и пазарна икономика“.

Четвърто. „Възможни са елементи на социализация на икономиката, на социалната сфера, но всичко това е свързано с големи разходи, надхвърлящи доходите, а това води до задънена улица." Тази мисъл, изречена от Путин спонтонно, свидетлства недвусмислено, че идейно той се намира някъде между десните социалдемократи и левите от Европейската народна партия. Като искрен и истински руски патриот, му се иска да сътвори в РФ „държава на всеобщото благоденстие“ (Welfare state) по образа на Западна Европа и Северна Америка след ВСВ, но, притежаващ завиден интелект и богат държавнически опит, разбира , че сега, и в Русия това е невъзможно, и затова е принуден да признае горчивата истина, че политиката му води в задънена улица.

 

 

 

 

 

 

          

Ако либералната политика и власт на Путин ги осъществи, то неминуемо ще доведе не само до просперираща Русия, но и до социализма.

Другарят Путин се заблуждава. Възраждането на социализма ще започне с вземането на властта от военните и експроприацията на олигарсите, след излизането на Путин от властта.

Няма да скрия, че очаквах коментарите към този пост с подчертан интерес, защото той е плод на много часове труд. След прочитането на този първи коментар, влязох в блога на автора му и с радост констатирах, че последният му пост „Социализмът се оказа много ефективна организация“ е много близък по проблематика с моя пост. А след като прочетох и дискусията му с блогъра get, написах коментар, лайтмотивът на който е, че в съжденията си за социализма уважаемият блогър не предпоставя екзактно научно понятие за социализма, което проличава и в този коментар

Коментаторът е повлиян от макар и слабо проявяващата се тенденцея за повишаване на вярата на обществото в спасителната мисия на военните. Това е резултат от дискредитацията на всичките политически партии, както и на порочността на компрадорския периферен капитализъм, реставриран у нас. Аз обаче, макар и кадрови офицер в оставка (подполковник от земната артилерия и ракетните войски), не вярвам в тази спасителна мисия на военните, дори в Русия, където офицерският корпус се радва на особена почит. Според мен спасението е в създаването на принципно нова марксистка партия, преосмислила великото Марксово учение, въоръжена с всички достижения на науката, поучила се от грешките на миналото и затова способна да поведе хората по спасителния път. Това го педвиди гениалният Йосиф Висарионавич, написал “ Без теории нам смерть! Смерть!! Смерть!!!

и двамата имат според мен "философско-идеологически", "социал-революционен" мироглед.
Един държавник НЕ МОЖЕ да си позволи тоя лукс. Той трябва да Д Е Й С Т В А в РАМКИТЕ НА ВЪЗМОЖНОТО. Оттам и "забележките" към Путин.
"Държавата и революцията" на Ленин не се сбъдна нито в революцията, нито в държавата, но държавническият гений на Ленин и Сталин намери нов, практически път. Те творяха теория и ДЕЙСТВАХА в движение, без да робуват на остарели доктрини.
Не знаех тази мисъл на Сталин “Без теории нам смерть! Смерть!! Смерть!!!" И аз я намирам за гениално ПРЕДВИЖДАНЕ по негово време, защото цели три десетилетия по-късно ми стана ясно, че БЕЗ ТЕОРИЯ на социалистическия ТЕХНИЧЕСКИ ПРОГРЕС, за социализма иде смърт! Смърт! Смърт! Но след Ленин и Сталин не се роди трети гений, способен да твори в движение теория на социалистическия научно-технически прогрес. Страхувам се, че и Путин, и Русия в момента, ИМАТ СЪЩИЯ ПРОБЛЕМ, и дано смъртната опасност да изяви нужния (нужните) гений.

Създаването на партия и преосмислянето на марксизма-ленинизма изисква много време. По скоро преосмисляне трябва да има на практиката на реалния социализъм и къде тя е в противоречие с теорията. Тоест Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин трябва да се четат по-внимателно и задълбочено. Под власт на военните нямам предвид извършването на преврат, а по-голямо влияние на военното лоби във властта - президент бивш военен например. Но е необходима власт, която да разкара олигархията от икономиката и влиянието й в политиката. Путин флиртува с олигархията и капитализма, което отслабва страната. Той е в разкрачено положение, което не може да продължава дълго и ще дойде момент на избор. Ако в този момент централната власт избере пътя на социализма, промяната ще стане по-лесно и бързо. Другият избор води до гражданска война.

сега са много по-достъпни и КОНЦЕНТРИРАНИ. И наследството на Маркс, Ленин и Сталин в т.ч., и като проверена теория, и като опит недостигнал съвършенството на теория.
Животът няма да ни чака да "преосмисляме Марксизма" и да основаваме партии, които веднага ще затънат в безнадеждни спорове.
ДЕМИУРЗИ СА НУЖНИ, ГЕНИАЛНИ ДЕМИУРЗИ, с ослепителен АВТОРИТЕТ, за да "се свири от едно място", както е казал И НАЛОЖИЛ демократът Левски, ЗАЩОТО Е ГЕНИАЛЕН, освен че е чист, свят и неуморен.
Затова глобалистите, всъщност кандидати за световно господство, се пазят като от огън от "ХАРИЗМАТИЧНИ ЛИДЕРИ" между потивниците си. И навреме ги опозоряват или отстрелват.
Сега на мушката са Русия и Путин. Вече опозорени пред западното обществено мнение (и пред проф. Гиндев). Очаква се отстрелът, пази Боже.