Ж е л ю Ж е л е з о в                   АНТИКОМУНИЗМЪТ И ГРАЖДАНСКАТА ДОКТРИНА                                                                 тезиси                                                                                      Нощта ражда из мъртва утроба                                                                                       вековната злоба на роба:                                                                                       своя пурпурен гняв –                                                                                       величав                                                                                                               Гео Милев                                                                    Съвременният антикомунизъм не може да бъде нито теоретично основание, нито ценностна позиция на една нова Гражданска доктрина. Спасение от досадните му изблици е възможно чрез “разчистване на сметките” с близкото минало и опит за “надзъртане” в бъдещето. При теоритичното осмисляне на  “реалния социализъм” се акцентира върху няколко момента. 1. В “материалистическото разбиране на историята”, като фундамент на цялото Марксово учение, се съдържа идеята, че човешката история преминава през три крупни обществени формаци: първобитно-общинна, икономическа и комунистическа. 2. Икономическата формация, в която живеем сега се дели на четири “прогресивни епохи”: азиатска, антична, феодална и буржоазна. Марксистите-доктринери произволно превърнаха последните три епохи в отделни формации, с което заличиха общото им определение “икономическа”, смисълът на което остана за тях неразбран. 3. Социализмът, заменил капитализма чрез революция, се разглеждаше като първа или низша фаза на комунистическата формация, което се оказа теоретична грешка. Дали тя е допусната от Маркс или от Енгелс? Отговърът на този въпрос не се съдържа в отделни цитати. Той изисква нов прочит на цялостното им творчество. До решението за въвеждане на НЕП-а Ленин е убеден, че след пролетарската революция започва процес на “въвеждане” на социализма, разбиран именно като първа фаза на комунизма. Най-вероятно с тази реформа е смятал да извъши това, което направи Дън Сяопин в Китай. 4. Капитализмът не е и не може да бъде последен строй на икиномическата формация, защото не може да реализира естествен преход към комунизма. В недрата му не могат да се появят комунистически поизводствени отношения. 5. Преходът към комунистическата формация ще се подготви от нов обществен строй. Той ще се различава от капитализма основно с колективните форми на собственост върху средствата за производство, които, като видове частна собственост, правят този строй, независимо от названието му, част от икономическата формация 6. Частната собственост, като обща основа на двата строя, създава реална възможност за мирен и постепенен (размит) преход между тях. Но дали тази възможност ще се реализира, ще зависи от множество обстоятелства, които не могат да се предвидят. Истинският преход, след укрепване на кълновете, появили се в рамките на капитализма, може да започне едва след като политическата власт бъде окончателно изтръгната от буржоазията и премине в ръцете на нов тип левица, която ще има за краен ориентир комунистическата формация Тези и още много други съществени постановки могат да се оборят само със сериозни теоретически аргументи, каквито антикомунистите не притежават. За доказателство използвам примера с двама ярки антикомунисти: практикът доктор Бойко Борисов и теоретика проф. Георги Фотев с последната му книга “Дългата нощ на комунизма в България”. Тяхната мъдрост и теоретичен багаж се свеждат до две догми: че комунизмът е утопия и че хората се делят на добри и лоши. Лоши са комунистите и всички които се нареждат под лозунга “един друг свят е възможен” , а добри са всички, които желаят съхранението на съществуващия земен рай..   Унищожаването на капитализма някога беше историческа мисия на пролетариите. Сега неговото преодоляване е в интерес и по силите на “гражданското общество”, доколкото огромното множество от активното население (80-90 %)  са хора на наемния труд, жизненте интереси на които диктуват прощаване с царството на капитала. Но това изисква нова антикапиталистическа гражданска доктрина, която да описва необходимата политика, която трябва да подготви и реализира прехода към новия обществен строй. Тя трябва да бъде същностно различна от антикомунистическите доктрини, които манипулират общественото мнение с илюзията, че капитализмът може да се усъвършенства безкрайно. За тази цел  обикновено се използват евфемизми от рода на “постиндустриално” и “информационно” общество или “общетво на знанието” и др. подобни. Най-новата драма, за която се вдигна завесата на капиталистическата сцена – глобалната финансова криза – за пореден път доказва правотата на всички, които смятат, че е време капитализмът да заеме полагащото му се почетно място в Музея на историята. Дано хората го изпратят там с усмивка на уста.                                                            GSM 0887749431; e-mail: j_jelezov@mail.bg