Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2009 14:43 - ПАРИКОН – ПОРЕДНА УТОПИЯ ИЛИ НАУЧНА ТЕОРИЯ?
Автор: jelezov Категория: Технологии   
Прочетен: 981 Коментари: 0 Гласове:
0



 ПАРИКОН – ПОРЕДНА УТОПИЯ ИЛИ НАУЧНА ТЕОРИЯ?   Въпросът не може да има перфектен отговор ако не се основава на задълбочено проучване на цялата книга, както и на по-ранни произвдения на автора, за да се разбере “ставането” на идеята. И тъй като не съм чел нищо друго от този автор отговорът ми няма да е достатъчно резонен. Въпреки това, смятам , че някои по-общи мнения са възможни. Авторът нарича “визия” схващанията си за партиципативната икномика (парикон). Този термин буквално означава “виждане” и във философската традиция не е приет като общо понятие за трите възможни форми на интелектуалния “продукт”: научна теория; идеологическа система и трето – познавателният продукт на т. нар. “здрав човешки разум” (разсъдък) или собствено “визия” (привидност, представа, мнение)  Превръщането на една  визия в природонаучна или социална теория е невъзможно без методологическо основание на определена философска система. Просто такава е социалната природа на познавателния процес. От уводната част е видно, че Майкъл Албърт  игнорира Карл Маркс и неговото учение (философия на историята). Тук премълчаването или заобикалянето на “Световният дух” (както сполучливо го нарича Жак Атали) е недопустимо. Или търсиш опора у него, или се опитваш да го опровергаеш. Другото е просто опортюнизъм. Верно е, че рухването на Европейския социализъм създаде привидно парадоксална ситуация за марксизма, защото, като приемаше практиката единствено като критерий и като единствен критерий на истината, с практическата гибел на сътвреното по неговите рецепти общество, като че се доказа неистинността и утопичността му. Парадокс в действителност няма, защото това което съществува като марксизъм в стотиците хиляди заглавия и в главите на множеството марксисти е не само много различно, но и противоположно на авентичното Марксово учение. Истинността на тази теза се даказва както от несполуката на социалистическия строй в СССР и в другите Европейски страни, така и по чисто теретичен път.             Още в “Икономическо-философски ръкописи от 1844 г.”, а малко по-късно и в “Немска идеология” Маркс разреши основния въпрос на философията, който се свеждаше до природата и произхода на “идеалното”. Двете противоположни философски системи – идеализмът и материализмът - признаваха битието му, но го търсеха и откриваха на различни места. Първиият го намираше на небето като Бог (световен дух, абсолютна идея и др п.), както и в човешката душа като божествена креация. “Матириализмът” откриваше идеалнто в чвешкия мозък , съществуващо като отражение (рефлексия) на намиращия се вън от него материален свят. Маркс реши проблемата за произхода и същността на идеалното не чрз игнориране на едно от двете противоположни схващания, а чрез разкриване на тяхното единство, което може да се нарече “материалистическо разбиране на идеалното”. Според него “идеалното”  има реално битие (съществува) в “очовечената природа”,както и в отделните индивиди като част от нея. С появата на човека и очовечаваната от него природа материята реализира “идеалното” като нов за нашата Планета свой “модус” който се съдържа като възможност в атрибут, който аз определям с понятието “виртуалност” и който е иманентен (вътрешно присъщ) на материята, каквито са  време-пространството и движението. Без наличието на този атрибут развитието на материалния свят би било невъзможно, а с това и самото му съществуване. А това вече е действително парадоксална ситуация. Появата на живата материя върху Земята е поява и на “информацията” като един от възможните модуси на виртуалността и фактическо въплъщение на самата възможност. След създаването на теорията на информацията започна, в т. ч. и от т. нар. марксисти, отъждествяване на информация и идеално, вместо да се разбират като различия в единство, без което е невъзможно функцирането на социалните системи.             Материалистическото разбиране на “идеалното”, според мен, е фундаментът на Марксовото учение като цялост, защото неговият автор не само сне идеалното от небето на земата, измъкна го вън от човешкия мозък и душа, но показа и неговия произход, “ставането” му фило и онтогенетично във и чрез човешката практическа дейност. Абстрахирайте се от човешката практика и нейните хилядолетни резултати и не ще открийте и следа от идеалното – нито в т. нар. обективна действителност нито вътре във физическото тяло на човеците. Те ще притежават само добре развита психика,   подобна на тази, която притежават висшите животни.                                                                      ----


Тагове:   утопия,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jelezov
Категория: Политика
Прочетен: 759220
Постинги: 222
Коментари: 753
Гласове: 1615
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031