БИЗНЕСЪТ  ОТВЪТРЕ

            Непосредствена причина да напиша тази лекция е неглижирането на бизнеса като теоретичен проблем. Като един от трите члена на троицата (триадата) „ВЛАСТ, ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО (ГО), БИЗНЕС”, която е в основата на интелектуалните занимания в ИНГА,  той е най-онеправданият от към внимание. За властта и за държавата, като нейно институционално въплъщения, макар и повърхностно, се говори и пише по-често, докато бизнесът продължава да е „terra incognita”. Това е една от причините на алегоричният въпрос „Що е то гражданско общество и има ли то почва у нас” все още да няма задоволителен отговор. Последният е постижим с помощта на  поне три подхода (метода): 1. Диалектическият метод за възхождане от абстрактното към конкретното. 2. Структурно-функционален анализ и 3. Контактен подход. И за трите подхода, способни да разкрият същността на ГО, научното знание за властта и бизнеса е абсолютно необходима предпосттавка.

             Според Уикипедия „Бизнесът е съвкупност от дейности с цел задоволяване на потребности.”

             В руската Википедия бизнесът е дефиниран като „Предприемачество, предприемаческа дейност – икономическа дейност, насочена към систематично получаване на печалба от производство и/или продажба на стоки, оказване на услуги. За тази цел се използва имущество, нематериални активи, труд както на самия предприемач, така и на привлечени от страни.”

             В „Oxford wordpower Dictionary”  бизнесът се определя като:

1.     Търговия (trade) – купуване и продаване като начин за печелене на пари.

2.     Работа (work) – работа, с която изкарваш пари.

3.     Клиентела (customers) – клиентите, които фирма или човек са имали например през годината.

4.     Компания, предприятие (company): фирма, магазин, фабрика, които произвеждат или продават стоки или предлагат някакви услуги.

            Всичките посочени  определения на бизнеса, с изключение на две, са очевидни истини, които не се нуждаят от особена обосновка.   Първото изключение е понятието „икономическа дейност” или „икономика”. Това е едно от най сложните и трудни за разбиране понятия. Ще го обясня с пример. Ако Трайчо от Радомир произвежда боза само за семейството си, това не е икономическа дейност, не е бизнес. Ако почне да произвежда и да раздава боза на познати и непознати хора, това пак не е бизнес. Дейността на Трайчо става икономическа, т. е. бизнес когато той започне да продава бозата. В този случай дейността му може да се раздели на два относително независими процеса: производство и продажба. Самото производство не е икономика. То си запазва чисто технологичната природа,  докато производител е Трайчо - едноличният собственик на средствата за производство на боза. Продажбата обаче е икономическа дейност, защото бозата, с напускането на бозаджийницата, придобива битие на стока, в нея се вселява, наред с природната й душа и една нова, втора душа, която хората нарекли „цена”. Ако обаче Трайчо си назначи наемен работник, който сам ще произвежда бозата, производственият процес, наред с технологичната, придобива и икономическа определеност, защото в процеса, наред с брашното и захарта, се влага и една особена стока – работната сила на наемния работник, която има чудната способност да създава продукт – по-скъп, отколкото самата тя струва, или образно казано – да снася златни яйца. Ако Трайчо участва и в производството непосредствено, той се проявява като двуликият Янус: и като работник, и като бизнесмен, или като типичен представител на най-ниския сегмент на т. нар. „средна класа” – основният ингредиент на ГО.

            Печалбата е второто изключение. Тя е необходимо и достатъчно условие за съществуване на бизнеса. Тази нейна определеност е най-съществената характеристика на капиталистическия начин на производство (НП), един от неговите основни икономически закони. Необходимостта й като условие е абсолютна и очевидна, и затова не се нуждае от доказателство. Достатъчна ли е като условие за функционирането на бизнеса обаче е проблем, на който ще се спирам многократно по-нататък. Преди да разгледам същността на печалбата, ще цитирам текст на  английския публицист Т. Дж. Дънинг (1799-1873), който са чели и чували вероятно мнозинството от образованите хора, и който е цитиран от К. Маркс в Първия том на КАПИТАЛЪТ.

            „Капиталът избягва смутове и кавги и по своята природа е боязлив. Това е вярно, но все пак то не е цялата истина. Капиталът се ужасява от отсъствието на печалба или от твърде малка печалба, както природата – от празното пространство. При достатъчна печалба капиталът става смел. При сигурни 10% той вече може да бъде употребен навсякъде; при20% той се оживява; при 50% той става безумно смел; за 100% той погазва с краката си всички човешки закони; при 300% няма престъпление, на което той да не се реши – дори с риск да увисне на бесилката. Ако смутовете и кавгите носят печалба, той ще ги подбужда. Доказателство: контрабандата и търговията с роби.”( Съч. т. 23, с. 762)

            Най-елементарното и често срещано определение на  Печалбата (в английски език - profit, gain, return) е „превишението в парично изражение на доходите от продажба на стоки и услуги над разходите за тяхното производство или придобиване.” Или, печалбата е равна на приходите минус разходите. Тази дефиниция поражда поне още два въпроса: 1. Кой е източникът на въпросното „превишение на доходите” и 2. Как то се превръща в пари? Отговорът на тези въпроси изисква навлизане в дебрите на икономическите знания, които днес се представляват от две общоикономически науки: политическа икономия и икономикс.

            ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИЯ се превръща в истинска наука със създаването на трудовата теория на разменната стойност (labor theory of value ) от Адам Смит (1723-1790) и Дейвид Рикардо (1772-1823). Който е изучавал политикономия знае, че това творение на Смит и Рикардо на български (и на руски) се превеждаше като „трудова теория на стойността”, а не на „разменната стойност”. Тази наглед несъществена неточност в превода има много дълбок смисъл, проникването в същността на който предполага и изясняване на някои терминологични различия между английския и немския езици от една страна и между тях и българския (и руския) език, от друга. Нагледно различията могат да се покажат в следната таблица:

 английски ез.       немски ез.             б. eз. общоприето       б. ез. по-правилно

 work                           Arbeit                        труд                                  труд (работа)

 labour                        Arbeit                         труд                                  труд

 worth                         Wert                        ценност,стойност             ценност

 value                          Tauschwert             разм. стойност           разм. стойност

 superplus value        Mehrwerts              принадена ст.               принадена ст.

 natural  worth           Gebrauchwert        потребителна  ст.        потр. ценност

„Английският език има това предимство, – пише Карл Маркс – че има две различни думи за тези две различни страни на труда (Arbeit). Трудът, който създава потребителни стойности (англ.- natural worth, нем. Gebrauchswerte) и е качествено определен, се нарича work в противоположност на labour; а трудът, който създава стойност (wert) и се измерва само количествено, се нарича labour в противоположност на work”(КАПИТАЛЪТ т. І.Съч. т. 23, с. 59-60)

             Все по този проблем Маркс казва още и следното: „В ХVІІ век още често срещаме у английски автори „worth” за потребителна стойност „value” за разменна стойност, напълно в духа на един език, който обича да означава непосредните неща с германски думи, а рефлектираните – с романски.” (Пак там, с. 48)

            Споменатата по-горе „трудова теория на разменната стойност” е опит да се реши парадокс, който бива наречен на името на А. Смит. Той може да се формулира например така: „защо водата, толкова полезна за човека, е съвсем евтина, а диамантът, който е доста по-малко полезен, струва толкова скъпо?” Но с посочването на труда   като източник на стойността (цената) парадоксът не се решава, а му се придава нова форма: форма на действително, но парадоксално единство на две логически несъвместими идеи: първо, разменната стойност на стоките се определя от вложеното количество жив човешки труд на техните непосредствени производители. Второ, стоките се разменят еквивалентно, т. е. покупко-продажбата е размяна на равни количества труд, което логически изключва „превишението в парично изражение”, както бе определена печалбата. Всички опити на представителите на класическата, наричана още обективна, политическа икономия да решат този парадокс, са безрезултатни, в т. ч. и опитът на Жан Батист Сей. (1767-1832)

            Решението му човечеството дължи на Маркс. Той доказа, че печалбата е „превърната форма” на феномен, който има реално битие, а  същността му бе определена с понятието „принадена стойност”. Работното време на наемните работници, през което те създават новия продукт (като носител на добавената стойност), се дели на две части: необходимо и принадено. През необходимото време те произвеждат продукт, необходим и достатъчен за възпроизводството им като работници – притежатели на стоката работна сила. През принаденото работно време работниците произвеждат принаден продукт – носител на принадена стойност, която се превръща в ПЕЧАЛБА едва след реализацията на продукта. Според „природните и божиите закони”, целият продукт би трябвало да е собственост на непосредствените му производители. Но фактически той бива отнеман от капиталистите на морално и правно  основание, че са собственици на средствата за производство. Този акт на отнемане на принадения продукт всички комунисти (марксисти, анархисти и др. под.) и само комунистите определят като ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЧОВЕК ОТ ЧОВЕКА  и го осъждат като най-гнусното престъпление на епохата, наречена от Маркс „Икономическа обществена формация”. И само марксистите разбират и приемат, че експлоатацията е била, но вече е престанала да бъде, необходимо условие за колосалния прогрес на човечеството по пътя на неговото възходящо развитие.

            Отричащите съществуването на експлоатация в буржоазното общество, а те са всички противници на комунистическата идеология, едва ли биха се осмелели да я отричат например и за робския труд , който официално е съществувал до 1865 г., а нелегално съществува и днес. Илюзията, че тя, експлоатацията, не е присъща на капиталистическия начин на производство се поражда главно от посредничеството на парите в разменните отношения между класите и индивидите на  капиталистическия производствен процес.

            Достатъчността на печалбата като условие за съществуването на бизнеса, за което стана дума по-горе, съществува като възможност и се осъзнава като идеал. Доказателство за това са лихварството и съвременните операции с т. нар. електронни пари.

            ИКОНОМИКСЪТ (economics)– втората макроикономическа наука, кръстник на която бе Алфред Маршал (1842-1924) – е отрицание на политическата икономия. Неин теоретичен и методологически фундамент  стана новата „теория на пределната полезност” (ТПП), известна още като „маржинализъм”. Тя е антитеза както  на трудовата теория на разменната стойност на Смит и Рикардо, така и на трудовата теория на ценността на Маркс.

            Според ТПП, разменната стойност на стоките НЯМА обективна природа, а се определя стихийно от „невидимата ръка на пазара” в процеса на размяната и в зависимост от нейната „пределна полезност”. Полезността (потребителната ценност) се определя от способността на стоката да удовлетворява някаква потребност на хората. „Пределността” на конкретната полезност зависи от два фактора: първо, от наличните запаси от дадената стока и второ, от степента на насищане на потребността на индивида и обществото от нея.

            Тук няма да дам дори и кратко изложение на ТПП, защото е безцелно. Тя е толкова трудна за разбиране, че и след няколко лекции, посветени на нея, неподготвените слушатели едва ли биха могли да  вникнат в съдържанието й. Затова ще обърна внимание само на два съществени момента. Първо, след като разглежда причините и обстоятелствата за появата й, Николай Бухарин я определя като същност на идеологията на рентиерската буржоазия. (Виж „Политическая экономия рантье”http://www.esperanto-mv.pp.ru/Marksismo/Bukharin/bukh-03.html#c3//

            Вторият момент. С отъждествяването на цената и разменната стойност, с отричането на обективната реалност на последната, със свеждането на стоковата стойност и ценността изобщо до потребителната ценност на стоките, се преследва отричане съществуването на  принадената стойност, а следователно и експлоатацията на работническата класа от класата на капиталистите. И действително, ако стоката притежава обективно само потребителна ценност, а цената или  разменната й стойност е плод на субективна оценка; ако в производството й са взели участие наред с живия труд на непосредствените производители и още четири „производствени фактори”, то съвсем „справедливо” е всеки от тях да получи полагащият му се дял от произведеното богатство.

1.     Работниците получават работна заплата като парична форма на необходимия продукт.

            2. Инвестиционните ресурси или капиталът – дивиденти като част от печалбата.

            3. Природните ресурси или земята – рента, която собствениците им получават също като част от печалбата.

            4. Предприемачески талант или предприемачески способности –  притежателите им получават бонуси, които също са част от печалбата, т. е. от принадената стойност.

            5. Информацията в специфичната си форма на технология е производствен фактор, който създава потребителна ценност, без да увеличава масата на добавената разменна стойност.

            Повече от век продължава спорът, коя от двете теории – трудовата или на пределната полезност – е по или единствено научна, т. е. истинна. В словесната си  форма той е нерешим, поради това че винаги идеологическата му компонента надделява над научната. Затова ще използвам практиката като критерий за истинност. Ще представя в идеализирана форма пример, който изразява съществуваща реалност. Двама испанци, братя близнаци се пенсионират след 35 години трудова дейност като работници-металици. Единия е бил работник - член на кооператив от известната „Мондрагон кооперативна корпорация”, а другият е работил в капиталистическа фирма. През тези 35 години двамата са получили под формата на работна заплата по около 500-600 хил. евро. И двамата са ги изхарчили за издръжка на семействата си, и занапред ще разчитат на пенсиите си. Работникът ще я получава от държавното пенсионно осигуряване, а кооператорът – от осигурителната система на Корпорацията До тук имущественият статус на двамата е почти еднакъв. Същественото различие между тях се формира от уж несъществуващата, според буржоазните идеолози, принадена стойност. Половината от  създадената от кооператора принадена стойност, натрупвана като дялово участие в Банката на корпорацията, възлизаща на около 500-600 хил. евро, той ще получи кеш. Другата половина е била отнемана, под формата на данъци такси и акцизи, в полза на обществото през всичките 35 години. Това разпределение на необходимата и на принадената стойност приблизително съответства на реално съществувалата норма на принадена стойност от около 300%. За разлика от брат си, наемният работник няма да получи изработената от него принадена стойност. Тя му е била отнемана безвъзмездно от собственика, като половината от нея е била прахосана и/или натрупана като богатство – собственост на капиталиста.

            Безвъзмездното присвояване, прахосването и/или натрупването на принадена стойност, или, с други думи казано, експлоатацията на човек от човека, формират социалното неравенство между индивидите и класите, което апологетите на буржоазията не искат и/или не могат (поради глупост) да различат от природното неравенство между индивидите.

            Днес, учените от всички идейни направления са единодушни, че разширяването и задълбочаването на социалното неравенство е основна характеристика на епохата, същностен елемент от съдържанието на всеобщата криза на „капиталистическата  свят-система”. (Уълърстейн)

            Мнозинството от учените немарксисти се надяват, че тази тенденция може да бъде прекъсната чрез “ремикс” на скоропостижно починалата „държава на всеобщата социална осигуреност” (welfare state). Те смятат, че инструмент за реализация на тази идея ще бъде „Гражданското общество” (ГО)

            Учените марксисти от всички направления доказват, че въпросната тенденция е необратима в рамките на капитализма, което застрашава  дори физическото оцеляване на човечеството. Възможните варианти за бъдещето му, детерминирано от проблема „бедност”,  те виждат разположени между следните две крайни възможности: първо, революционно (или еволюционно) преодоляване на капитализма и установяване на по-прогресивен обществен строй – способен да реши в някаква степен проблема за социалното неравенство и бедността. Но начинът на преодоляване на капитализма и природата на „посткапитализма” са все още проблем (нерешен теоретично въпрос), което е най-яркото проявление на интелектуалния вакуум, в който изпадна човечеството след краха на „реалния социализъм”. Втората крайна възможност е ускорено продължаване на капиталистическата глобализация, което ще доведе до действителен апокалипсис: съкръщаване на човешката популация до 1.5 – 2 млрд. души и превръщането им в зомбирани слуги на едно нищожно малцинство от свръх богати индивиди и кланове,  богатството на които ще бъде не толкова капитал, колкото създаване, прахосване и трупане на блага.

             След казаното до тук, се осмелявам да предложа на вниманието ви едно мое осъвременено и съвсем кратко виждане на Марксовата триалистична формационна теория на историческия процес. В своето историческо развитие човечеството преминава през три обществени формации (ОФ): първобитнообщинна, икономическа и комунистическа. Генетично общото за трите е общественото производство на човешкия живот, чрез производство на средства за съществуването му. Не разумът, а производството е истинската differentia specifica на вида „Номо”. Вниманието на Маркс като учен е съсредоточено почти изцяло върху капиталистическата епоха на икономическата ОФ, в която човечеството, с малки изключения, все още живее. Фундамент на тази формация е Троицата: труд, собственост и ценност. Християнската „Св. троица” не е нищо друго освен „пренесената на небето” земна троица. Трите лица (ипостаси) на земната троица са лица на един и същи феномен, наречен Човек – олицетворение на Втората природа, която Той сътворява вън и вътре в себе си, и която, поради своя произход и вторичността си, се определя като идеална реалност. За единството на  двете природи в марксистко-ленинската философия съществува категорията „материя”, дефиницията на която дължим на В. И. Ленин.

             Докато хората произвеждат и възпроизвеждат живота си чрез труд – битието им ще бъде в рамките на икономическата обществена формация, където те биха могли да преодолеят социалното неравенство и бедността, чрез промяна на СОБСТВЕНОСТТА, съответстваща на непрекъснатите прогресивни промени на ТРУДА. Превръщането на капиталистическата частна собственост върху условията общественото производство в обществена – държавна и групова-трудова – ще стане основата на следващия след капитализма обществен строй. В него Човекът ще си възвърне ЦЕННОСТТА, която до тогава е отчуждавал от себе си под формата на разменна ценност на стоките. Този обществен строй ще подготви човечеството за прехода му в комунистическата ОФ, където трудът ще се превърне отново в „игра на природните сили на човека”.

             Преди да започна работа върху лекцията, направих импрозирана анкета пред входа на един от хипармаркетите „Kaufland”. На няколкото случайно избрани граждани задавах следните два въпроса:

1. Как оценявате факта, че златодобивът е отдаден като концесия на чуждестранна фирма?

2. Какво ви е мнението за ролята в националната икономика на чуждестранните Вериги магазини?

          На първия въпрос всички анкетирани дадоха негативен отговор, отбелязвайки, че този факт им е известен отпреди.

          Отговорът на втория въпрос не ме изненада, въпреки че е парадоксален. С изключение на един, може би най-възрастният от анкетираните, всички   дадоха положителна оценка на въпросните Вериги магазини, отбелязвайки, че за разлика от златодобива, където се изнася национално богатство, в този случай чуждите фирми внасят  инвестиции и качествени стоки, с което създават нови работни места, подпомагат ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) и в края на краищата - ръста на благосъстоянието на народа. На допълнителния въпрос – правят ли разлика между БВП и брутен национален продукт (БНП) – отговорът бе отрицателен.

            Тази анкета, макар и да не отговаря на изискването за представителност, все пак доказва една очевадна истина: мнозинството от хората все още нямат знания за същността на капитализма. Не разбират, че прехвалените чужди стратегически инвестиции са форма на неоколониално заробване на страните от Периферията, към които България се присъедини след 1989 .