Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2009 14:33 - НЕДОУМЕНИЕТО НА ПРОФЕСОРА
Автор: jelezov Категория: Технологии   
Прочетен: 881 Коментари: 0 Гласове:
2



НЕДОУМЕНИЕТО НА ПРОФЕСОРА В отговор на публикация във в. ДУМА на читател-професор, недоумяващ за ставащото в България след 1989 г.                           Другарю професор,             Това обръщение съответства на моите, а, предполагам, и на Вашите политически убеждения. Но когато става дума за обяснение на едно такова крупно събитие, каквото е крахът на социализма в СССР и другите вече бивши соц. страни, трябва да сме способни да се освободим от убежденията си, които неусетно се превръщат в идеологически предразсъдъци. В писмо до Пол Лафарг Ф. Енгелс пише: “ Маркс би протестирал против “политическия и социален идеал”, който Вие му приписвате. Когато става дума за “човек на науката”, на икономическата наука, той не трябва да има идеал, той достига научни резултати, а ако освен това е и човек на партията, той се бори за практическото им прилагане. Ако обаче има идеал, той не може да бъде човек на науката, защото тогава има предвзето мнение”.(т. 36, с. 168)             Обеснението ще започнем с две неоспорими истини. 1) България сама не можеше да избегне краха на социализма и , което е все същото, реставрацията на капитализма. 2) В сравнение с другите страни, у нас реставрацията се реализира по възможно най-лошия. начин. Резултатите го доказват. Причините може да се обобщят с перифраза на известна Хегелова мисъл: всеки народ прави историята си, както може.              И все пак, защо така лесно и така изведнъж рухна обществен строй, съграден със страшно много жертви и мъки в името на народното добруване? Изказвани са много причини: реализация на добре обмислен и финансиран от империализма план, заговор на еврейския капитал, предателство (Горбачов, Елцин, А. Луканов и др. под), утопичността на марксизма-ленинизма, всевъзможни грешки на партийните ръководители, човешката природа, дори намеса на Провидението. Някои от тях съдържат определена доза истина, но нито една и нито всичките заедно разкриват най-дълбоката и непосредствена причина за скоропостижната кончина. Фактът, че от Владивосток до Берлинската стена не пукна и една пушка в защита социализма (Югославия е особен случай) говори, че основната и непосредствена причина за колапса е някакъв скрит негов съществен дефект и той може да се изрази с една единствена дума – “собсвеност”             Научно понатие за собствеността създава за пръв път Карл Маркс.То е едно от основополагащите понятия на марксизма. Собствността върху средствата за производсво е юридически израз на производствените отношения. Между тях и производителлните сили на обществото съществува корелация, която е в основата на общественото развитие. Това го знае или би трябвало да го знае всеки образован марксист. Но то съществуваше като абстрактна истина, която, кой знае защо, не се използваше за обяснение на възникващите социолни колизии. През последните години на социализма тоталното господство на държавната собственост (ТКЗС бяха само привидно кооперации) влезе в крещящо противоречие с цялостното развитие на обществото. Това се усещаше и виждаше, но не се разбираше, защото теорията не бе способна да покаже “ставането” на противоречието, т. е. неговия произход и развитие.              Непосредсвено след политическата болшевишка революция в Русия през 1917 г.последва тотално одържавяване на средствата за производство. Дали това бе необходимо и полезно за победоносния завършек на социалистическата революция е въпрос, който не може да има екзактен научен отговор. Всеки, който търси такъв отговор, може да си го състави, само ако е проучил задълбочено и безпристрастно поне следните източници:                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  1.Спорът между болшевики и меншевики за възможността и целесъобразността на социалистическа революция в Русия. (Трудно се намира събрана информация.) 2. Трудът на Ленин “Държавата и революцията”. 3. Предсмъртните писма и статии на Ленин. 4. Условията, обстоятелствата и причините, които принудиха Сталин, искренно възприемащ се като продължител на Лениновото дело, да преустанови НЕП-а и да установи т. нар. сталински курс. Всеки непредубеден човек ще бъде принуден да признае, макар и само пред себе си, че този сталински курс е успешен и победоносен. Благодарение на него СССР победи в най-жестоката война и се превърна в световна суперсила. И от тук нататък започват истинските трудности пред търсещия истината човек. Кога, защо и как тоталното одържавяване, от обусловена от конкретни исторически обстоятелства политика, се превърна в “обоснована от марксизма-ленинизма закономерност на социалистическата революция.” Нещата се усложняват допълнително  от факта, че самият Маркс ясно и категорично заявява, че неговото научно творчество не е откриване на обективни закони за общественото развитие, съществуващи някъде под някаква форма , на основата на които може да се предписват “рецепти за готварницата на бъдещето”. Марксовата философия на историята не е рецептурник. Тя е теория и методология за мисленето на всеки субект, който търси оптимален и хуманистичен избор от реалните възможности които предоставя развитието на обществото във всеки момент. Но избор съответстващ на тенденцията на общественото развитие, така гениално разбрана и формулирана още през 1845 г. “Комунизмът за нас не е състояние, което трябва да бъде установено, не е идеал, с който трябва да се съобразява действителността. Ние наричаме комунизъм действителното движение, което унищожава сегашното състояние. Условията на това движение са породени от съществуващата сега предпоставка.” (т. 3, с.36)             Съдбата на Европейския социализъм можеше да бъде съвсем различна. Сега вече можеше да е достигнал или дори изпреварил Света на капитала по всички съществени икономически и научнотехнологични показатели, ако след смъртта на Сталин се бе случило това, което извърши в КНР Дън Сяопин. Маркс някъде отбелязва, че най-голямата случайност в общественото развитие са лицата, които в определен момент застават начело на дадено социално движение. Капитализмът ще си отиде. Той е обречен. Но кога и как това ще стане може само да се гадае. Това което науката може да установи след един нов прочит на Маркс и съобразно със случилото се в света след него е, че строят, който ще смени капитализма не може да бъде нито начало, нито част от Комунистическата обществена формация. Като последен етап на Икономическата формация той ще се отличава в основата си от капитализма с отсъствието на капиталистическа частна собственост, която постепенно (или революционно) ще бъде заменена от кооперативна или групова частна собственост, което пък ще изключи веднъж завинаги експлоатацията на човек от човека. Този строй, без значение как ще се нарича, ще изпълни мисия, която не е по възможностите на капитализма и капиталистическата глобализация  : да се изравни общото развитие на всички народи и нации, с което човечеството ще стане готаво за преход към Комунизма, който “изобщо е възможен само като световноисторическо съществуване” (Маркс). Собствеността е нещо трудно разбираемо, дори и за образовани марксисти, защото е фундамент на обществото, дълбоко скрит под повърхността на ставащото все по зрелищно обществено битие.      


Тагове:   преход,   социализъм,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jelezov
Категория: Политика
Прочетен: 759136
Постинги: 222
Коментари: 753
Гласове: 1615
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031