ИДЕЯ ЗА ФОНДАЦИЯ “КАРЛ МАРКС”                            Мечтата на милиони хора, смисълът на която лаконично е изразен в лозунга  на “Монд дипломатик” - “Един друг свят е възможен” - ще си остане мечта, ако реализацията й не се предхожда от сериозна научна работа, която на свой ред може да бъде резултатна, ако за методология има Марксовото материалистическо разбиране на историята.(МРИ) Последното съждение прилича на подобни твърдения на догматичния марксизъм-ленинизъм, но е различно от тях, доколкото има за предпоставка разбирането, че между Марксовата философия на историята и т. нар. исторически материализъм (ИМ) приликата е само терминологична, т. е. по същество те са противоположни философски системи. Че това не е голословно твърдение, ще докажа с два примера.             “Тук виждаме, че прокараният натурализъм или хуманизъм се различава както от идеализма, така и от материализма, и същевременно е обединаваща ги истина. Същевременно виждаме, че само натурализмът е способен да разбере акта на световната история” (К. Маркс Ф. Енгелс Съчинения (МЕС), т. 42, с. 151)             Към абзаца е написана обяснителна бележка № 75, в която е изложено разбирането на издателя (Института по марксизъм-ленинизъм към ЦК на КПСС):             “Своите философски възгледи Фойербах наричал натурализъм и хуманизъм, но в същото време обикновено избягвал термина материализъм, очевидно изразявайки с това своето несъгласие с някои от принципите на предишния английски и фенски материализъм, в частност с абстрактността, със сенсуализма, виждащ в чувствеността основа и единствен источник на знанията. На това място Маркс говори за дофойербаховските форми на материалистическата философия, споделя неудовлетворението от тях характерно за Фойербах. Не този стар материализъм, и не идеализмът, а философията на Фойербах – натурализмът, хуманизмът – е способна да постигне тайните на световната история”.             Всеки мислещ, но и непредубеден човек, който проучи внимателно “Светото семейство” (МЕС, т. 2, с. 3-224),  “Икономическо-философските ръкописи от 1844 г”, от където е и цитираният абзац, и най-вече Глава 1 “Фойербах “ на “Немска идеология” (МЕС, т. 3, с. 17-78), ще стигне до извода, че авторите на бележката не са разбрали същността на Марксовия материализъм и следователно са останали материалисти от фойербаховски и дофойербахоски тип, неспособни да проумеят оценката, която Маркс му прави в известните “Тезиси за Фойербах” месеци след написването на цитирания по-горе абзац             “Главният недостотък на целия досегашен материализъм – включително и Фойербаховия – се заключава в това, че той схваща предмета, действителността, сетивността само като обект или съзерцание, а не като човешка сетивна дейност, като практика, не субективно.” (МЕС, т.3, с. 3)             Като допълнение на това Маркс ще напише:             “Доколкото Фойербах е материалист, историята лежи вън от неговото зрително поле, а доколкото разглежда историята – той съвсем не е материалист. У него материализмът и историята са напълно откъснати едно от друго, което впрочем е ясно вече от казаното”. ( МЕС, т. 3, с. 45)              Ако след думата “материалист” Маркс бе  написал, “а е парексаланс идеалист”, смисълът на опредлението не би се променил. Следователно, домарксовият материализъм, с който, както видяхме по-горе, се идентифицира канонизираната  марксистко-ленинска философия, не е годен за методология на историческото познание. Как ИМ (догматизираният  двойник на Марксовото МРИ) се опитва да излезе  от това затруднение?             Както е известно, философското познание възниква и се оформя като опит да се отговори на изпречилата се пред човека дилема – материята или духът, битието или съзнанието са първични и определящи”. В своя труд “Фойербах и краят на класическата немска философия” Енгелс определя дилемата като “Основен въпрос на всяка философия” (ОВФ). Три типа отговори са давали философите на този основен въпрос през хилядолетната история на философията: монистични – материалистически или идеалистически в зависимост от това коя алтернатива се приема за първична и определяща; дуалистични – отричащи алтернативната природа на дилемата и приемащи материята и духа като равнопоставени и вечни субстанции. Такава е философията на Декарт. Триалистичното решение на ОВФ, пример за което е философията на К. Попър, се свежда до взаимодействието на три субстанции: битие, обективен дух, субективен дух.             Историческият материализъм, приел и признаващ за своя основа целия домарксов материализъм, както Фойербах, не е в състояние да разбере материалистически своя предмет, т. е.  историята. Така материализмът тук се превръща в куха фраза.  ОВФ може да се формулира и като въпрос за произхода (ставането) и природата на “идеалното”. Какъв отговор му  дава ИМ?             “ИДЕАЛНО (гр. idea – идея, образ) – характеристика на човешкото съзнание, основаваща се на гносеологическото му противопоставяне на материалното, на матероята. “Начинът по който съществува съзнанието и по който нещо съществува за него – това е знанието” (Маркс) Знанието за света представлява идеална форма на обективните връзки на нещата”. (Философски речник. Под редакцията на М. М. Розентал и П. Ф. Юдин, С 1968)             Тук нещата придобиват съвсем смехотворен характер, защото цитираната мисъл на Маркс (Икономическо-философски ръкописи...МЕС, т 42, с. 153), с която се аргументира истинността на определението на “идеалното”, не изразява негово разбиране, а в нея Маркс синтезира същността на спекулативното мислене на обективния идеалист Хегел. Двата примера не са резултат на някакво недоглеждане от страна на автори и редактори.  Напротив, те са илюстрация за най-дълбоката същност на ИМ, същност, която в науката се определя с понятието “еклектика”. Най-добра илюстрация на тази еклектика е “теорията на отражението” на акад. Тодор Павлов.             Марксовото разбиране на Историческия процес, което е различно както от материалистическото, така и от идеалистическото и същевременно е “обединяваща ги истина” се различава от еклектичния ИМ с диалектическата си същност като единство на противоположни определения. Изхождайки от това можем да кажем, че Маркс е монист-материалист, доколкото не допуска съществуването на нещо над и извън природата. Той е дуалист, защото  разглежда историята на човечеството като история на една нова, втора, очовечена природа. Това е основанието възгледите му да носят определението “хуманизъм”. Но той е и триалист, и за пръв път истински триалист, защото първи отхвърля мистичното покривало над “третото”, над хилядолетната идея за триединното начало на битието. Маркс изгражда понятие за “третото” и го обозначава с термена “практика”, както и със синонимите му “субективност” или “човешка сетивна дейност”. Практиката, като диалектическо единство на предметната дейност на човека като природно предметно същество сред предмената природа и на съзнанието му като нещо различно от психиката - функция на мозъка, е “третото”, което няма и не може да има реално битие вън и независимо от посоченото единство на двете алтернативи. Подобно единство би могло да се открие и сред животните. И там отделното животно добива средства за живот с помощта на психиката си. Но там липсва нещо, каето постепено превръща човешката дейност от добиваща в преобразуваща природата. И това нещо е сечивото, “оръдието на труда”, както днес се нарича не съвсем точно.              Развитието на оръдията на труда като най-динамичен елемент на срдствата за производство е талвегът на световната история, а собствността върху тях е в основата на всички истрически колизии.  Тук са заровени както причините за краха на европейския социализъм, така и причините за настъпващата световна икономическа криза, така също и проблемата за оцеляването или евентуалната гибел на човечеството.  След всичко казано до тук, възниква резонният въпрос – какви са причините за такова дълбоко профанизиране на Марксовото учение?              Един сериозен автор - Жак Атали (Карл Маркс или световният дух, С 2008) – например смята, че профанизирането му е преднамерен акт на най-видните последователи на Маркс. Принципно не съм съгласен с тази теза, но допускам частичната й валидност само за идеолозите на “новата класа” (по Милован Джилас), която неизбежно (по необходимост) се формира в СССР и другите социалистически срани на основата на абсолютното господство на държавната собственост върху средствата за производство, и  получи цялата власт едва след смърта на Сталин.             Причините за опощляването на марксизма, според мен, са едновременно и предпоставки за неговото “ставане”. Преди да започне и за да започне колосалният интелектуален процес по формирането на това велико учение Маркс е разбрал генезиса на философските системи на двамата си велики съвременници: на идеалиста Хегел и на материалиста Фойербах. За първия той ще напише: “Философът – самият той впрочем абстрактна форма на отчуждения човек – се поставя като мащаб на отчуждения свят. Затова цялата история на отчужденито и цялото отменяне на отчуждението не е нищо друго освен история на производството на абстрактното, т. е. абсолютното мислене, на логическото, спекулативното мислене”. (МЕС. Т. 42, с 145)             “NB. Грешката на Фойербах се заключава не в това, че той подчинява лежащата под носа му сетивна  видимост на сетивната действителност, установявана по пътя на по-точно изучаване на сетивните факти, а в това, че в последна сметка той не може да се справи със сетивноста, без да я разглежда “с очите” – т. е. през “очилата” – на фило софа” (МЕС. Т. 3, с. 43)                Като обобщение на двата цитата може да се посочи мисъл на Маркс, запазила актуалното си звучене и днес:             “ Този исторически метод (идеалистическото разбиране на историята –Ж.Ж.) трябва да бъде обяснен, като се изхожда от неговата връзка с илюзиите на идеолозите въобще, например с илюзиите на юристите, политиците (включително и практическите държавни дейци), както и от догматичните фантазии и извращения на тези приятели. Тяхното практическо положение в живота, тяхната професия и съществуващото разделение на труда обясняват много просто този метод”(МЕС. Т. 3, с. 50)                 Ходът на световната история ще убеждава все повече мислещи хора, че възникващите проблеми не могат да се разберат и практически решат без един нов марксизъм, появил се в резултат на нов прочит на гениалното теоретично наследство на Маркс и Енгелс. Той ще стане възможен когато интелектуалците – леви и десни, марксисти и антимарксисти, социалисти и комунисти – проумеят и приемат истината, че всички те, в една или друга степен, страдат от посочените недостатъци на Хегел и Фойербах. Тази особеност в мисленето на интелектиалците аз наричам “частична интелектуална слепота” (ЧИС), която, за разлика от частичната цветова слепота (далтонизма), е исторически предопределена и следователно - преодолима.             Възстановяването на марксизма в автентичния му вид, както и творческото му развитие в съответствие с изискванията на епохата вече не е по силите на отделни теоретици. Необходими са усилията множество учени от различни региони на глобализиращия се свят. Такива усилия би могло да се координират и подпомагат от международна фондация на името на Карл Маркс – мислителя на хилядолетието.             Лансирам тази идея пред читателите на весника с надеждата, че ще срещне разбиране и одобрение, а защо не и готовност за участие в реализацията й.                                                                                                     Желю Железов                                                                                                   J_Jelezov@mail.bg                                

Прочетох с интерес. Подкрепям идеята. Също съм на мнение, че на Изток и у нас "марксистката идеология" е далече от теорията на Карл Маркс.
Ако по онова време е имало марксисти, те бяха на Запад. Знаете ли дали в Зап.Европа има подобна фондация?
Поздрави!
Надявам се на ползотворно сътрундичество.

Тома Троев

Непонятно е как такава идея все още не е осъществена.
Та Маркс беше определен за мислител на хилядолетието.