Като римска мозайка, като полъх на бриз
ще те псувна на майка със последен каприз.

Искам днес палачинки, искам и барбекю,
ти четеш и мълчиш ми като аю - тю - кю.

И каква си богиня, и каква си жена,
във владайска градина не ме пускаш сега.

Аз те моля и пиша, ти позорно мълчиш!
И не искаш, разбирам, да ме понагостиш.

Пак оставам си гладен. Илюзорно момче.
Само времето с мене все миражи тъче!


2 август 2017г., София - Варна - София
През Владая
Росица КОПУКОВА

И с чудесен ритъм... :)

аго погледнеш нечии коментари. Знаеш кои.

Нажежила си до бяло линията Владая-Варна. Мисля че в най-скоро време лично президентът Макрон ще пререже лентата й, дарявайки ни с най-бързата френска мотриса, а тържествено слово-стих ще прочете известният севернокорейски поет Чю-Ва-стан.

ами сега вина имам ли за ситуацията? Един бог моли, проси, иска, богинята мълчи. Разпреде се приятелството що за приятелство е като стара фанелка от бабината ракла. Фалби има, печено нема! Оппа-а-а-а-а...

"Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари!". Явно и при богините важи това старо правило.