АВТОБИОГРАФИЧНО               Било е 1934 лето от н. е. В Крива река - малко делиорманско селце, наречено на името на рекичката, която тече край него, съм се появил и аз заедно с още няколко българчета, турчета и циганчета. Фамилията ми бе голяма, заможна и уважавана в селото и региона. От баирите над селото пред погледа на юг се разкрива обширно поле, където на около 15 километра се намират с. Плиска и останките от първата Българска столица, която е била водоснабдена с водите на нашата Крива река. Малко по на юг се очертава силуета на величествените Мадарски скали, а при добра видимост още по на юг се синее Източна Стара планина, където, в подножието на Преславска планина се е сгушил  гр. Велики Преслав – някогашната втара Българска Столица. Завърших гимназиалното си образование в Шумен. Интересен факт от битието ми тогава  -  бях член на УК на ДСНМ заедно с бъдещия Президент Желю Желев. Учителката по логика ми предсказваше, че ще стана философ, аз мечтаех да бъда художник, а обстоятелствата определиха да стана офицер. След завършване през1957 г. на Артилерийското училище в Шумен бях изпратен на политическа работа в бреговата артилерия. След това последва Дунавската флотилия в Русе. След лквидирането й ме преместиха в Дивизион тралчици в Бургас. След това преминах в Сухопътни войски – в Артилерийския полк и Ракетната бригада в Ямбол. Последва служба в Долен чифлик и 6 години в с. Звездец Бургаско. През 1972 г бях приет за слушател във Военната академия “Г. С. Раковски”. Сед завршването й, поради изключително успешна защита на дипломна работа на тема “Философски проблеми на творчеството в партийно-политическата работа”, бях оставен за преподавател в Катедра “Философия” на Академията. Послдваха събития, които предопределиха както понататъшното ми битие, така и направлението в заниманията ми с историософски и аксеологически проблеми. По това време опошляването и догматизацията на Марксовото учение бе в общи линии завършено, въпреки че стотици кандидати и доктори на философските науки продължаваха да сътворяват все нови и нови “приноси” в развитието му. Това се извършваше под флага на “теорията на отражението” на акад. Тодор Павлов, която се определяше като ленинска, въпреки че нямаше нищо общо с ленинизма. В резуртат на всичко това се стигна до утвърждаването на три догми: философията се превърна в гносеология (тиория на познанието), идеологията бе определена като наука и като следствие  научният подход в познанието на социалните процеси бе заменен с “класово-партиен подход”. Благодарение на това , че успях сравнително обширно и задълбочено да се запозная с основните трудове на класиците, постепенно разбрах цялата нелепост на догматиката, която се представяше за маркисизъм ленинизъм и с целият си наивитет започнах да опонирам на колегите от катедрата. В резултат на това бях буквално изгонен от Академията. След една година служба в гр. Сливница успях, с големи усилия, да се пенсионирам, с което получих привилегията да превращам работата в удоволствие, каквото е редуването на философските занимания с приложно художествено творчество. През 90-те години напуснах БСП, въпреки че смятах социалдекратизиранито й за необходимо и полезно за обществото развитие. Желаех да си остана комунист и марксист и да правя кавото мога за един нов прочит на Марксовото учение.

Никога не е трябвало да напускаш селото. Като убеден комунист, убивал ли си кулаци - фашисти и разне врагове на народа.