Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2009 15:03 - “ ЦИГАНСКА ПРЕСТЪПНОСТ”. СЪЩЕСТВУВА ИЛИ НЕ?
Автор: jelezov Категория: Технологии   
Прочетен: 331 Коментари: 0 Гласове:
1



                         “ ЦИГАНСКА ПРЕСТЪПНОСТ”. СЪЩЕСТВУВА ИЛИ НЕ?
 
                                                         Възможни ли са “умни глупости”                                                            
 
            В телевизионното предаване “ВН” на Кеворк Кеворкян на 5 септември 2004 г. между последния и д-р Тренчев от една страна и представителката на Българския хелзински комитет г-ца Маргарита Илиева протече интересен спор на тема истинно или не е определението “Циганска престъпност”.Младата госпожица напълно логично доказа, че няма и не може да има циганска както и въобще всякаква друга етническа престъпност, защото престъплението е винаги само индивидуален акт, дори когато е колективно дело на някаква група. Господата Тренчев и Кеворкянвидимо не приеха “логиката”на госпожицата, но не бяха и в състояние да й противопоставят друга логика на умозаключение, запазвайки същата предпоставка, защото друга логика за истинно заключение от тази предпоставка просто няма. Опитвайки се да и опонират, те несъзнателно напускаха параметрите на предпоставката “предстъплението е винаги само индивидуален акт”. А както е известно, ако спорещите изхождат от различни предпоставки, дори когато говорят умно,спорът се превръща в глупава говорилня. Следователно, за да е умен спорът и за да се стигне до истината, той трябва да се пренесе върху проблемата за истинността или неистинността на предпоставката, а не тя да се третира като догма.
            Ще започнем изследването на тази проблема със съждението, че престъпността е човешко, обществено явление. Никой не би нарекъл престъпление изяждането на откраднатото от вълка агне. Следователно, причините за хилядолетното съществуванена такова широко разпространено явление трябва да се търсят в “човешката същност”.Откак хората са започнали да се интересуват от своята същност, са се появили и съществуват само два принципно различни възгледа за нея. Възникналият най-напред, просъществувал хилядолетия, приеман и днес от огромното болшинство хора – образовани и необразовани – е, че “човешката същност е абстракция присъща на отделния индивид”. Тази абстракция съществува в три форми: душа, мислене, разум, които се разбират като видообразуващи признаци на биологичния вид “homo sapiens” и които, общо или поотделно, го отличават съществено от останалия животински свят.
            Религиозният възглед за човешката същност, който я отъждествява с душата, обяснява /и оправдава/ престъплението с грехопадението на Адам и Ева.
            Възгледът за мисленето и разума /близки, но не тъждествени понятия/ като форми на човешката същност е плод на модерното време. Според този възглед, хората, придобили по някакъв начин способност за мислене и разум като техни родови и видови признаци, откриват съществуващи някъде вечни и неизменни идеи за добро и зло, за справедливост и несправедливост, кодифицират ги в нравствени норми и закони, създават органи, осигуряващи тяхното спазване и накрая, сключват договор, според който всички индивиди са равни пред тези норми и закони, а тяхното нарушаване се наказва. Така възниква и това е същността на възгледа за т.н. “гражданско общество” като сума от индивиди, притежаващи своята човешка същност като вътрешно присъщ им родов и видов признак. Предпоставката в съждението на г-ца Илиева не е нищо друго освен дедуктивноизвлечено следствие от изложения по-горе възглед.
            Вторият от двата съществуващи възгледа за човешката същност е сравнително нов. Той възниква едва през 1844-45 г.г. и е плод на научното творчество на Карл Маркс. Според него “…човешката същност не е абстракция, присъща на отделния индивид. В своята действителност тя е ансамбълът на всички обществени отношения”. В тази кратка формулировка се съдържа както отрицание на стария възглед, така и възможно най-кратко определение на новия, превърнал се във фундамент на учението, което носи името на Маркс.
            Взети като предпоставки на мисленето, творящо знания за съществуващите социални проблеми, тези два възгледа водят до все по отдалечаващи се, противоположни и несъвместими изводи.
 
 
            Според първия възглед между животинските популации и човешките общества няма принципна разлика. И в двата случая става дума за съвкупности от живи същества, обединени само от природни връзки, които се регулират, при животните от вродени инстинкти, а при хората – от разума. На тази основа т. нар. “социал-дарвинизъм” се оформи като доминираща идея в съвременната буржоазна /западна/ философия на историята и социологията.
           В определението на човешката същност като ансамбъл на обществените отношения се съдържа разбирането, че с появата на човека и човешкото общество върху планетата Земя е възникнало нещо качествено ново, развитието на което се детерминира по принципно различен начин от детерминираността на природното цяло: хората сами творят историята си, произвеждайки и възпроизвеждайки материалния си живот.
            Според първия възглед зачовешката същност етносът е “няма” общност, формално обединение на индивиди според определени признаци: език, бит, култура и др. п.
            Според Марксовия вазглед етносът е исторически възникнало, действително обединение на хора, характеризиращо се с определена система от социални отношения, които дават облик на поведението на съставляващите го индивиди. На това основание е резонно да се говориза “циганска”, за “българска” и за всякаква друга етническа престъпност
            Като логическа предпоставка първият възглед води до извода, че проблемата за престъпността сред циганското малцинство може да бъде решена посредством интеграцията му в “гражданското общество”, а като главно средство за решаване на тази задача се смята подобряване на възпитанието и образованието на подрастващите ромчета.
            От Марксовия възглед логически следва извода, че омагьосаният кръг, в който се възпроизвежда т.нар. “цигания” може да бъде разсечен преди всичко чрез реални промени в социалните и преди всичко, в икономическите отношения на малцинството. В този смисъл д-р Тренчев, чрез идеята си за оземляване на безимотните роми, се проявява като по-последователен марксист от някогашните корифеи на “марксистко-ленинската идеология”, които неизменно посочваха подобряването на възпитателната работа сред масите като панацея за решаване на възниквалите в обществото противоречия и проблеми.
                                                                      
 
 
 
 
                                                                                              
 
 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jelezov
Категория: Политика
Прочетен: 123306
Постинги: 149
Коментари: 339
Гласове: 564
Календар
«  Октомври, 2014  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031