Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2009 14:55 - ПРОБЛЕМНАТА СИТУАЦИЯ НА СВЕТА КАТО ЦЯЛО
Автор: jelezov Категория: Технологии   
Прочетен: 1378 Коментари: 0 Гласове:
2



                                                                                                                                                 Желю Железов   ПРОБЛЕМНАТА СИТУАЦИЯ НА СВЕТА КАТО ЦЯЛО   (Тема за обсъждане на първото заседание на Софийския клуб “Гражданска доктрина” зададена от председателя му акад. Манолов)   Не е необходима особена прозорливост, за да се види, че зададената тема изразява една парексаланс философска проблема. Мисловното й решение е философстване, а всяко философстване трябва да има и винаги има определени предпоставки. Въпросът за предпосавките е решаван по два много различни начина: най-често срешаният се използва от хора с бедна философска култура. Обикновено те сътворяват някакъв микс от откъслечни знания от различни и често противоречиви философски школи и направления и го гарнират с няколко илюзии плод на  “здравият им разум”, за който светът е само “черно-бял”, т. е. подчинен абсолютно на Божия (природния) “закон за изключеното трето” Вторият начин се свежда до осъзнат избор на философска методология между съществуващите “само” две философски системи – материалистическата и идеалистическата. И тук се появява най-трудната за разбиране проблема, проблема разбрана досега от малцина, между които нареждам и себе си. Многото материалистически философски системи могат да се обединят в два вида – домарксов и Марксов материализъм. Философския идеализъм и домарксовия философски материализъм практически са връстници. Разликата във възрастта на “бащите им” –  Платон (428/427-347 пр. н. е) иДемокрит(460-370) е пренебрежима за определянето им като “теза” и “антитеза”. В хилядолетната борба помежду си те постоянно сменят посочените роли.  “Третото”, “синтезата” идва  с Карл Маркс(1818-1863). В известните “Икономико-философски ръкописи от 1844 г.”, открити и публикувани едва през 1932 г.,  след пространна обосновка той заключава: “Ние виждаме тук, че последователно проведеният натурализъм или хуманизъм се отличава както от идеализма, така и от материализма, явявайки се заедно с това обединяваща ги истина”.( Съч.т. 42, с. 151 )     Във връзка с цитираното ще отбележа три важни момента: 1) Тази мисъл  може да се приеме за квинтесенция на цялото произведение. 2) Тя регистрира факта, че революцията в развитието на философското знание е станала, появило се е “третото”, “синтезата”. 3) Бел. № 75 , разясняваща цитираната мисъл, която изразявала официалното мнение на Института по марксизъм-ленинизъм към ЦК на КПСС, отрича казаното от мен в  т.2, твърдейки, че “На това място Маркс говори за дофойрбаховските форми на материалистическата философия, споделя  неудовлетвореността от тях, която е била харектерна за Фойербах. Не този стар материализъм, и не идеализмът, а философията на Фойербах – натурализмът и хуманизмът – е способна да постигне тайните на световната история”. Профанизацията и догматизирането на Марксовото учение, както съществува в учебниците по марксистко-ленинска философия и в болшинството от трудовете на философите-марксисти както на Изток, така и на Запад имат за предпоставка именно неразбирането на тази Марксова мисъл, така  както е изразено в цитираната бележка на издателя и редакторите. Доказателство за истинността на моето (и на разширяващият се кръг от марксисти) мнение е написаното от Маркс няколко месеца по-късно: “Главният недостатък на целия досегашен материализъм – включително и Фойербаховия – се заключава в това, че той схваща предмета, действителността, сетивността само като обект или съзерцание, а не като човешка сетивна дейност, като практика, не субективно... Фойербах иска да има работа със сетивни обекти, действително различаващи се от мисловните обекти, но не схваща самата човешка дейност като предметна дейност. Затова в “Същност на християнството” той разглежза само теоретичната дейност като истински човешка, а практиката се схваща и фиксира само в мръсно-търгашеската форма на нейното проявление...” (“Тезиси за Фойербах”, т. 3 с. 3) Причините за това състояние на марксизма се разбират различно. Например Жак Атали смята че това е преднамерена фалшификация, започната още от Енгелс и продължила в теоретичната дейност на Кауцки, Бернщайн, Ленин и т. н. (“Карл Маркс или световният дух”, с. 313 и сл.) Аз решително не съм съгласен с това, въпреки че допускам наличието на умишлени преиначавания. Тук нещата са изключително сложни, защото не можеш да разбереш причините за неразбирането на това велико учение, ако не си разбрал неговият дух и обратно – не можеш да разбереш духа  му, ако не проумееш причините, поради които той се схваща трудно. На това ще се спрем накратко по-долу. Започвам изложението на темата, отбелязвойки ясно и точно, че философска методологияще ми бъде автентичната Марксова философия на историята (материалистическото разбиране на историята – МРИ). Научният метод изисква да се започне от “общото”, от същността на обекта – Светът, т. е. човекът и човешкото общество, част от което е и очовечената природа. За всички философски системи, школи и направления, вън от автентичния марксизъм духовното начало е човешката същност, човекът е тъждественна съзнанието си, от което логично следва, че човешко общество съставляват живите човешки индивиди, а определящ признак на “множеството” е съзнанието, разумът. Затова немарксистката социология се занимава предимно с общественото съзнание, а социометрията го измерва. Ако и доколкото понякога те имат за предмет и  “обективни” социални явления и процеси, винаги ги обясняват като функция на съзнанието. Това е философски идеализъм дори и когато е разбиране на “материалист”, възприемащ се като ортодоксален марксист и отъждествяващ марксистката гносеология и философия изобщо с теорията на отражението. Посочената илюзия за духовното начало като човешка същност не е случайна, нейната необходимост (закономерност) се корени в общественото разделение на труда на умствен и физически, разделение, което превръща хората в абстрактни едноизмерни индивиди. Напълно в съответствие със своето реално битие философите и всички други , които не упражняват непосредствено производителен труд, т. е. не действат по предметен начин в съответствие с своята предметна природа в предметния свят, придобиват илюзорното съзнание, че са “дух от Духа”, който твори предметния свят. Това е най-дълбоката причина както за появата, така и за хилядолетното съществуване на философския идеализъм. Това е и пречината за исключително трудното проникване до същността на Мрксовото учение, което създава реална възможност за опошляване и догматизация. Преодоляването на тази идеалистическа илюзия се случва по два различни начина: 1) С цената на големи теоретични усилия но само от индивиди, интелектът на които, като природна даденост, е значително по-мощен от средния. Прекрасен пример за това е самият Маркс. 2) При индивиди със средни интелектуални възможности, когато случаят им е поднесъл битие, в което предметната и теоретичната дейности са еднакво застъпени. Тук бих посочил себе си за пример Според Маркс както човешката, така и същността на обществото “... не е абстракция, присъща на отделния индивид. В своята действителност тя е съвкупността на всички обществени отношения”. (т. 3, с. 5) В оригинала вместо “съвкупността” е написано “ансамбълът”, с което авторът е искал да изрази системния характер на обществените отношения. Ясно е, че така определената същност на човека и обществото, която е логически изведена, а не е постулирана като догма, е несъвместима с илюзията, превърната в догма, че разумът (духовното изобщо) е вътрешно присъщата същност на човешките индивиди. Без това марксистко разбиране на обществената същност на човека проблемната ситуация на съвременния Свят ще бъде набор от знания за видимото, а изходът от всестранната криза, която всички малко или много виждат ще се търси в промяната на съзнанието на хората.  Но индивидът, дори когата е високо образован, трудно приема идеята, че неговата най-съкровена същност не му принадлежи, намирайки се някъде вън от него Решението на тази загадка (на Историята) е скрито в природата на “идеалното”. Както вече казахме по-горе, разбирането й е разделило философите на две “партии” – идеалисти и материалисти. Маркс достига до истинската природа на “идеалното” като последователно преодолява както превърнатата в догма илюзия на идеализма за духовното начало и същност на човека, така и илюзията на стария материализъм, че “идеалното” има нереално битие само като образ на материалния свят в човешкия мозък, разбиран като особено високо организирана материя. Преди Маркс “идеалното” вече е станало Природа чрез практическата критика на религията ( Великата френска революция) и теоретичната й критика от философите-материалисти. Но, смъкнали “идеалното” от небето, те го вкарват в човешката глава като мислене. Задачата на Маркс е била да го извади от главата, но не за да го върне обратно на небето, а да осмисли, да направи разумно (интелигибелно) реалното битие на хората. “Практическото създаване на предметен свят, обработването на неорганичната природа е самоутвърждаване на човека като съзнателно – родово същество,... Вярно, и животното, произвежда... Но то произвежда само това, което е непосредствно необходимо за него и за малките му; то произвжда едностранчиво, докато човекът произвежда универсално; то произвежда само под принудата на непосредствената физическа потребност, докато човекът произвежда дори без наличието на физическа потребност и произвежда в истинския смисъл на думата именно без такава потребност; животното произвежда самото себе си, докато човекът възпроизвежда цялата пирода. Животното създава само според мярката и потребността на вида, към който спада то, докато човекът може да произвежда според мярката на всеки вид и умее да прилага навсякъде към предмета присъщата му мярка; ето защо човекът създава (formiert) и по законите на красотата”.(т. 42, с. 88, 89) Красотата! Хилядолетният спор за нейната природа – обективна или субективна е нерешим, докато има за предпоставка разбирането, че само разумът, “теоретичната дейност” са истинската човешка същност. Красотата има идеална природа, но тя е “видна” от човешкия индивид само и доколкото той твори предметния свят и по нейните закони. Така Маркс даде научно решение на една проблема формулирана, и разбира се нерешена, век и половина по късно от Карл Попър и Уилям Джеймс като “дилемата на детерминизма”. (Вж. Иля Пригожин “Краят на детерминираността”, с. 9)  Творчеството по законите на красотата прави човека свободен (недетерминиран). И ако през хилядолетната си история той по-често е бил несвобден (дори и днес в т. нар.”Свободен свят”) – този факт иска обяснение. Написаните до тук стотина реда са необходима предпоставка за научното му обяснение, което ще потърсим отново у Маркс. “В общественото производство на своя живот хората влизат в определени, необходими, независими от тяхната воля отношения - производствени отношения, които отговарят на определено стъпало от развитието на техните материални роизводителни сили....”(т. 13, с. 8) В производствените отношения като основа на системата на обществените отношения се крие разбирането на всички обществени проблеми. С тази постановка интелектуалецът би се съгласил, ако е способен да се освободи от присъщата му илюзия, така добре изразена от Асен Игнатов: “Разбира, се вярно е, че в многослоестата структура на релациите, от които се състои историческата релация, най-важно е съзнателното начало, тъй като физическото е само инструментът за осъществяване на избраните от духа решения” (Антропологическа философия на историята. ФАКЕЛ, 1998, с. 64) “Настоящето” не би могло да се мисли дори и като миг, ако развитието се разбира само като непрекъснато. С приемането му като единство напрекъснатост и непрекъснатост немислимото настояще се превръща в “съвременност”, която обхваща определен отрязък от време, през което е налице избран от хората признак. Всяка периодизация почива върху това единство на противоположни определения. Развитието на обществото като цяло също е такова единство. След първата известна ни периодизация направена от Хесиод (8 – 7 в. пр. н. е. ) са правени и се правят десетки периодизации. Най-голяма научна ценност има периодизацията на Маркс направена върху най-съществения признак – начинът на производство.“В общи черти азиатският, античният, феодалният и съвременният – буржоазният – начин на производство могат да бъдат наречени прогресивни епохи на икономическата обществена формация. Буржоазните производствени отношения са последната антагонистическа форма на обществения производствен процес,...” (т. 13, с. 9) Тази мисъл на Маркс остана неразбрана и в преиначен вид се превърна в догма, според която човешката история е низ от пет формации: първобитен комунизъм, робовладение, феодализъм, капитализъм и комунизъм. По маниера на марксистите-догматици антимарксистът Френсис Фукуяма също постави край на Историята, но малко по-рано – в буржоазното общество. Проблемната ситуация  на съвременния свят се определя в някаква степен и от посочената по-горе догма, защото крахът на реалния социализъм може да се разглежда и като нейно следствие. За Маркс Светът е преживял две формации: родово-общиненна формация (първобитен комунизъм) и съвременната му “икономическа обществена формация” с посчените четири “прогресивни епохи”. Доколкото е неестествено да се допусне край на развитието (на Историята), дотолкова той допуска, че на смяна на “икономическата обществена формация” ще настъпи нова формация, която не той пръв нарича комунистическа, но пръв доказва научно нейнатанеобходимост (закономерност). “ Комунизмът за нас не е състояние, което трябва да бъде установено, не е идеал, с който трябва да се съобразява действителността. Ние наричаме комунизъм действителното движение, което унищожава сегашното състояние. Условията на това движение са породени от съществуващата сега предпоставка.” (т.3, с. 36) Догматиците никога не са цитирали тази мисъл, погрешно смятайки я за плод на “недоузрелия” Маркс. А тя недвусмислено показва, че той е вече преодълял нютоновския детерминизъм на Европейското научно мислене и затова   никога не е предписвал “...рецепти (контовски ?) за готварницата на бъдещето”. (т. 23, с. 21) Мисълта му, че буржоазните производсвени отношения са последна антагонистична форма на общественото производство бе възприета от марксистите в смиъл на последна епоха на икономическата формация, след която, по необходимост (закономерно) трябва да се появи комунистическата формация. С това започва трагедията на нашето съвремие. Даколкото в недрата на буржоазното общество не е възможно да се появят кълнове на комунистическите отношния, дотолкова след една пролетарска революция те трябва да се “въвеждат”, естестено чрез насилие. Конкретният анлиз на епохата оправдава идеите и действията  по “въвеждането” на социализма като първа (низша) фаза на комунистическата формация. Този мой извод е по-скоро интуитивен. Доказването му е въпрос на много продължителна историческа практика. Теоретичното му доказване изисква три неща: 1) Огромен обем изследователска работа. 2) Максимално освобождаване от идеологически предразсъдъци и 3) Методология да бъде новото разбиране на детерминизма, според което бъдешето не съществува, а се твори постоянно. Но не може да бъде оправдано догматизирането ( превръщането във вечна абсолютна истина ) на тази идея и практика, още повече че самият Ленин я отрича с въвеждането на НЕП-а. Формулирането на проблемната ситуация като множество от взаимно свързани проблеми предполага уточняване на началото на нашето съвремие, т. е. епохата в която тя се появява и се развива, запазвайки качествената си определеност. За такова начало аз приемам първите две десетилетия на 20 в. и  го свързвам с Първата световна война – непосредствената й подготовка, хода и резултатите й. Разбирането на ситуцията може да се илюстрира с банализирания примир за надводната и подводната част на айсберга. Над водата ние виждаме, усещаме, радваме се или страдаме от една страна: на небивало развитие на науката и техниката, което може да се обобщи като колосално развитие на производителните сили на обществото, като окончотелно превръщане на науката в непосредствена производителна сила. “Под водата” са скрити причините за това явление, които Маркс разкри и заради което Жак Атали смята, че той е изказал най-похвалните слова за капитализма. А те се коренят във факта, че капитализмът освободи индивида от наследените, традиционните връзки и отошения, които бяха реално препятствие за реализацията на всички природно-обществени сили с които той вече разполагаше. От другата страна (на медала – още един банализиран израз) виждаме явления, които се обобщават с понятието “криза” Не е необходимо да се спирам подробно но тях, защото са всеизвестни; повтаряни са стотици пъти на сбирките на ИНГА. Ще погледна в подводната част, за да открия причините за три от тях. Първото Асен Игнатов сполучливо нарича “духовна пауперизация” (обедняване) на човечеството. Също така не е необходимо да се доказва, че това явление по необходимост се поражда от капиталистическата обществена форма и че е момент от нейната всеобща криза.  Второто явление се нарича “бедност”. Може би най-оспорваното от икономическото учение на Маркс е теорията за “относителното и абсолютното обедняване на пролетариата”. Относителното обедняване е трудно оспорим факт, докато тенденцията за абсолютното му обедняване видимо е пречупена в развитите страни за определен отрязък от време. Пречупена там, за да се прояви като тенденция на глобализираното човечество. Не съществуват сериозни теоретични доказателства за възможността да бъде пречупена и за цялото човечество в рамките на капиталистическата обществена форма.  Третото явление е екологичната криза. На нейния характер, мащаби причини и тенденции няма да се спирам – те са всеизвестни. Ще отбележа само, че и тя е непреодолима в рамките на буржоазното общество. Ако някой не е съгласен с това, нека се опита да го докаже със сериозни теоретични аргументи. Т. нар. “устойчиво развитие” не е в състояние да ликвидира кризата като такава, а само смекчава и забавя проявите й. От казаното до тук логично следва изводът, че физическото оцеляване на човечеството е в непосредствена зависимост от способността му да преодолее капитализма, заменяйки го с друг обществен строй. Този преход започна, кактое известно, през 1917 г. и него аз приемам за най-дълбока същност на проблемната ситуация на съвременния свят. Успешният му завършек ще зависи до голяма стерен от теоретичното осмисляне на причините за провала на т. нар. “съветски тип социализъм”. Най-краткото им формулиране се свежда до следното: Капитализмът е последна антагонистична форма (експлоатация на чужд труд) на общественото производство но не е и не може да бъде последен строй (“прогресивна епоха”) на икономическата обществена формация, защото в неговите недра не могат да се появят производствени отношения на новата – комунистическата – формация. Заменящият капитализма нов обществен строй, независимо от това как ще се нарича, бидейки част, може би завършек, на икономическата формация, ще притежава всичките й признаци, с изключение на експлоатацията на труда от капитала, защото капиталистическата частна собственост върху средствата за производство ще бъде, по някакъв начин, заменена с частна собственост на асоциираните производители. Капиталът като обществено отношение се запазва, но само между асоциациите на непосредствените производители, но не и вътре в тях. С това изчезва “божественото” всемогъщество на капитала; от жесток господар той се превръща в послушен слуга на хората и те ще го използват докато не отпадне обществената му потребност, т. е. докато не започне преход на цялоточовечествокъм комунистическата обществена формация. Преди повече от век развитието на цивилизования свят повика на живот “революционната доктрина”. Сега същото това развитие прави модерна “гражданската доктрина”, но и тя е противоречива и не може да бъде непротиворечива защото такова е обществото на което тя е потребна. Една съвременна гражданска доктрина може да бъде или еклектична смес от конформистки идеи, словесна апологетика на съществуващите буржоазни отношения, или “революционна “ система от научни идеи, способни да обединят болшинството от гражданите около каузата за преход към нов обществен строй, от което те са действително заинтересовани. С о ф и я                                                                                  април 2008 г.       .     



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jelezov
Категория: Политика
Прочетен: 759224
Постинги: 222
Коментари: 753
Гласове: 1615
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031