ОБИКНОВЕН АНТИКОМУНИЗЪМ      Антикомунизмът като идеологическа система от възгледи, предразсъдъци и духовни ценности е доста сложно явление. Разнообразието в проявлението му зависи от епохата, страната в която е възникнал и съществува, социалния статус на изповядващите го, ” наследената” идейна обремененост /ценностната ориентация на индивида възпитана от семейната среда/ и от много още неща.      Предмет на тази статия е една разновидност на антикомунизма определена от характера на комунистическата идеология, отрицание на която е тя. Това обстоятелство предопределя изискването да започнем анализа със същността на идеологията изобщо , след това да изясним същността на комунистическата идеология като развиваща се система от ценности, спецификата на етапите през които е преминало развитието й и накрая – разновидностите в които съществува днес.      Комунизмът изобщо се е появил и съществува в три форми: идеална, виртуална и като действителност /актуална реалност/.      Идеалната форма е единство на две трудно различавани, но все пак различни форми: ценностна/идеологическа/ и познавателна,. в т. ч. и научна. Антикомунизмът изобщо е идеология и като такъв той е отрицание както на комунистическата идеология, така и идеално отрицание на съществувалия и съществуващия комунизъм. Познавателната /вт.ч. и научната/ и виртуалната форма на комунизма не могат да бъдат обект на идеологическо отрицание. Опитите за такова отрицание винаги се превръщат в безсмислен и затова глупав спор – най-характерния белег на нашето съвремие. Познавателната и виртуалната /съществуването му като възможност/ форми на комунизма могат да бъдат обект само на строго научен спор, в който с всички достъпни на съвременната наука срдства се доказва истинността или неистинността на теорията за комунистическото устройство на света, както и степента на реалност на възможността за превръщането му в действителност. Разбира се, резултатът от научния спор си остава идеална реалност, с която действитилността обикновено не се съобразява.      Както вече казахме, комунистическата идеология е развиваща се система от ценности, но нейното развитие притежава най-малко две особености: първо, то не е самостоятелен процес, а винаги е преплетено с действителното развитие на обществото и второ, по-малко развитите форми продължават да съществуват наред с по-развитите. Това обстоятелство се обяснява с факта, че винаги в обществото съществуват индивиди и слоеве с различна степен на развитост.      В “Икономическо-философски ръкописи от 1844 година” Карл Маркс показва трите етапа през, които преминава развитието на комунизма изобщо, както и трите форми, в които може да съществува комунистическата идеология.       “…комунизмът е положителен израз на премахването на частната собственост: на първо време той се представя като всеобща частна собственост. Вземайки отношението на частната собственост в неговата всеобщност, комунизмът      1/в неговата първа форма е само обобщение и завършек на това отношение. Като такъв той има двуяк вид:господството на веществената собственост върху него е толкова голямо, че той се се стреми да унищожи всичко, което, на началата на частната собственост, не могат да обладават всички: той иска насилствено да се абстрахира от таланта и т.н. Непосредственото физическо обладание му се струва като единствена цел на живота и съществуването: Категорията работник не се отменя, а се разпространява върху всички хора. Отношението на частна собственост остава отношение на цялото общество към света на вещите: накрая, това движение, стремящо се да противопостави на частната собственост всеобща частна собственост, се проявява в съвършено животинска форма, когато то противопоставя на брака явяващ се, действително, някаква форма на изключителна частна собственост/ общност на жените, където, следователно, жената става обществена и всеобща собственост. Може да се каже, че тази идея за общност на жените издава тайната на този още съвършенно груб и неосмислен комунизъм. Подобно на това както жената преминава тук от брака към всеобща проституция, така и целия свят на богатствата, т.е. предметната същност на човека, преминава от изключителния брак с частния собственик към универсална проституция с цялото общество. Този комунизъм, отричащ повсеместно личността на човека, е само последователен израз на частната собственост, представляваща това отрицание. Всеобщата и конституиращата се като власт завист е скритата форма, която приема алчността и в която тя само по друг начин намира удовлетворение. Всяка частна собственост като такава изпитва – в краен случай по отношение към по-богатата частна собственост – завист и жажда за нивелиране, така че тези последните са същност на конкуренцията. Грубият комунизъм е само завършване на тази завист и на това нивелиране, изхождащо от представата за някакъв минимум. Той притежава някаква ограничена мяра. Че такова премахване на частната собственост съвсем не е истинско нейно усвояване, се вижда точно от абстрактното отрицание на целия свят на културата и цивилизацията, от връщането към неестествената простота на бедния, грубия и нямащия потребности човек, който не само, че не се е възвисил над равнището на частната собственост, но даже и не е дорасъл до нея.      За този вид комунизъм общността е само общност на труда и равенство на работната заплата, изплащана от общинния капитал, от общината като всеобщ капиталист. Двете страни на взаимоотношението са повдигнати на степента на представляемата всеобщност: трудът – като ппредназначение на всекиго, а капиталът – като призната всеобщност и сила на цялото общество”      Не е трудно да се разбере, че Маркс има отрицателно отношение към този комунизъм, т. е. по отношение на него и на тази форма на комунистическа идеология, той е също такъв антикомунист, както милиони други отрицатели на комунизма. Но за разлика от тях, неговото съзнание не остава при тази форма, а създава теория за бъдещото комунистическо устройство на света.Година по-късно в “Немска идеология” той ще напише:      “Комунизмът за нас не е състояние, което трябва да бъде установено, не е идеал, с който трябвада се съобразява действителността. Ние наричаме комунизъм действителното движение, което унищожава сегашното състояние. Условията за това движение са породени от съществуващата сега предпоставка.”      Създаването на комунистическата теория /а не идеология/ става възможно, защото преди това и успоредно с това бива създадена нова общосоциологическа теория, която Маркс и Енгелс наричат “материалистическо разбиране на историята”. Тази теория е много различна и дори противоположна на догматизираният й под името исторически материализъм вариант.   2005 г.