СПРАВЕДЛИВОСТТА !    

                     ИЛИ  ПЛЕВНЕЛИЕВ  СРЕЩУ  БАЛДАЧИ

                                                   Желю Железов

            16. 12. 2011 г. БНТ, ПАНОРАМА.

         Част от интервюто на Бойко Василев с Дейвид Балдачи от Ню Йорк.

Дейвид Балдачи: За да е равен стартът, благата трябва да са разпределени равноправно, но не са. И крайният резултат от този чист капитализъм е, че богатството винаги отива в малко ръце, защото оцелява най-силният. Който работи повече, който е най-брутален, който не се бои да смаже всички наоколо, той ще събере най-много богатство. Мисля обаче, че моите книги сриват тази фасада, хората се замислят и може да се нахъсят за промяна.

Поли Златарева – водещ от студиото в София : Съгласен ли сте с това, което казва Балдачи, г-н Плевнелиев. Социалното недоволство, това ли е сега проблем № 1 за държавниците в света?

Росен Плевнелиев: Не съм съгласен с изводите на този, уважаван от мен, писател. Очевидно трилърите....малко повече въобръжение. Но действителността е и трябва да бъде, че не този който е по-арогантен, по-брутален, а този който е по-предприемчив, трябва да бъде по-успяващ.

В едно друго интервю г-н Превнелиев ни уведомява, че: „Моята категорична заявка още в първия ден в президенството да задам няколко приоритета, които да бъдат в основата на национален диалог. Ето някои от тях: Първи приоритет. Справедливост за гражданите”.

Да се надяваме ли?    

            Справедливостта е етична категория, която се е променяла исторически. За средновековния човек робството е въпиeща несправедливост. За човека на Новото време крепосничеството е също толкова несправедливо, За г-н Балдачи несправедливо (неравноправно) е разпределението на благата в сегашния „чист капитализъм”. Но, за г-н Плевнелиев, напротив, съвременното разпределение на благата между индивидите, основано не на бруталността и арогантността, които, според него, са само плод на писателското въображение на Балдачи, а изключително върху предприемчивостта им, е абсолютно справедливо. Така ли е всъщност? Това мнение на новия ни президент е възможно най-кратко изказаната лъжа, върху която се крепи съвременният „чист капитализъм”, лъжа за едни, за дреги заблуда, която Балдачи, с книгите си, се стреми да разсее.

            За 1 процент от гласувалите за г-н Плевнелиев, тази лъжа е  лъжа. И те знаят, че е лъжа. За 99-те поцента, самата възможност за справедливо разпределение на благата при капитализма, е заблуда, която ще се опитам да обясня. Радостното е, че от нея започват да се освобождават все повече хора, включително и от богатия Запад.

            Източник на всяко богатство е живият човешки труд. Това са знаели още античните мислители. Този постулат е в основата на „трудовата теория на стойността” на Смит, Рикардо и Маркс. Да приложим тази теория в сравнителен анализ на богатството на двама инженери: г-н  Плевнелиев и един средностатистически инженер. Последният е семеен с три деца. Съпругата му, също инженер, отскоро е безработна. Притежава „Опел”- втора употреба. Живее в нов двустаен апартамент, купен с ипотечен кредит. Грубо казано, неговото богатство, като сума от стойността на обзавеждането, лаптопа, телевизора и заплатената идеална част от апартамента може да се оцени приблизително на 100 хил. лв. Богатството на новия ни президент, според различни публикации в масмедиите, се оценява на 15-20 мил. лв. и е средно 150-200 пъти по-голямо от богатството на редовия инженер. Тук съвсем резонно възникват въпросите: какъв е източникът на разликата между двете богатства и справедливо ли е съществуването й? Възможни са  поне три отговора на тези въпроси:

1. По-голямото богатство е натрупано с повече труд и предприемчивост, както твърди по-горе г-н Плевнелиев, а притежаването му е законно и е израз на справедливост. Такъв е отговорът на буржоазните апологети. Но този отговор поражда нов въпрос: ако разликата в трудоспособността – физическа и умствена – между двамата инженери не може да бъди повече от 4-5 пъти, то какъв е източникът на разликата между 500 хил. и 15-20 мил. лв.?

2. Отговор на този втори въпрос: Предприемчивостта, сама по себе си, не може да бъде източник на богатство, защото не е труд. Следователно богатството над възможните 500 хил. до 1 мил. лв., на новия ни президент е продукт на чужд и то незаплатен труд. Маркс го нарече „принадена стойност”, с което теоретически разреши парадоксите на класическата трудова теория. Трупането на принадена стойност (капитал) е законно и справедливо според буржоазното право и морал. Наемните работници, от които се отнема принадената стойност, също смятат това за законно и справедливо, докато не придобият класово съзнание, което, разсейвайки вековната заблуда, ще им даде увереност във възможността на един друг свят, в който отнемане продукта на чужд труд (експлоатацията на човек от човека), става ненужно, невъзможно и несправедливо.

1.                 Доколкото г-н Плевнелиев е натрупал богатството си през периода на т. нар. „първоначално натрупване на капитал”, което и по буржоазното право и морал е криминално и престъпно деяние, дотолкова може да се допусне, че това богатство е изцяло или отчасти незаконно и несправедливо. Но това става истина, само ако се докаже и постанови  от съда.  Но, във всички случаи г-н президентът дължи публичен отговор на тези въпроси!