Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2011 13:14 - Истината за партиите
Автор: jelezov Категория: Политика   
Прочетен: 3339 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 01.09.2011 18:18


                              ИСТИНТА ЗА ПАРТИИТЕ

         Разширен коментар към постинга „Стокхолмско-български синдром”

 

   15.08 14:06 - Стокхолмско - български синдром

Автор: dedenze Категория: Политика   
Прочетен: 66 Коментари: 1 Гласове:

2


Последна промяна: 18.08 02:04


   

        Стокхолмският синдром е описан за първи път от шведския криминалист Нилс Бейерот по повод на събитие от август 1973 година. В центъра на шведската столица са отвлечени четирима служители на банка и пет дни са държани като заложници. Изненадващо, след освобождаването си похитените не само не са гневни на похитителите си, но изпитват симпатия към тях и дори ги защитават. Явно, в състояние на стрес и страх, човешкият мозък търси компромисно решение. Сработва инстинкта за самосъхранение, оправдаващ и търсещ  обяснение и смегчаване на вината, даже до степен- съучастие в престъпление.

 

           Нашите цигани, са добри, природни психолози и често ползуват прийоми в продажбата на стоки, аналогични на описания синдром. Например: Със сериозно изражение, се засилва към теб, рязко вади и насочва 2 -3 ножа и когато очакваш най- лошата развръзка – ти предлага да ги купиш за 2-3 лева. Човек изплашено ги купува, даже и без да му трябват, доволен че се е разминал със смъртта.

 

           Анализирайки, през изминалите 22 години, поведението на българите, може точно да се констатира, че масово страдат, от нашенският вариант на стокхолмският синдром. В основата стои тежък стрес, страх и безизходица. Реално между хора, общуващи помежду си, подобни настроения рядко се срещат. Българина в бита си е толерантен от много векове към религии, етноси и политически принадлежности. На една маса могат да седнат, веселят и разговарят, да си помагат, хора с всички изброени различия. Даже това може да бъде и повод за шеги и самокритика, всички го правим. Антагонизъм и ножове няма, свада може да има за някоя хубавица или имот, но за политика и принадлежност- крайно рядко. Тук възниква въпроса, защо добихме овча психика и нямаме смелост да реагираме даже в магазина и пазаря, когато ни продават фалшиви стоки и удрят в кантара ? Защо допускаме ежедневно да се гаврят с нас, управляващи и политици.? Защо продължаваме да ги търпим, да понасяме, унижение, глад, студ, безработица и безизходица с търпение, което го няма никъде в Европа ? Иначе сме добре информирани, какво става в съседните и други страни, как реагират хора с доста по- висок от нашия стандарт и на най- дребните щети.!? Харесват ни оставките и смяната на правителства даже и за сравнително малки гафове и неща, а своите страшни мародери, търпим стоически и ги преизбираме като в хипнотичен сън !? При това с ясното съзнание, че нещата се влошават и че този държавен модел, унищожава България и българите ! Защо и къде по пътя, изгубихме смелостта и националното си достойнство !? Сякаш времето е спряло, хората са манипулирани с тежки умствени увреждания и състояние на хипноза.

 

          Пред Божия съд – всички сме виновни, но някои, доста повече и до днес като герои се разхождат в Народното събрание. Крайно време е да ги назовем поименно, доста вече не са сред живите, но за престъпления към народа, не бива да има давност и мълчание.

           Първата голяма вина е заложена в Конституцията  - политическият живот се води чрез партии, финансирани от държавата, без разписани каквито и да било задължения и отговорности с пропорционални избирателни листи. Запазване и увеличаване на старите тоталитални привилегии, обогатени с депутатски имунитет, охрана и високи заплати.   

 

           Втората още по- голяма вина е ликвидацията, реституцията, приватизацията и разграбването на всичко. Перфектно извършена, чрез комитети, съвети, агенции и пр….Без участие на правителства и Народно събрание, напълно безотговорно, престъпно и безнаказано. 

 

          Третата изключителна вина е вноса и формирането на отвратителна култура, свързана със секс, порно, насилие и наркотици, чалга, леснодостъпни за всички. Реалната липса на независими, национални медии и свобода на словото. Пълна липса на отговорност за лъжи и измами .Формиране на бойните, терористични отряди от “борчета”, охранители, застрахователи и покровители, просъществували до днес.

 

          Четвърта, но не по-важност вина е продажбата на национални интереси на ЕС, САЩ и пр….Основно под форма на съмнителни инвестиции, реално като фирми посредници, източващи последните средства на хората. Довело до липса на промишлени и селскостопански производства, внос на храна и елементарни неща, отрицателен търговски баланс. Нарастване на външния дълг и т. н….

 

         Много още може да се напише, но само това е достатъчно за да разберем защо българите масово получиха стокхолмско- български синдром. Не стрес, не страх, а ужас се настани в нашите души.Такъв грабеж, такава безпътица и безизходица не е имало 1400 години. Само цифрата на икономическите емигранти е достатъчна, като категоричен факт за катастрофа - 2000000, основно млади, образовани, кадърни хора и бройката продължава да расте ! Демографски срив, стигнахме дотам, че даже и циганите вече бягат от България, ограничават раждаемостта и търсят по- добри места за живот – последното преброяване го показва точно !? Наскоро се спомена, че имаме регистрирани над 100000 душевно болни ? Кой реално създава най- голямото безспокойство, разединение, омраза, стрес и страх – несъмнено това са политическите партии, създатели на днешното държавно устройство. Даже и да се изпълни планът”Ран - Ът “ и тук заживеят само 5000000 българи, положението на 95% от тях няма да се подобри, обратното – ще става все по-лошо. Единственият изход е свързан с ликвидацията на причините за стокхолмско – българският синдром, т.е. политическите партии. Само така може да се излезе от партийният, омагьосан кръг в който безмозъчно и напълно зомбирано се въртим 22 години с наивната надежда, че отнякъде ще се появи месия и спасител.

 

         За момент да оставим миналото, вината, отговорността, некъдърността и цветната мъгла. Да приемем, че сме били подведени, незнаещи и неподготвени, че сме нямали нужната информация. Да опростим грабежа и ликвидацията великодушно, да кажем било, каквото било. Въпроса е може ли да положим едно ново начало и да се излекуваме от менталния синдром?

 

         Мислете българи, какво повече имаме да губим, не се плашете от партийните заклинания, без вашия глас те са нищо, по-лошо не може да стане. Да съберем нужните подписи за референдум с искане за  пълен мажоритарен избор на депутати, нов избирателен закон без партии и нова Конституция, въвеждане принципите на пряката демокрация, преди да са ни унищожили поединично и напълно !

 

Нагоре  



Тагове:   политика,   ужас,   ХИПНОЗА,   стрес,   партии,   ментален синдром,




1. jelezov - Истината за партиите
12:35

В Творчеството на г. Огнян Върбанов (деденце) отношението към партиите е една от най-важните сюжетни линии. Според него, партиите са най-големите виновници за всичките злини в обществото, които той вижда изключително реалистично. Но вината на партиите, както той я вижда, не е нищо повече от привидност, илюзия. И ето защо: На всеки начин на производство (НП) съответства определена правна и политическа надстройка, с която той се характеризира като определен Обществен строй. На капиталистическия НП съответства, най-добре го обслужва, многопартийната демокрация, която, за да се различи от другите форми на демокрация, се нарича буржоазна демокрация. Без много партии, т. е. само с една, капиталистическият НП формира тоталитарен строй. Примери: Третият Райх, фашистка Италия, франкистка Испания, почти всички днешни държави от Магреба и още много и много държави. Липсата на партиИ, т.е. еднопартийната система е чуждо тяло в организма на буржоазната държава, и затова тя, рано или късно, го отхвърля. Обратно, за социалистическия НП многопартийната система е, също така, чуждо тяло, което, като злокачествен тумор, го разрушава. Практиката потвърди тази истина по безапелационен начин. Социализмът като обществен строй, произвеждащ с обобществени условия на материалното и духовното производство е класово хомогенен и като такъв е съвместим само с еднопартийна политическа надстройка (докогато ще има нужда от политическа надстройка въобще) В този случай, еднопартийна и безпартийна са почти тъждествени понятия (прерастват едно в друго). В класовото бщество многото партии, като части от многото класи, са необходим атрибут. Без тях то се превръща в тотолитарно. В социалистическото общество, еволюцията на което води към ликвидиране на класовото разделение, еднопартийната система постепенно ще се превръща в безпартийна, т. е. в пряка, съответстваща на понятието си, демокрация. Заключение: всеки който днес, в буржоазна България, желае премахването на многопортийната система, фактически желае установяване на тоталитарен режим от фашистки или фашизоиден тип. В буржоазното общество дори пряката демокрация - доколкото е възможнта -  не е и не може да бъде истински народна власт, защото истинска власт притежава единствено капиталът, персонифициран в класата на капиталистите (буржоазията). Читателят, с основание, се обърква, когато съпостави тези теоретични положения с действителността на „реалния социализъм”, на която той, малко или много, е бил непосредствен свидетел, както и с интерпретацията и манипулацията й  днес в буржоазните масмедии

Продължение на Коментара  с отговор на въпросите кога, защо и как социалистическата демокрация се превърна в тоталитарен режим.

Великата Октомврийска социалистическа революция превърна този проблем от теоречески в практически. Както е известно, приносът на Ленин в творческото развитие на марксизма е теорията за революционната партия на пролетариата, за нейната роля в завземането на властта от буржоазията и изграждането („въвеждането”) на социализма.

Болшевишката партия, като организатор на Октомврийския политически преврат през 1917 г., положил началото на социалистическия етап на руската революция, беше пролетарска, по скоро, идиологически, отколкото по състав. Веднага след преврата и особено след ликвидирането на съюзната й партия – левите есери  - възниква проблем, който, въпреки многобройните успешни и неуспешни опити да бъде решен, изигра съдбовна роля в развитието на самата партия, съветската страна, социалистическата система и световното работническо и комунистическо движение. Най-кратко този проблем може да бъде определен като процес, реализиращ тенденция на постепенно обуржоазяване на членската маса и особено на ръководния състав на партията и държавата.

За тази тенденция, разглеждана като виртуална реалност (възможност) и за процеса на реализация – превръщането в актуална реалност (действителност) - точно на тази, измежду няколкото други тенденции, съществуват множество възгледи. Най-елементарният и най-популярен възглед се основава на т. нар. социалдарвинизъм. Според него, вечната и неизменна човешка природа прави от индивида алчен и користен егоист, поради което комунизмът като строй и комунистът като личност, по определение, са невъзможни. За индивиди, които все още не са напуснали окончателно животинското царство, т. е. пребивават физически и ментално в предисторията на човечеството – каквито сме почти всички ние – тази идея звучи доста правдоподобно. Другият много популярен възглед представлява приложение на Лапласовия абсолютен детерминизъм към обществения живот. Привърженици на на този тип възгледи има и сред марксистите, и сред немарксистите, и сред отявлените антимарксисти. Според тях, в Природата и Обществото съществуват, общи за двата феномена  обективни закони, в съответствие с които те функционират и се развиват (или неразвиват). Намесата в тази процес те смятат за вреден субективизъм. Сегашната идеология на БСП, както и на всички с.д. партии се основава на този възглед. Огледално противоположен на този обективистичен подход е субективизма. И двата подхода имат за основание идеалистическата философия: първият – обективния, а втория - субективния идеализъм. През последните десетилетия в природознанието се появиха две много важни теории – синергетиката и теорията на хаоса на Пригожин – които имат за предмет еволюцията на сложните системи, каквито са и социалните. Доколкото тези две теории, по предмета, метода и методологията си, са интердисциплинни, дотолгова тяхните привърженици, съвсем неоснователно, смятат, чe с тяхна помищ може да се обясняват и социалните процеси.

Според мен, единствено научен възглед ни предлага К. Маркс: „Хората сами правят своята история,...” Това означава, че: първо, в Природата не съществува друг животински вид, способен да твори историята си и затова само хората (Човекът) има история, и точно в разбирането на нейната същност се пораждат илюзиите на всички различни от марксовия възгледи. Според марксизма например съвременният самолет е плод на историята на въздухоплаването. Затова и братята Райт не биха могли да конструират такъв самолет, дори и да са били много по умни и талантливи от всеки съвременен гл. констректор. Или, в древния Рим не би могла да възникне съвременната финансова система, защото и тя е плод на историята. Това е Марксовото материалисическо разбиране на историята, което много трудно су усвоява, защото е несъвместимо с илюзии като такава например: конструкторът на едно промишлено изделие е убеден че то е плод на неговата интелектеална дейност и донякъде на предходното развитие на науката. Развитието на самото производство на промишлени изделия той смята за несъществена  страна на историческото развитие

Ленин, Сталин и още много други партийни ръководители са забелязали появата и проявата на въпросната тенденция и са започнали организирана борба за нейното ликвидиране. В това отношение магат да се посочат: и разширяването на състава на ЦК с представители на работническата класа, и създаването на Работническо-селската инспекция (Рабкрин, РКИ) начело със Сталин, и приемането на членовете на партията на общи събрания на трудовите колективи и населените места, и т. нар.  партминимум  (за еднаква по мащаби ръководна работа комунистът е получавал многократно по-ниска заплата от безпартийния ръководител) и многократното въвеждане на комисарския институт в Червената армия, и мн. още интресни мероприятия, които имат някакъв положителен ефект но не преустановяват процеса на обуржоазяване на партията и обществото. И тогава Сталин прибягва до последното възможно средство – репресиите срещу онази част от номенклатерата, която проявява видими признаци на обуржоазяване И тук естествено първа под ударите попада т. нар. ленинска гвардия. Всичко това ни дава основание да охарактеризираме  сталинския политически строй в СССР като социалистически тоталитаризъм, като специфична форма на пролетарската власт (диктатурата на пролетариата). Ако приемем епистемологичния постулат, че, в кроя на крайщата, практиката е критерий на истината, ще трябва да признаем, че сталинският тотолитаризъм е бил единствената форма на власт, гарантирала оцеляването на социализма при изключително тежки вътрешни и външни условия и обстоятелства. Един от постулатите на историографията е, че условното наклонение е неприложимо в историчесото познание. Затова не можем да знаем какво би се случило, ако, във вътрешно партийната борба тогава връх бяха взели дейци като Каменев, Зиновиев, Бухарин Троцки. Но можем да предполагаме, на основание на последвалия исторически опит, че би се случило, това което стана в резултат на перестройката: реставрация на капитализма – реализирана от обуржоазената част на номенклатурата, подпомогната от лумпенизираната част на интелигенцията, при пасивното отношение към ставащото на маргинализираното население.

Същността на описаните процеси може да бъде разбана само като част, страна на ставащото в света. Първата световна (империалистическа) война и катализираният от нея революционен процес са и признаци, и фактори на всеобщата криза, в която навлиза капиталистическият обществен строй. Резултатът – бърз процес на олевяване на масите, особено в победените страни. Както при социализма  обуржоазяването се преодолява чрез тоталитарна форма на управление, така при капитализма на олевяването, заплашващо самото му съществуване, се противопоставя пак тоталитаризъм, но вече буржоазен. Това са различните форми на фашизъм, нацизъм, авторитаризъм, военни диктатури и т. н. Дори д-р Желю Желев във „Фашизмът” не оспорва истинността на определението на фашизма – дадено от Антонио Грамши - като дребнобуржоазен опит за оцеляване на капитализма, чрез тоталитарно преодоляване на всеобщата му криза.

 От казаното следва, че в близката история са се появили и днес съществуват два диаметрално противоположни вида тотолитаризъм - буржоазен и социалистически - както и множество междинни форми, съответстващи на специфичните условия в различните страни. Най-крупната буржоазна идеологичека диверсия е отъждествяването на тези два несъвместими типа тотолитаризъм. Тя се разработва и прилага от умни и квалифицирани специалисти, но е предназначена за хора, притежаващи само разсъдъчната степен на мисловна дейност, за които например четката за дъски и таралежът са едно и също нещо, доколкото притежават бодли, като общ признак. Отъждествяването на четката и таралежа, разбира се, е метафора. Но отъждествяването на Сталин и Хитер, на комунизма и фашизма не е метафора, а симптом за вродена или придобита умствена недостатъчност.

В днешна България премахването на партиите може ли да бъде панацея против всичкити социални недъзи? Ако това се случи, ще означава премахване на буржоазната демокрация и заменянето й с тоталитаризъм, а не с пряка демокрация от типа на швейцерската например. Последната е изключение, което само доказва правилото, че капиталистическият НП е несъвместим с пряка или истинска демокрация. ЕС, докато той самия не се превърне в таталитарен или не се разпадне, няма да позволи появата на тоталитарни режими в отделни страни-членки.

Какво все пак би се случило и се случва, ако и когата в малка, зависима и бедна страна като България се установи тоталитарен строй? Властта попада в ръцете на един диктатор или хунта от компрадори, които активно подпомагат ограбването на националното богатство от Транснационалните корполоции (ТНК), т. е. от любимите им „стратегически инвеститори”. Пример – Латинска Америка

На любителите на безпартийната (еднопартийната) буржоазна демокрация препаръчвам да си я представят като власт начело с фюрера Бойко Борисов и първият му помошник Волен Сидеров (или обратна разстановка). Ако след такава кошмарна предства могат да заспят, да им пожелаем лек сън.

                            




Гласувай:
3



1. atil - Оттук нататък обаче пътищата са два ...
23.06.2013 14:03
Оттук нататък обаче пътищата са два - към анархия или към монархия?! Не може да се случи така, че България да победи световната партийна сисема, днес и сега. Но може да прояви инстинк за самосъхранение и да си върне по-старите и изпитани модели за управление и обществени системи. Още повече , че няма да е прецедент а оздравителен процес! Столицата на ЕС се намира в страна, която има конституция подобна на нашата Търновска конституция!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jelezov
Категория: Политика
Прочетен: 759293
Постинги: 222
Коментари: 753
Гласове: 1615
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031