Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2009 14:24 - ПРОБЛЕМНАТА СИТУЦИЯ В СВЕТА ДНЕС:
Автор: jelezov Категория: Технологии   
Прочетен: 1014 Коментари: 0 Гласове:
1



ПРОБЛЕМНАТА СИТУЦИЯ В СВЕТА ДНЕС: ИСТИНА И ИЛЮЗИИ   Ж е л ю Ж л е з о в Когато хората мислят за проблемите на епохата, обикновено споделят нейните илюзии. Въпреки че са винаги  твърде много и твърде разнообразни, те могат да се обединят в три групи: десни, леви и центриски.Преди да се спрем накратко на всяка от тях, трябва да си изясним една истина: способността, необходимостта и потребността на хората да си създават илюзии. През цялата предистрия на човечеството, продължила стотици хиляди години и обикновено наричана дивачество, постепенно формиращото се човешко съзнание е непосредствено вплетено в практическия живот на малобройните и изолирани една от друга човешки общности. Тяхното мислене съвременната наука нарича “митологично”. В мита истината и илюзията са неразличими и неотделими. В началото на историята, която започва с появата на обществено разделения труд, частната собственост върху условията на общественото производство и експлоатацията на човек от човека, се появяват условия “съзнанието действително да си представя нещо недействително.” (Маркс). С това се появява метаилюзията според която определени форми в структурата на съзнанието, които са екзистенциални, т. е. неделими от битието на човека като живо обществено същество или от общественото битие на хората, се възприемат като истини. А истината не е нищо повече от продукт на познавателната дейност на човека, която е само част от дейността на индивидите в обществото и за обществото и в никакъв случай не е единсваната истински човешка дейност. Когато общественото разделение на труда създаде особен род същества – абстрактни индивиди, - за които истинското им битие – духовният (умствения) труд и истината като продукт на тяхната абстрактна дейност стават на практика тъждествени, стават едно и също. Това е метаилюзията, която е основание на илюзиите не само на хората на умствения труд, а и на тружениците от всички сфери на общественото материално и духовно производство, доколкото всички имат битие на абсрактни индивиди или “професионални животни”. Нормално е всеки индивид, докато е жив, да възприема своето битие като действителност, т. е . като истинско; нормална е също така илюзита, коята превръща истинското битие в истина за него. Една аналогия: докато човек е сърдечно здрав истината за състоянието на неговото  сърце и самото сърце са едно и също. Но когато сърцето се разболее усещанията за болестта в главата му не са тъждествени с истината за болестта. Тя се отделя от неистинското (болното) сърце и преминава в главата на кардиолога. Така става и с битието на хората като обществени същества. Докато то е истински човешко – нормално и здраво – екзистенциалните форми на съзнанието се идентифицират с истините за него. Едва кризите, най-общо казано, които превръщат битието на хората в нечовешко, т. е неистинско, ги принуждават да преодолеят старите си юлюзии. Така възниква революционната (контрареволюцинната) ситуация, която, ако прерасне в победоносна социална революция (контрареволюция), преоформя общественото битие. А това на свой ред предизвиква по-бърза или по-бавна замяна на старите илюзии с нови. Преди да разгледаме някогашните и сегашните илюзии, както ги разделихме на три групи, е необходимо да си отговорим на много важен въпрос: възможно ли е въобще истинно познание за общественото битие, т. е знание което се саморазличава и противопоставя на своя обект, бидейки част от него?  Маркс не само даде положителен отговор на този въпрос, но ни даде теория и метод за разкриване истината за обществените проблеми и следователно за освобождаване от илюзорните й заместители. Ръководени от неговата философия на историята, т. е. от материалистическото разбиране на историята  ще се опитаме да “разобличим” трите вида илюзии, битуващи като идеологически “предразсъдъци” ( с този термин обозначаваме приеманата за истина илюзия, за да я различим от “идеала”). Десните илюзии се раждат в главите на хора, които имат човешко (истинско) битие в условията на глобално господстващия капиталистически обществен строй, който съвсем не е илюзия, а жестока реалност. Те живеят с илюзията, че капитализмът е вечен. По принцип са консерватори, защото допускат развитие, но само в неговите предели, т. е. рвитие без развитие, или “устойчиво развитие.” Спорадичните им реформаторски изблици се предизвикват от проблемите, които създава всеобхватната криза, в която е навлязъл капитализмът през първите десетилетия на 20 в. Една от многото проблеми е превръщането на многопартийната буржоазна демокрация от истинска власт на “народа” в игра на народовластие, т. е. в илюзия. Разбрали илюзорнността на съществуващата демокрация те желаят да я заменят с “истинска”, под което разбират повече или даже абсолютна власт на “гражданското общество”. За привържениците на “триализма” – прозрели илюзорността на решенията на проблемите поставяни като дилеми - е потребно да има и  “трето”. За такова те определят капитала, наричан с безобидния термин “бизнес” (работа, производство), с което му се осигурява лелеяната вечност. Левите илюзии се появяват в главите на множество хора, за които капитализмът съвсем закономерно и правомерно не е в състояние да осигури човешко (истинско) битие. Страдайки, те не разбират истината за своето страдание и я заменят с изключително богата гама от илюзии. Първият и най-разпространен вид са религиозните иллюзии. Ощоизвестно е, че трите световни религии са възникнали като идеолагия на бедните, онеравданите и робски експлоатирани човешки маси. Друг широкоразпостранен вид илюзии се основават на отъждествяването на човека с животните и на човешките общности с животинските популации. Неравенството между отделните животни, вътрешновидовата и междувидовата борба се използват като доказателство за предопределеността и вечността на всичките благини на капитализма: неравенство, войни , експлоатация, мизерия, оскотяване и т. н.. Според случая, тези илюзии могат да се интерпретират от леви или десни идейни позиции. Най-актуални и интересни днес са комунистическите илюзии или комунизмът като илюзия. Като илюзия той е идеал за вечно и абсолютно равенство между хората чрез премахване на частната собственост и установяване общност на имуществата. Хилядите години господство на часната собственост и основаното върху нея неравенство е нормално да породят комунистическите идеи като отрицание на съществувалите и съществуващите обществени форми. Нормално е хилядите опити за локално въвеждане на комунизма, в т. ч. и “реалният социализъм” да са неуспешни. Нормално е тези несполучливи опити, особено последния и най-грандиозен, да предизвикат илюзията, че комунизмът е илюзия. Не е съвсем нормално хиляди “учени мъже” – доскорошни или настоящи марксисти да не са в състояние да разберат, че Маркс превърна комунизма от идеал (илюзия) в теория. “Комунизмът за нас не е състояние което трябва дабъде установено, не е идеал, с който трябва да се съобразява действителността. Ние наричаме комунизъм действителното движение, което унищожава сегашното състояние.”(Маркс). Нормално, но много трудно е за образованите хора да проумеят кога, как и защо последавателите на Маркс превърнаха отново комунизма в идеал, наричан марксистко-ленинска (научна) идеология,  илюзорността на която бе доказана по категоричен начин от краха на “реалния зрял социализъм”. Центристки илюзии поражда битието на хора, формиращи особена класа, наричана различно. За марксистите тя е буржоазия – дребна и средна. Актуалното й самоназвание най-често е  “средна класа”. Самата тя е живото противоречие. От една страна представителите й са буржоа, капиталисти – собственици на средства за производство и експлоатиращи чужд труд у които се поражда илюзията, че са действителни благодетели, които дават хляб на нещастните си роботници. От друга страна те са “самонаели се “ труженици, които работят често повече и по-интензивно от наемните си работници. В това си положение те имат високото самочувствие на истински граждани единствено достойни да формират гражданското общество. Над тях е едрата буржоазия, която те смятат за сбирщина от олигарси, мутри, мафиоти и какви ли не още и която в съюз с презряната политическа класа всячески пречат на бизнеса им. Под тях са “неуспелите”, които също са граждани, но от по-ниско качество, за което са виновни единствено те самите и затова заслужават участта си. Това е възможно най-краткото изложение на илюзиите на епохата. Каква е истината за действителните й проблеми? Започваме с убеждението, че нито една социална проблема не може да бъде разбрана и решена без истороческия подход, с помощта на който обществото се разглежда като развиващ се по особен начин феномен. Само човечеството има история, защото единствено само хората я правят сами. В досегашната си история, коята Маркс с основание нарича предистория, човечеството е преминало през две различни формации ( крупни епохи) През първата, наричана различно – родово-общинна, първобитен комунизъм, дивачество – човечеството, прерязало с кремък пъпната си връв с животинското царство, започва социалната си еволюция. В тази първа формация отсъстват много от атрибутите на втората формация, в която живеем, които смятаме за вечни и истински човешки и които ни дават основание да я наречем цивилизация, различна и различаваща се от дивачеството. Втора е съвременната ни формация, за която Маркс казва: “В общи черти азиатският, античният, феодалният и съвременният – буржоазният – начин на производство могат да бъдат наречени прогресивни епохи на икономическата обществена формация. Буржоазните производствени отношения са последната антагонистична форма на обществения производствен процес.” (Маркс) Капитализмът е последен експлоататорски (антагонистичен) строй не защото хората най-после, след хиляди години тегло, ще порумеят, че експлоатацията на чужд труд е нещо лошо, неморално, а защото тя, като производствено отношение, става постепенно не само икономически обходима, но и невъзможна, “неразумна”, както би казал Хегел. Доказателство за това е действието на откритите от Маркс закони на капиталистическото производство и по специално “Законът за тенденцията на нормата на печалбата към спадане”. (т. 25, ч. І, с. 227-286)  Но Маркс никъде не твърди категорично, че капитализмът е последен страй на иконочическата формация, защото рано е осъзнал, че науката не може да дава “рецепти за готварницата на бъдещето”. Днес социалният опит е потвърдил по категоричен начин няколко Марксови истини: първо, в рамките на капиталистическата икономика не могат да се появят и успешно развиват кълнове на комунистически производствени отношениа, за да стане реално възможен глобалният преход към третата – комунистическата – формация. Второ, под “действителното движение”, водещо към комунизъм Маркс е разбирал само развитието на производителните сили като непрекъснат процес, който ще ги доведе до равнище, изискващо комунистически производствени отношения, т. е. проявление на “прекъснатостта” в общественото развитие. Трето, “установяването” или според терминологиятя ня Ленин “въвеждането” на социализма, разбиран като първа фаза на комунистическата формация, се оказа невъзможно. От казаното логично следва изводът, че капитализмът няма да бъде последна епоха на икономическата формация. Той трябва да бъде заменен и ще бъде заменен с нов строй на сегашната формация, в недрата на който ще се появят кълновете на комунизма и ще започне дълъг преход на целокупното човечество към истинската му история.  Основното различие на този нов строй от капитализма ще бъде различната форма на собственост върху средствата за производство. Капиталистическата частна собствност ще бъде заменена с “групова частна собственост”. Това е друго название на Марксовата “асоциация на непосредствените производители” Тази форма захвърля веднаж завинаги в музея експлоатацията на човек от човека, без да превръща индивидите имуществено равни чрез обобществяване и на имуществото им. Принадлежността на този нов строй именно към икиномическата формация се определя от: все още непреодоленият общесвено разделен труд като основа и същност на производсвения процес (трудът като такъв не може да съществува в “непоспредствено обществена фома”) ; размяната на произведения продукт като стока; запазване характера на част от богатството като капитал, но само като производствено отношение между  асоциациите, но  не и вътре в тях. Производствената демокрация, която ще замени авторитарното управление на икономиката, постепенно ще трансформира политическата природа на държавната власт, доколкото въобще ще уцелее държавната структура на alter-глобализираното човечество. Доказателство, че идеята за тъкъв неабходим нов обществен строй не е поредната илюзия е нарастващия брой и успешното развитие на неговите кълнове. Такъв, впечатляващо успешно развиващ се кълн е испанската Кооперативна корпорация “Мондрагон”, която възниква и се развива като реализация на социалната политика на Католическата църква. Това  е според нас съвременната проблемна ситуация, чийто лайтмотив е необходимата замяна на станалия опасен за оцеляването на човечеството капитализъм с нов, може би последен, строй на “Икономическата обществена формация”.   С о ф и я                                                                    май 2008 г.



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jelezov
Категория: Политика
Прочетен: 759071
Постинги: 222
Коментари: 753
Гласове: 1615
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031