Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2014 18:38 - Дискусия върху темата.
Автор: jelezov Категория: Политика   
Прочетен: 3406 Коментари: 6 Гласове:
10

Последна промяна: 25.01.2014 10:14


 На 07. 12. М. г. публикувах лекцията си на тема „За разделението и помирението на нацията”, където отбелязах, че ще публикувам и обобщение на дискусията върху темата. Тук и сега изпълнявам обещанието си, с надеждата, че тя може да представлява интерес за някои от читателите ми. Закъснението се дължи на технически причини.            ДИСКУСИЯ ВЪРХ ЛЕКЦИЯТА  „ЗА РАЗДЕЛЕНИЕТО И                                                                                     ПОМИРЕНИЕТО НА НАЦИЯТА”. ОБОБЩЕНИЕ                                              Желю Железов Реално дискусията започна с изказаното мнение от проф. Манолов, че съдържанието на лекцията не съответства на заглавието. Формално това е истина, защото действително на второто понятие от заглавието – помирението  – са отделени само на две места по 4-5 реда. Но това е следствие от факта, че съдържанието на лекцията бе опит да се реализира намерението ми да покажа, че алтернатива на действителното разделение - на онова разделение, израз на което не са сегашните протести и контрапротести, а онези, февруарските -  не е помирението, а борбата, определяна с научното понятие „класова борба”. Либералната буржоазия и нейната интелигенция под помирение разбират  “примирение”, т. е. такива отношения между хората на наемния труд и капиталистите, при които работниците – на физическия и на умствения труд - с благовение ще благодярят на своите експлоататори, че им дават хляба насъщни, че ги изхранват. Затова за тях – за представителите на буржоазията и техните интелектуални апологети - най-омразното от марксизма е теорията за класовата борба, апогей на която е социалната революция.  Лайтмотив в изказването на г-н Карастоянов бяха проблемите свързани със заплащането на труда. Липсваше разбирането, че при капитализма не се купува и заплаща трудът, а работната сила, цената, на която се определя както цената на всички други стоки, СОП се разпределя не според количеството и качеството на вложения труд, а според количеството и качеството (органичния състав) на вложения капитал. При това неотвратимо действа откритият от Маркс Закон за средната норма на печалба. Като следствие на  тава, бе изказано нелепото съждение, че и днес все още съществува диктатура на физическия труд, доколкото заплащането му отново е по-високо от това на умствения труд, каквато бе порочната практика при социализма.  Доц. д-р на т. н. инж. Пенко Гюров зададе следните три въпроса, смисълът на които се съдържаше в изнесената от него лекция на тема „АНТИ ФУКУЯМА ИЛИ ЗАЩО ИДЕОЛОГИИТЕ ТЪРПЯТ ВИНАГИ ПОРАЖЕНИЕ”: 1. Номенклатурна класа. Има ли я или не? Закономерна ли е появата й или не”? 2. Актуална ли е все още теорията за класите и класовата борба? 3. Биологичната природа на човека, съществен момент на която са егоизмът и невъзпитаемостта на около 80% от индивидите, съвместима ли е с комунистическата идеология и изобщо с колективизма? (виж блогът на пенко гюров) Отговор на първия въпрос. Понятието за класа (социална) е общоприето в научните среди. Съществуват опити да бъде заменено със „страта”, а класовата структура съответно с понятието стратификация. В марксисткия дискурс е прието определението на Ленин: „Класи се наричат големи групи от хора, които се различават по мястото си в исторически определена система на обществено производство, по отношението си (най-често закрепено и оформено в законите) към средствата за производство, по ролята си в обществената организация на труда, а следователно по начина на получаване и по размерите на онази част от общественото богатство, с която те разполагат. Класите са такива групи от хора, една от които може да си присвоява труда на друга благодарение на разликата в мястото, което заема в определен строй на общественото стопанство“.  В различните буржоазни схващания общото е, че в основата на класовите различия се поставят разпределлителните икономически отношения , а не отношенията, обобщавани  с понятието „собственост” върху средствата за производство. Определението на номенклатурата като класа съответства на Лениновата дефиниция. Съмняват се в правомерността на това тези хора, които не разбират, че например собствеността на отделния капиталист върху капитал е момент от собствеността на класата на капиталистите като цялост върху целия обществен капитал. Това е основата върху която действа открития от Маркс „закон за средната норма на печалба”. Затова е правомерно да констатираме, че отделният „номенклатурчик” е частен собственик, буржоа, доколкото е част от консолидиралата се чрез властта в класа прослойка от управленци, които се отнасят към общонародното богатство като към своя собственост. Може да се каже че появата на тази „нова класа” (М. Джилас) като резултат на процес на обуржоазяване на т. н. номенклатурни кадри е закономерно (детерминирано), само ако се прави разлика между принципното различие на проявлението им в природата и обществото, различие, което за пръв път и единствено в Марксизма беше осмислено.  Отговор на втория въпрос. Теорията за класите и класовата борба е актуална и ще бъде актуална, докато реално съществуват антагонистични класи, докато собствениците на средствата за производство ще продължават да отнемат продукта от труда на непосредствените производители, да го разпределят  помежду си според капитала, а на производителите да предоставят само онзи минимум, който е достатъчен за възпроизводството на работната им сила,  както и за възпроизводството на нови поколения  притежатели на работна сила. Независимо от значителните промени в класовата структура на съвременното общество, предизвикани от колосалното развитие на производителните сили, тази най-дълбока същност на капитализма ще се запазва докато не бъде пометен от приближаващата с бързи крачки световна социалистическа революция. Това, което тук, в ИНГА правим, също е класова борба в нейната идеологическа форма. Отговор на третия въпрос. Както самият въпрос, така и основните идеи, изказани в споменатата вече лекция, говорят, че доц. Гюров е привърженик, макар и с голяма доза скепсис, на историософската теория, наречена „социалдарвинизъм”. Дори и най-високо образован интелектуалец, който не познава задълбочено Марксовите философия на историята и икономическа теория, когато обърне взор към Човека и Обществото, ще констатира, че за тяхното обяснение може да избира между две групи теории, теорийки и идеологеми: теософски и социалдарвинистки. Когато такъв интелектуалец отрече, по различни причини, и двете историософски направления, не се превръща автоматично в теоретик-марксист. Преходът към марксизма като наука се счита станал, когато той осмисли и приеме Марксовото разбиране за същността на Човека и Обществото, които са тъждествени: „Фойербах свежда религиозната същност до човешка същност. Но човешката същност не е абстракция, присъща на отделния индивид. В своята действителност тя е съвкупността (Ansamblle) на всички обществени отношения. Затова Фойербах, който не се занимава с критика на тази действителна същност, е принуден: Да се абстрахира от хода на историята, да разглежда религиозното чувство [Gemut]  обособено и да противопоставя абстрактен – изолиран – човешки индивид; Затова той схваща човешката същност само като „род”, като вътрешна, няма всеобщност, която свързва множеството индивиди само с природни връзки.” (ТЕЗИСИ ЗА ФОЙЕРБАХ. 6 тезис. Съч. т. 3, с. 5) Едва след проумяването на този текст, „човешката природа” става разбираема, а човешката същност – съвместима с комунизма. Проф. Манолов зададе два въпроса: 1. Революциите все още ли са „локомотивите на историята” и 2. Защо не работи Марксовата идея. По първия въпрос: хората,  които се съмняват в актуалната действителност (ЗНАЧИМОСТ) на тази много популярна Марксова сентенция, изхождат от ненучния постулат, че революцията е алтернатива на еволюцията. А то не е така! Социалната революция е прекъсване в непрекъснатото развитие (еволюция) на обществото. Общественото развитие, както и развитието и движението изобщо, вечно ще бъде подчинено на този диалектически принцип. Иначе те са необясними. В икономическата обществена формация (ИОФ), в която все още битуваме са станали, общо взето четири социални революции: 1. Самото раждане на формацията с появата на първата й „прогресивна епоха”- робовладелският обществен строй. 2. Преходът от робовладение към феодализъм. 3. Преходът от феодализъм към капитализъм и четвъртият, започнал с ВОСР през 1917 г. Този последен преход  доколкото все още не е завършил, дотолкова прави възможни множество контрареволюции, каквато беше крахът на съветския тип социализъм. Посочените революционни преходи, са много различни, но с повтарящо се „общо” – раждат нов обществен строй, всеки със свой начин на производство (НП) и специфична, определена от него политическа и правна надстройка, както и ново обществено съзнание. Ненаучно и дълбоко погрешно е схващането, когато революциите се отъждествяват само с насилието и проливането на кръв.  По втория въпрос: широко известен е афоризмът на Маркс, че „идеите стават материална сила, когато овладеят масите”, т. е. тогава започват да работят. До тогава те си остават само абстрактна или реална възможност (виртуалност). Трудно може да се оспори фактът, че в цялата човешка история няма друг мислител, освен Маркс, чиито идеи да са овладявали и да владеят милиардни  човешки маси. Значи работят! Вече за мъртви ги обявяват тези, на които им се иска да бъдат мъртви. В изказването на г-н Митев същественото бе определено несъгласие с лансираната от мен теза, че марксизмът е единствената научна теория за Човека и Обществото. Прецизно формулираният отговор би прозвучал така: марксизмът действително е единствената най-обща научна и философска теория за Човека и Обществото, която, в ролята си на методология, е могъщ инструмент за творческото развитие на обществознанието и хуманитаристиката изобщо. В различното от марксизма съвременно обществознание, което марксистите определят като буржоазно, съществуват и продължават да се създават частни научни теории, чиято научност се простира до там, докъдето отговаря на интересите на буржоазията. Това мое разбиране не биха могли да оборят дори учени като проф. Кусев, който в последната си книга е направил забележително дълбок и широк преглед на развитието и състоянието на буржоазната социология. Освен научните си достоинства марксизмът е и единствената съвременна прогресивна революционна идеология Интересни мисли, свързани с насилието, изказа проф. Василева. Ще изложа съвсем накратко марксисткото разбиране на този проблем. Маркс доказа, че досегашната история на човечеството, която съвпада с ИОФ, е история на абсолютно господство на насилието, пораждано от икономическите основи на обществата. Затова и многото религиозни и светски теории и идеологии, осъждащи насилието не са имали успех. На Комунистическата ОФ насилието ще бъде органично чуждо. Проблемът е дали преходът от ИОФ към КОФ ще изисква насилие или ще се реализира без насилие. Тук е необходимо формулиране на научно понятие за насилието. Например насилие бе ВОСР както като въоръжено въстание на 7 ноември, така и като политически и икономически реформи довели до победата на социалистическите обществени отношения. Но насилие ще наречем и случващото се, ако в една капиталистическа страна, на честни парламентарни избори победи марксистка партия и новоизбраният парламент гласува Закон за експроприация на капиталистическата собственост. Дали съпротивата  на буржоазията – а такава е нормално да се появи – ще прерасне във въоръжена борба, ще зависи от самата буржоазия, а не от победилите на избори марксисти. Възгледите на самия Маркс по този проблем еволюират значително: от революционния романтизъм от младежките му години до идеята, че преходът към социализма може да се реализира чрез изкупване на буржоазната собственост Идеята за помирение чрез прошка предшествана от извинение, което комунистите трябва да изкажат е идеологическа спекулация и е дълбоко нелепа. Възможно ли е да има и кои биха били колективните субекти, между които трябва да възникнат отношения на вина, извинение и прошка, след като, според етиката и правната теория, няма колективна вина и следователно - колективно осъждане или прошка. БКП ли е този субект? Но тя вече не съществува. БСП? Тя не може да бъде такъв субект, защото е само формален , а не идеен приемник на БКП. Освен това аз питам: българската буржоазия извини ли се пред народа за националните катастрофи, за 100-те хиляди убити по бойните полета на Първата световна война, за жертвите на фашисткия терор от 1923-25 гг., за отрязаните партизански глави? Не, не е и няма да се извини? Защо тогава комунистите трябва да искат прошка и да целуват окървавените ръце на продажната българска буржоазия?  В заключение на дискусията проф. Манолов изказа разбирането си, че разделението не може да се преодолее, ако не стъпи на морална рамка изградена върху общочовешките ценности и валидна за всички. Протестите на студентите са борба за създаване на такава морална рамка. От казаното в лекцията и от написаното тук се вижда и разбира, че моите и на проф. Манолов възгледи по тези проблеми са диаметрално противоположни. Аз виждам причините за разделението и невъзможността за помирение в икономическите основи на обществото, а той, най-общо казано, в морала. Ако това са действителни алтернативи, то възможно ли е контактът между тях - третото или, с други думи казано, единството на тези противоположности да роди истината за социална справедливост (морална ценност), единствено върху която може да се гради истинско морално-политическо единство на нацията? София                                                                          декември 2013 г.        



Гласувай:
11



1. mt46 - Да,
16.01.2014 13:54
разбира се, че и днес има класи... Но класата на работниците и на селяните у нас са силно редуцирани, подложени на геноцид...
цитирай
2. aip55 - Много сте прав!
19.01.2014 14:27
Финансовият недоимък на българите са причината на неразбирателство помежду ни.
цитирай
3. begetron426 - Приветствам те за издържаната статия...
26.01.2014 14:06
Приветствам те за издържаната статия.
Разбира се, че си прав за икономическата основа като фактор за разделението в обществото, а не морала. Няма го необходимото социално равнище за нормално съществуване и развитие на всички. Това поражда аморалност както при богатите, така и при бедните, само че при едните от презадоволяване, а при другите поради недостиг на необходимите блага за нормален жинот. Поздрав!!!
цитирай
4. aboychev - МАРКСИСТИ-ЛЕНИНИСТИ СЪС САДИСТИЧНО ДЕБЕЛООЧИЕ И ИСТОРИЧЕСКА НАГЛОСТ
29.01.2014 07:12
НЯМА УНИВЕРСАЛНА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА,
КОЯТО ДА ОБЕДИНИ САДИСТИЧНАТА ВИ КЛАСОВА БОРБА,
НИТО С ХРИСТИЯНСКОТО СМИРЕНИЕ,
НИТО С ЛИБЕРАЛНАТА ТЪРПИМОСТ.
ОТ ТАКИВА КАТО ВАС
ИЗВИНЕНИЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОЧАКВА,
НИТО ПЪК МЪДРОСТ
САМО НАУКОПОДОБНО МНОГОСЛОВИЕ
цитирай
5. ishchel - Господин Железов,
26.02.2014 21:58
Първо искам да ви благодаря за посещението Ви в моя блог, въпреки че не сте коментирали. Считам за акт на добро възпитание да ви върна визитата. И тъй като независимо от това, че с Вас имаме съществени различия по отношение и на морал и на гледна точка върху общественото устройство няма да коментирам тези различия. Още повече на антетката на блога Ви пише Философ, а аз нямам претенциите да съм такава - поне не в професионален аспект - т.е. да си печеля живота от това. То и Платон не е бил на заплата, ама нейсе...:) Надявам се, да имете чувство за хумор...Не мога обаче да се въздържа и да не отбележа дълбокото ми убеждение, че по настоящем, в съвременното общество класата, като обществено-политическо формирование е изживяла своята роля и същност. Класическото разделение, познато от 18-20век вече не е актуално. Има една съществена разлика, която, колкото и тъжно да звучи е напълно вярна - ако според Марксисткото учение принадлежността към дадена класа се определяше според отношението към средствата за производство, то днес отправната точка е според възможностите /предметите / за потребление..В този смисъл едва ли можем да говорим за класи в класическия смисъл на тази дума.
Поздрави
цитирай
6. jelezov - Уважаема госпожо Матова, На свой ...
27.02.2014 12:45
Уважаема госпожо Матова,
На свой ред и аз ви благодаря за коментара. Искрено се радвам на коментари от качествени (обикновени, нормални) хора. Не коментирах вашето творчество, защото това би ми заприличало на т. нар. „литературна критика”, която аз недолюбвам.
Как станах „философ”? Когато преди години синът ми стъкми този Блог, аз бях доста компютърно неграмотен, а и сега не съм особено напреднал в тази област. Тогава той написа че съм философ, на което не обърнах внимание. Всякога когато погледна антетката, ми се иска да го изтрия, защото и фактически и формално не съм никакъв философ. Така не биха се назовали дори и гении като Кант или Хегел. Аз съм само един дърт, 80-годишен о.р. подполковник от земната артилерия с висше военно образование. Ако бях религиозен, щях да благодаря на Бога, че ми даде възможност да изживея част от живота си, ползвайки Интернет.
Наистина сегашната социална структура на обществото е много различна от епохата на Маркс. Но тя продължава да бъде класова, защото основният фактор който я формира – частната капиталистическа собственост върху средствата за производство – си остава непокътнат. Класовата борба не е рузултат от аспирациите и конспирацията на „лошите” (комуниститите), както мисли например г. Абушев. Тя е необходимо следствие от все по- разширяваща и задълбочаваща се пропаст между бедност и богатство както в национален, така и в глобален план.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jelezov
Категория: Политика
Прочетен: 758970
Постинги: 222
Коментари: 753
Гласове: 1615
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031