Желю Железов

Печално известният Стоян Ганев:

"Концесиите за злато например са дадени на чужда фирма от доста отдавна. По времето на Царя, а може би и преди това. Договора не сме го виждали. Годишно, по мои сведения в САЩ, тази компания печели към 4-5 милиарда долара. След това приходите се увеличават. В Африка добивите се преработват, извличат се 3 пъти по-скъпи вещества и горницата става огромна. България получава само 5% от тези пари. От собственото си злато. Аз лично се наемам да осигуря публични финанси за производството на злато в България. Не трябва да има концесии от този род. Парите за пенсии могат да дойдат оттам. От печалбата на компанията за злато в Африка и на други места държавите взимат не 5, а 50%. Може да е и повече", пресметна Ганев в тв предаването "Насреща: Люба Кулезич".

        Не съм фен, както днес е модерно да се казва, нито на г-жа Кулезич, нито на г. Ганев, но въпреки това го цитирам с определена цел: да подпомогна, колкото мога, осъзнаването от народа на един потресаващ факт. Днес икономиката на РБ е икономика на колониална страна. Истинността на това твърдение се доказва с няколкото десетки милиарда лева от националния доход (НД) на страната, които се ограбват и изнасят от различни концесионери,  които управляващите компрадори  с гордост наричат „стратегически инвеститори”.

         В "Открито писмо" на група бъргарски учени – геолози от 2012 год.  се твърди че концесионерът на златното находище в Челопеч „Дънди прешъс метълс” изнася от България злато и други редки метали за около 10-12 млрд лв. (към 2010 год.) Ако към тази сума прибавим и печалбите на другите „стратегически инвеститори” – собствениците на банки, телекомуникационни компании, верити магазини и др. – годишната сума вероятно ще нарасне на около 30-40 млрд. лв., а това е стойността на две АЕЦ или на около 5000 лв. прибавени към годишния доход на всеки български гражданин.

         Наред с читателите, които ще изкажат възмущението си от сегашния хал на България и другите, които ще ме ругаят и наричат комуняга и какъв ли не още, предполагам че ще се намерят хора, – мислещи и знаещи – които ще се опитат да доуточнят и аргументират мащабите на ограбването на страната. Тях призовавам, освен това, да помислят и за начини как тези факти да достигнат до съзнанието на всички граждани на злощастната ни Република.