Желю Железов                                             

 

                              ЗА И ПРОТИВ АЕЦ БЕЛЕНЕ

 

Изграждането на втора АЕЦ у нас като проблем съдържа два аспекта. Първият е технико-технологичен, който включва и въпроса за безопасната й експлоатация. От тази гледна тачка изграждането на централата е възможно, оправдано и безопасно. Това нееднократано е потвърждавано от множество компетентни органи.

Вторият аспект е политикоикономически и геополитически. В съвременния Свят съществуват или са възможни (реално или абстрактно), общо взето, шест икономически идеологии и съответстващи им реални икономически политики и практики: 1. Неолиберална. 2. Неокейнсианска. 3. Социалдемократическа (държава на всеобщото благоденствие). 4. Социалистическа от съветски тип. 5. Социалистическа от китайски тип. 6. Анархистки и анархо-синдикалистки.

 Неолибералната или монетаристката идеология и икономическа политика  днес е глобално господстваща извън реално съществуващите социалистически страни (КНР, Виетнам, Куба, КНДР). Българската икономическа политика е може би най-неолибералната измежду бившите социалистически страни и сред държавите  членки на ЕС. Според адептите на неолиберализма (монетаризма), заемащи доминантно положение в държавното управление, строителството на АЕЦ  Белене е икономически и геополитически неоправдано. И това е действително така, но само от тяхна гледна точка и само за сегашното състояние на българската икономика – подчинена изцяло на интересите на Западния монополистичен капитал. Ако един държавник е убеден, че провежданата днес у нас икономическа политика е единствено възможна, най-добра, и затова вечна (Краят на историята на проф. Ф. Фукуяма), това е достатъчно доказателство, че е посредствен и мястото му не е в държавното управление. А, ако не е убеден в това и знае, че съвременният неолиберален и олигархичен капитализъм е в състояние на системна криза, и изходът от нея ще е гибел за капиталистическия обществен строй, и въпреки това провежда неолиберална политика, то такъв държавник е нравствено нечистоплътен, и се ръководи единствено от своя личен и класов егоистичен интерес. В управляващата политическа върхушка вероятно се срещат субекти и от двата типа.

В „Синергетика и прогнозы будущего” - един много интересен труд на трима световно известни руски автори С. Капица, С. Курдюмов и Г. Малинецкий – прочетох подходящ за случая афоризъм: На един държавен деец приписват следната крилата фраза: Аз мога да намеря множество специалисти, които биха се наели да построят пирамида, и не мога да намеря нито един, който би знал трябва ли да се построи”. Ако заместим съществителното „пирамида” с АЕЦ Белене ще стане ясно, че е невъзможно да се намери един специалист способен да отговори с „да” или „не”. Но и голяма група от разнородни специалисти също би се оказала неспособна за обоснован отговор, ако всеки от членовете й не е въоръжен със научно познание по проблема. Ясно е обаче, че не съществува една наука, която да обхване всички аспекти на проблема „трябва или не трябва да се строи нова АЕЦ”. Признанието, че проблемът е интердисциплинен също не помага, защото с това не се решават противоречията между тезите, обосновавани от различните природни и обществени науки. Явно е необходима отделна интердисциплинна теория. Такава цитираните автори сматат, че трабва да стане „Теоретичната история”, която за разлика от  марксистката  и буржоазните историографии не само ще допуска, но и ще изисква условното наклонение в историческия дискурс. С нейна помощ специалистите биха могли да направят дългосрочно прогнозиране, отговаряйки на въпросите какви биха били най-вероятно последствията, АКО бъде или не бъде построена централата?

Тук , в съответствие със съображенията, които изложих по-горе, няма да направя опит дори за частично прогнозиране, защото не е по възможностите ми. Но това не означава, че не съм в състояние да прокаментирам, що годе правдоподобно, някои от аргументите за и против строителството.

Атомната енергетика е безалтернативна, само ако в обозримото бъдеще не бъдат създадени източници на т. нар. „свободна енергия” или не се достигне до промишлен добив на електроенергия от термоядрения синтез. Във втория случай термоядреният реактор ще е алтернатива само на атомния реактор, но не и на централата като цяло. Това означава, че в съществуващата АЕЦ ще бъде заменен атомния реактор с термоядрено устроъство, най-вероятно от разработваното от международен колектив устройство на основата на съветския ТОКАМАК. Според мен, енергията на вятъра и слънчевото лъчене не може да задоволи стремглаво нарастващите нужди на човечеството от енергия. Санирането на панелките и изобщо на сградите, намаляването на енергоемкостта в промишлеността и бита са полезни, но не могат да служат за аргумент против строителството на втора АЕЦ.

Инвестирането в централата като проблем. Според последните оценки изграждането на централата би струвало около 6 милиарда евро. В хазната на сегашна България няма и не може да има пари за подобна инвестиция, защото, при господстващата монетаристка политика и реалните собственически отношения, тя се пълни предимно от данъци и такси  на физическите и юридическите лица, и събраните пари (бюджетът) се изразходват за текущата издръжка на Държавата. Следователно инвеститор може да бъде само частно българско или чуждо юридическо лице, или чужда държава, или българската Държава със заем от български и/или чужди частни банки. Частни инвеститори не се намериха, а държавата се отказа от инвестицията на РФ. Защо? Зад многото понякога смехотворно глупави оправдания, прозират геополитическите интереси на САЩ и ЕС, примесени с корупционни сделки. Прословутата енергийна зависимост от Русия се замества с всестранната и пълна зависимост от Запада с оправданието, че Западът е олицетворение на доброто, а Русия –  на злото

Абстрактно погледнато, за Българската държава ще бъде напълно по силите да финансира изграждането на втора АЕЦ, ако в Страната остене макар и само онази част от произведената за една година принадена стйност (чиста печалба), която благодетелните чужди „стратегически инвеститари” изнасят от страната. А тя се оценява на около 12-15 милиарда лв. Но доколкото това за сега е реално невъзможно, то най-изгодно ще е централата де се изгради като държавна собственост със заем, взет макар и при тежки и неизгодни условия, защото тези условия скоро ще се променят към по-добро. Последното твърдение не е химера. Тук е уместно да повторя думите на Хенри Форд:  „Достатъчно е, че народът не разбира нашите банкова и парична система. Защото ако ги разбираше, предполагам, че още преди изгрев слънце щеше да избухне революция.”  Около 100 години след произнасянето на тези слова народите започват да разбират все повече от банковата и парична система на капитализма. Ярък пример за това е ставащото в саседна Гърция. Ако управляващият елит на Запада не проумее, че съществуващата  „банкова и парична система” е изживяла времето си и опитите да бъде съхранена заплашват със социални конфликти, способни да поставят под въпрос самото физическо оцеляване на човешкото общество, то тези конфликти ще се случат в обозримото бъдеще. Симптомите вече са видни и за обикновените хора. Ако западните елити обаче осъзнаят реалната ситуация и пожелаят да съхранят себе си като класа, ще бъдат принудени да реформират съществеващата „банкова и парична система”. Първата стъпка вероятно ще бъде създаването на нова, заменяща долара, световна резервна валута. Това най-вероятно ще бъде възстановяването на златния стандарт. Втората стъпка, без коята първата се обезсмисля, ще бъде одържавяването на банките и парите и премахването на лихвите, съществуващи уж като цена на предоставените кредити, а фактически като източник на нови пари, формиращи всеобща задължнялост, каято е вай-дълбоката същност на савременната световна криза. Когато тази реформа се случи, вече построената АЕЦ Белене ще изплаща дълга си с не повече от 5-10% от стойността на произвежданата енергия. Отвратителен, а в известен смисъл и необясним, е фактът, че в България все още не съществува  сериозна партия, способна да оглави гражданското общество в борбата му за отказ от монетаризма и от неговия носител – партията ГЕРБ.

Пазарът за реализация на произведената от централата енергия. Външният пазар с перспектива 20, 30 или 50 години е непредсказуем.  Но дори да приемем, че в указаната перспектива външниат пазар няма да се нуждае абсолютно от произведена в България електроенергия, изграждането на централата ще бъде оправдано, защото разширението на вътрешния пазар и теоретически и практически е неограничено при всички изброени по-горе икономически идеологии и практики, с изключение на господстващата днес неолиберална икономическа политика и практика.

Разковничето на проблема „ДА или НЕ на АЕЦ Белене” се свежда следователно до отговор на въпроса: ще се намерят ли на вътрешния пазар в дългосрочна перспектива платежоспособни потребители на енергията   произвеждана от нея, ако на външния пазар нама да е потребна. Отговорът ще е коректен, само ако се приеме, че монетаризмът ще е отхвърлен веднъж завинаги от световната икономическа практика. А това ще трябва да стане, защото негова алтернатива е гибелта на човечеството.

Всеизвестно е, че основен показател на жизнения стандарт е потребаваната на глава от населението енергия във всичките й форми. Дори и след построяването на втората АЕЦ, България няма да е достигнала сегашното равнище на САЩ.

С о ф и я                                                                                          май, 2012 г.э

онова, което е полезно е хубаво. Но критериите за "полезност" се определят от жестоката логика на икономиката, ефективността, екологията, развитието на техниката и ред други жизнено важни и определящи "полезността" фактори, а не от философските "разчети", че :
"дори да приемем, че в указаната перспектива външния пазар няма да се нуждае абсолютно от произведена в България електроенергия, изграждането на централата ще бъде оправдано, защото вътрешния пазар и теоретически и практически е неограничено при всички изброени по-горе икономически идеологии и практики, с изключение на господстващата днес неолиберална икономическа политика и практика."