Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2011 18:43 - ПРЕДИЗБОРНО: ВНИМАНИЕ КОМПРАДОРИ!!!
Автор: jelezov Категория: Политика   
Прочетен: 4274 Коментари: 1 Гласове:
4



        ПРЕДИЗБОРНО: ВНИМАНИЕ КОМПРАДОРИ!!!

 

                     СВЕТЪТ Е ШИРОК И КМПРАДОРИ ДЕБНАТ ОТВСЯКЪДЕ

 

                Наближават поредните избори. Много хора, с чувство че са попаднали на битпазар, ще се замислят какво и кого да изберат. На тях предлагам да се заинтересуват от проблема „компрадори”, защото там е отговорът на много от въпросите, които ги вълнуват и най-вече на въпроса защо има много бедни и те стават все повече и все по-бедни, и защо има по-малко богати, и те стават све по малко и все по-богати.

         Компрадорът е социален тип от епохата на колониализма и империализма, затова и названието му има португалски произход. (Comprador – купувач, от лат.  comparare – купувам, придобивам.) Новото време (Temp modern) се осъзнава като „богата тоталност от множество определения и отношения”. Поне две от тях представляват основание на разглеждания проблем: колониализъм , в т. ч. и търговията с роби и империализъм, който не без основание се определя и като неоколониализъм. Необходимостта (закономерността) в общественото устройство и развитие на тези две определения е проблем противоречиво разбиран във философията на историята. Например, Бълария не е била колония или метрополия и вероятно няма да бъде такава и в бъдеще. (Османската империя не е била колонизаторска). Третата Българска държава възниква в епохата на империализма. Появата, съдбата и развитието й до 1944 и след 1989 години са тясно свързани и до голяма степен са резултат от империалистическата политика на Западна Европа, Северна Америка и Царска Русия. През втората половина на 19 век Светът вече е разделен освен на метрополии и колонии още и на икономически господстващи и подчинени държави, нации и народи. Типичен пример за това е Латинска Америка. Най-задълбочено научно обяснение на този факт се съдържа в теорията на Роза Люксембург за натрупването на капитала. (Виж в Интернет. Р. Люксембург. Накопление капитала. Том ІІ или что эпигоны сделали из теории Маркса. /Антикритика/). След Първата Световна война, за обяснение на този втори вид разделение, се създават теории главно от латиноамерикански автори. Най-широко разпространение получи теорията на аржентинския учен и политик Раул Пребиш (1901-1986) за разделението на „Център и Периферия”, според която в Центъра влизат Западна Европа, Северна Америка, Австралия и Япония, а в Периферията – всички останали страни и народи, а сега вече и бившите социалистически страни. Вън от това деление остават КНР, КНДР и Куба.

         Компрадорът (Компрадорската буржоазия) са абсолютно необходим атрибут на общественото уктройство в страните от Периферията. Без тяхната помощ и посредничество ограбването на националното богатство на тези страни от империалистическите държави (Центъра) и глобализирания капитал – Транснационалните корпорации (ТНК)  би било невъзможно.

         В цялата история на новата Българска държава (с изключение на социалистическия период) доминираща роля е имала компрадорската буржоазия. В непрекъснатата икономическа и политическа борба между националната буржоазия и компрадорите превес винаги са имали последните. И това е обяснимо. Всички страни, появили се на политическата карта след разпадането на Османската империя са попадали в Периферията или са ставали колонии на страни от Центъра.  България не прави изключение и това се обяснява с две обстоятелства: изключително ниската степен на икономическо и политическо развитие на Империята, в т. ч. и на българските земи и етнос и второ, в зараждащата се българска буржоазия, по обясними причини, доминира компрадорско съзнание и политика. Това е една от причините за неспособността на българите да се освободят сами от османско владичество. Наред с постоянната борба между националната и компрадорската буржоазия, се е водила и продължава да са води борба мещду самите компрадори на коя от империите – Руската, Британската, Немската, Френската или Американската  - да помагат в ограбването на националното ни богатство. (Кризата около отнемането на лиценза на рафинерията на „Лукойл” в Бургас е типичен случай на борба между компрадори.)

         За днешна България най-важното определение е, че тя е капиталистическа държава. Това означава, че в нея е реставриран необратимо капиталистическият обществен строй. Доколкото реставрацията не е мигновен акт, дотолкова тя се определя като период на преход, завършването на който е все още дискусионен проблем. Необратимостта на процеса се определя от невъзможността да бъде възстановен социализмът в стария му вид, защото обществените отношения, които възтържествуваха след смъртта на Сталин го направиха нежизнеспособен. За въвеждането на сталински тип социализъм обаче липсват вътрешни и външни предпоставки. А нов тип съвременно общество – отрицание на капитализма – науката и практиката все още не са поднесли на човечеството.

         Фактът, че България е вече капиталистическа страна, но от периферията се възприема и оценява по различни начини: за едни това не е никакъв капитализъм, защото не прилича на западноевропейския. Такъв той не им харесва, не отговаря на представата и идеала им за капитализъм и следователно е всичко друго но не и капитализъм. За други (напр. Симеон Сакскобурготски, Бойко Борисов, Симеон Дянков и мн. др.) това е капитализъм, но със силно влошено качество, дължащо се на лошия човешки материал, който го съгражда. За трети – не е никакъв капитализъм, а си е чист комунизъм, защото на власт продължавали да бъдат комунистите и най-вече прословутата ДС. За четвърти, броят на които закономерно нараства, случващото се е отвратително, което основателно поражда или безплодна носталгия по миналото, или желание за емиграция в развития свят.

         При тези обстоятелства, какъв президент би желал да види българинът в президенското кресло?

          

         Избирателите (електоратът) от посочените по-горе първи две групи ще предпочетът съвършенния компрадор, в говоренето на кйто най-често ще се споменават европейските и евроатлантическите ценности, които ще потекат по новостроящити се магистрали. И най-голямата самохвалба ще бъде привличането на чуждестранни  ивестиции от стратегически инвеститори. Типичният избирател от тези групи си мечтае как ще построи кокетно мотелче или бензостанция край някоя от магистралите и ще заживее поне като средноевропеец.

         Сериозен научен интерес предсавляват избирателите от третата група. Когато те не са дебили, тяхните мисловни способности се определят, според класификацията на Хегел, като разсъдъчни. „Мисленето като разсъдък не отива по-далеч от неподвижната определеност и различието й от другите определености; такава ограничена абстракция това мислене смята за притежаваща самостоятелно съществуване.” (Энциклопедия философских наук. Т. 1. Наука логики. М., 1974. § 79, с. 200) Доколкото за притежателите само на разсъдъчно мислене цитираната мисъл на Хегел остава, по определение, неразбираема, ще си послужа с пример, с надеждата, че все пак те нещичко ще проумеят. Какво представлява за тяхното разсъдъчно мислене например абстракцията „комунист”? Лош човек; лош по рождение или придобил лошотията от други комунисти. Така наличието и произходът им се губи дълеч назад в историята. Дори някои смятат, че Христос е първият комунист. И доколкото преди 1989 г. комунистите в България бяха около половин милион, то днес останалите живи, заедно с децата внуците и правнуците си, представляват внушителна многомилионна армия, която докато е на власт, ще става все по лошо и лошо. А, че комунистите продължават да са на власт се доказва имено с лошото състояние на страната, защото други освен комунистите не могат да правят злини.

         Смешно, нали! Смешно, но така не само мислят, но и публично споделят дори високообразовани интелигенти и политици. Например, тирадите на Бойко Борисов и Волен Сидеров против комунистите се основават на същата „логика”. Тези господа не могат или не желаят да разберат простия факт, че ако тези, които те наричат комунисти, бяха в действителност такива, днес социализмът щеще да бъде, не само жив и здрав, но щеще да е спечелил окончателно историческото съревнование с капитализма. В това проспериращо социалистическо общество г. Бойко Борисов щеше вероятно да е уважаван о.з. полковник от пожарната служба, а Волен Сидеров – фотограф в някой окръжен вестник. Всичко, което те сега са и притежават, дължат на глупостта, израждането и предателството на част от някогашната комунистическа върхушка. Затова трябва да й бъдат безкрайно благодарни.

          От определеността на днешна България като държава от Периферията, в която безразделно са господствали компрадорски партии, следва да се очаква, че по-сериозните кандидати за Президент са и ще бъдат компрадори, защото партиите, които ги издигат или подкрепят са партии на компрадорската буржоазия. От стотиците партии и партийки, компрадорски са всички, които са били във властта по време на прехода. За най-компрадорски обаче може да се смятат ГЕРБ и НДСВ, и защото тяхно лице бяха и са хора като Симеон Сакскобурготски, Меглена Кунева, Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Трайчо Трайков, Симеон Дянков, и мн. др., които в бъдещи учебници по социология вероятно ще бъдат посочвани като типични компрадори.

         Малко по различни, в компрадорствуването си, са две от по-влиятелните днес партии: „Атака” и БСП. „Атака”, като националистическа партия, по определение би трябвало да бъде партия на националната буржоазия. И нейната силно разнолика членска маса е убедена, че тяхната Партия действително се стреми да защитава националните интереси. Но върхушката й е убедена или поне усеща, че такава политика е невъзможна в днешния глобализиращ се свят, който по принцип отрича националния суверенитет. Затова национализмът на Атака се свежда само до нацистка риторика и все още безобидни провокации, като тази пред Софийската джамия. Дали те няма да ескалират до размерите на норвежката касапница, ще покаже времето.

         БСП не е момент от естественото развитие на комунистическото движение в света и у нас, за каквато я смятат все още не малка част от нейните членонве и симпатизанти и за  каквато я набеждават нейните противници. Като част от Социнтерна тя е опортюнистическа партия на капиталистическото статукво, със всички произтичащи от тази й роля последствия. А основното следствие е провеждането и подкрепата на политика, осъждаща България на вечна икономическа и политическа зависимост, а от там и на зъдълбочаващи се бедност и мизерия. Идеологията, според коята БСП заедно с другите партии от Социнтерна ще съумеят да преодолеят неолиберализма (монетаризма) в Европа и Света и ще върнат „държавата (обществото) на всеобщото благоденствие”, което бе създадено в Западна Европа след Втората световна война, не без помощта на с.-д. партии, е химера, защото историята не обича повторенията. Както мнозина знаят, Карл Маркс започва своето известно произведение „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт” с фразата: „Хегел бележи някъде, че всички велики световноисторически събития и личности се появяват, така да се каже, два пъти. Той е забравил да добави: първият път като трагедия, вторият път като фарс.”

          При тези обстоятелства, българите, които са решили да гласуват, ще постъпят най-правилно, ако изберат по-малкото или най-малкото зло (най-малко корумпирания компрадор). А тези които няма да гласуват, фактически ще гласуват за действителна промяна към по-добро, доколкото с неучастието си в изборите подронват легитимността на съществуващите властови институции.

             Юли 2011 .                                                              Желю Железов

 




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - peregrinator
29.08.2011 01:21
Съгласен съм с вас,че не трябва да се гласувава за никого.Лошото е,че има мнение,че гласовете на тези които не са гласували,автоматично се нячисляват после към партията,която е набрала най много гласове.За съжаление в бюлетините на гласуване няма графата-гласуване срещу всички.Няма и да има по понятни причини,защото нелигитимноста на продажните политици веднаг би цъфнала.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jelezov
Категория: Политика
Прочетен: 759008
Постинги: 222
Коментари: 753
Гласове: 1615
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031