Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2009 14:52 - ПРАГМАТИЗМЪТ И ГРАЖДАНСКАТА ДОКТРИНА
Автор: jelezov Категория: Технологии   
Прочетен: 1001 Коментари: 0 Гласове:
1



ПРАГМАТИЗМЪТ И ГРАЖДАНСКАТА ДОКТРИНА     Прагматизмът е първата възникнала в САЩ философска система. Негов баща е гениалният американски логик, семиотик, математик, астроном и химик Чарлз Пирс (1839 – 1914). На него принадлежат основните идеи и принципи на прагматизма, но като философска система е доразвит и оформен от Уилиам Джеймз (1842-1910). Голям принос за развитието на направлението има и Джон Дюи (1859-1952). Названието си носи от гр. pragma – дело, действие. Появата му задоволява духовните потребности на преуспяващия американски буржоа, недоволен от “метафизиката” на съществуващите материалистически и идеалистически философски системи. Бързото му разпространение и пълното господство в интелектуалния живот на Щатите е свързано с шумна самореклама. Говори се за “коперникански преврат” в историята на философията” превърнал я за пръв път в средство за решаване на практическите проблеми на човечеството. Според Пирс най-главната функция на мисленето е преодоляване на съмнението и изработване на устойчиво вярване. За индивида истината е обективна само ако той вярва в нея, иначе тя е бизсмислица. Възгледите на Пирс са “третото” в развитието на духовното производство на  Новото време, доколкото са отрицание на едностранчивия рационализъм, който, като идеология на прогресивната някога буржоазия, бе отрицание на религозната вяра на средновековието Джеймз – психолог и философ -  доразвива идеите на Пирс за примиряване на науката и религиозната вяра, формулирайки тезата “воля за вяра”. Неговите епистемологични схващания са опит за примиряване на идеализма и материализма, опит, който той нарича “радикален емпиризъм” и основно понятие на който е “чистия опит”. От потока на съзнанието си индивидът отделя, чрез волево усилие, отделни моменти, които са едновременно с това и неща от заобикалящата го действителност. По такъв начин от “пластичната” реалност се изгонват необходимостта и причинните отношения и тя се превръща в  царство на случайността. И всичко това за да се докаже, че истинността на всяка идея е тъждествена на полезността й за индивида. Социалните възгледи на Джеймз са свързани с принципа на “мелиоризма”- възможността за постепенно усъвършенстване на света с усилията на всеки отделен индивид и преди всичко на тези от елита. Появата на възгледите на Дюи, доста различни от позитивизма на Джеймз, се обяснава с три най-съществени недостатъци на последния - краен субективизъм, антинаучност и антидемократизъм - превърнали се постепенно в неприемливи за интелектуалците и неспособни да се противопоставят на бързо разпространяващия се марксизъм. Дюи нарича своята философия “инструментализъм”, “логика на науката”или теория за научните изследвания, според която познанието е процес на активно експериментиране и преобразяване на обекта от познаващия субект. Задачата на мисленето се свежда до преобразуване на “проблемната”, “неопределената” ситуация в определена, решена. Това става с “инструменти”, каквито са идеите, хипотезите, понятията, законите, които нямат обективно съдържание, а само осигуряват успех и изгода. Това е резонно отрицание на възгледите според които познанието е пасивен процес на съзерцание, отражение на обективната действителност. А между тях могат да се наредят и възгледите на марксистите-доктринери – привържениците на “теорията на отражението”. Изобщо отношението между прагматизма от една страна, Маркс от друга и “марксистите” от трета  е много интересна проблема. Например А. Щерн твърди, че Маркс го е формулирал половин век преди американските философи. (Вж. Т. М. Ярошевский.”Размышлния о практике”, с. 113) Прагматизмът може да бъде подходяща теоретична основа за “нова” Доктрина за гражданското общество, доколкото той изразява адекватната на съществуващото общество илюзия, според която сегашното буржоазно общество е завърщен венец на социалната еволюция, способно за постепенно и безкрайно усъвършенстване чрез усилията на отделните граждани–егоисти, обединени според интересите си в различни неформални общности (гражданско общество).     Септември 2008 г.                                                                Желю Железов


Тагове:   доктрина,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jelezov
Категория: Политика
Прочетен: 403124
Постинги: 206
Коментари: 630
Гласове: 1386
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930